Нашенци изучават български език в Призрен

Снимка: Посолство на РБългария в Прищина

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, кн. 8 

През месец юни 2025 г. успешно завърши първата фаза от курса по български език в Призрен, Косово, съобщават от дипломатическата ни мисия в Прищина. В продължение на шест месеца двадесет младежи – представители на българската общност в града и региона изучаваха книжовен български език. За част от тях това беше първоначален курс на обучение, а за други възможност да доразвият вече придобити знания, информират от още от посолството ни. 

Проектът е финансиран от Министерството на външните работи на България по Програмата за подкрепа на организациите на българските общности в Албания, Сърбия, Косово, Украйна и Молдова и на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание. Чрез участието си в проекта младежите съхраняват българските традиции, бит и език, както и получават шанс за безплатно образование в България. 

Предстои реализиране и на втората фаза от проекта, в която този път ще участват и представители на българската общност от Драгаш.

Прочетете още »

Човек трябва да знае от къде произлиза, за да знае къде отива

За творческите ѝ предпочитания, за работата като председател на Българското сдружение на родовете от Македония, за ролята на България в подкрепа на евроинтеграцията на Скопие и за чувството на гордост от роднините си с поетесата Елисавета Шапкарева разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, кн. 8

Елисавета Шапкарева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Има издадени две книги с хайку – „Тихо“ (2003) и „По здрач“ (2006), три с лирика – „Око на птица“ (2008), „Клонка от мирта“ (2020) и „Корен от мандрагора“ (2023) и една с хайбуни „Никога вече“ (2025). Нейни стихове са публикувани в пресата и в антологиите на Българския хайку съюз: „Дъждовни семена. Българска хайку поезия“ (2001), „Птицата. Българска хайку поезия“ (2003),„Розата. Европейско хайку“ (2003), „Пътят. Световно хайку“ (2004), „Огледала. Български хайку“ (2005), двуезичните „Градът“ (2012), „Отвъд думите“ (2018),„Морето“ (2021) и „Настройване на цигулките“ (2022), в сп. „Хайку свят“ и др., в сборника „SMS-ПОЕЗИЯ“ (2005; 2006), в антологията „World Haiku“ (2005; 2006) и в „Ирин Пирин. Алманах за литература, изкуство и социален живот“ (2006; 2007) и в многобройни чуждестранни издания, като „Хайку новине“, двуезичната антология „Más-más csönd / Различна тишина“, FROGPOND и др. Автор е в сп. „Картини с думи и багри“ и Нова асоциална поезия. Лауреат е на логото „SMS-поезия“ (2006), Трета награда от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2006) и носител на почетна грамота от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2007), първа награда от Международния конкурс за поезия „Лирични гласове“ (2015). Участвала е многократно в „Софийския есенен салон за поезия“. Хайги на Елисавета Шапкарева са публикувани в изложбите „Есенни багри“, „Звуци на есен“ и „Дъхът на града“, на сайта на Българското семиотично дружество, на сайта Frogpond, Daily Haiga, WHA, NHK World и др. Член е на Българския хайку съюз, на Световната хайку асоциация, на Българския ПЕН Център и на Съюза на българските писатели. 

– Здравейте, госпожо Шапкарева, да започнем от по-романтичното. Наскоро излезе от печат Вашата най-нова книга с хайбуни „Никога вече“. Определят я като поетичен опит за търсенето на първичния източник на живота, който „започва и завършва с идеята за водата като място на сътворението“. Това ли е рамката, в която се вихри Вашето поетично творчество? 

– Не мога да кажа, че съм определила някаква рамка за творчеството си. По-скоро обхващам различни страни от живота – от родителите до децата ни, от любовта до капаните в живота, от маските в душите ни до начина да се намерим, от дъха на земята до критичната точка в живота ни. 

За стиховете ми проф. Людмил Димитров пише: „Те, опазвайки характерното ѝ светоусещане, през мимолетното, преходното, детайла демонстрират различно вглеждане-навлизане в трайното, вечното, трансцендентното“. Може би това обяснява „рамката“ на моето творчество. В последната ми книга дори има раздел „Боклукчийската кофа“. 

– Вие сте един от популярните майстори в България на хайку поезията. Кое Ви насочи към този специфичен източен начин на търсенето на истината за човека и неговата природа? 

 – Поначало предпочитам кратките форми и винаги съм писала така. В училище учителката ми по литература ми казваше, че не пиша теми, а конспекти по темите. Явно ми е заложено от най-ранна възраст. С хайку се срещнах в един американски сайт преди може би 25 години и бях запленена от него. После установих, че и у нас тази форма вече се проявява – например в творбите на Димитър Стефанов. Появиха се и други хайку поети и беше създаден Българският хайку клуб, който прерасна в Български хайку съюз, чиито член съм почти от основаването му. Харесвам тази краткост и недовършеност в хайку, които оставят много на въображението на читателя. 

– Да преминем към „по-сурови“ теми, съгласна ли сте? Вие сте потомка на един от най-славните български родове от Македония. Помага или тежи този факт, госпожо Шапкарева, или и двете? Много хора Ви разпознават само при споменаването на името Ви, не е ли така? 

 – Така е – фамилията е известна, но гледам да не я използвам за своя изгода, така че не мога да определя дали ми помага или ми пречи. В семейството ми винаги се е говорело за Кузман Шапкарев и за неговия принос към запазване на българщината в Македония. Явно Кузман Шапкарев не е непознато име за българската наука и общественост. Неговият „Сборник за български народни умотворения“, които той събира в продължение на повече от 30 години, излиза през деветдесетте години на XIX век и получава бързо признание както у нас, така и в чужбина. Освен това Кузман Шапкарев е и най-яркият продължител на делото на братя Миладинови. Той се сближава с Димитър Миладинов още като учител в Струга. А и навсякъде, където учителства, въвежда българския език и писмо, също и в църквата. Сред най-изтъкнатите му ученици са такива стожери на българщината като митрополит Методий Кусев и Гоце Делчев. Негова е идеята след несправедливия за българите в Македония Берлински конгрес да бъде създадена българска гимназия в Солун, която се превръща в обединителен център на всички македонски българи. Той е и създателят на гимназията с активната подкрепа на Българската екзархия и лично на екзарх Йосиф. 

– Съвсем естествено от известно време сте председател на Българското сдружение на родовете от Македония. Разкажете за него, за дейността му. Как се става член в него – трябва ли да носиш някоя велика фамилия от Македония ли? 

 – Българското сдружение на родовете от Македония е създадено през 2012 г., за да развива, обогатява и популяризира културно-историческото наследство на българските родове от Македония. Идеята ни е да съдействаме за сближаване на гражданите от Република България, Република Северна Македония и Република Гърция с едни и същи родови корени и да подпомагаме превъзмогването на различията, свързани с тълкуването на общото ни културно-историческо наследство и минало. За да стане човек член на Сдружението, не е необходимо да е от велика фамилия. Достатъчно е родът му да е доказано от Македония. С радост приемаме нови членове със заявление в свободен стил и кратка автобиография, насочена към рода му. 

– Имате ли партньори в днешна Северна Македония, госпожо Шапкарева? Как Вашите роднини и близки оттатък границата се отнасят към Вас лично, но и в качеството на председател на Сдружението? Радват ли Ви се или срещите с тях понякога носят огорчение? 

 – В днешна Република Северна Македония най-често си партнираме с Българския културно-информационен център в Скопие. Партнирахме си и с Българския културен клуб – Скопие и неговия председател Лазар Младенов. Срещите ми с моите роднини в Охрид преминават в изключително дружелюбна обстановка и винаги се радваме да се видим. Огорчение никога не съм изпитвала, както и при срещите си с хора от народа. Говорим си на един език и се разбираме чудесно. 

– Наскоро имахте „закачка“ с професорката от Скопие, лингвистката Елка Янчева-Улчар. Заедно с Маестро Христо Христов, член на Сдружението и потомък на Гоце Делчев, се почувствахте огорчени от един неин текст, озаглавен „Това с българите вече ме измори“. Текстът беше пълен с неистини. Това ли Ви обиди и затова отговорихте? 

 – Всъщност проф. Улчар се е почувствала провокирана от един клип, в който участвахме с Христо Христов. Той пък беше провокиран от един клип на премиера г-н Християн Мицкоски, в който той обясняваше, че „македонскиот идентитет“ е не само хубавата храна, а и „Гоце Делчев, Шапкарев и Миладиновци“. С Христо много любезно и възпитано му обяснихме, че нашите прадеди винаги са подчертавали своя български произход. Кузман Шапкарев е казал: „Пазете българщината в Македония. Ние, славяните в Македония българи сме и такива желаем да останем. Чужди кумове да ни прекръщават не искаме“. Голямото му послание е: „Ние българите сме един народ, а нашето отечество е България. Още три неща трябва да любим и да крепим яко: първо – народността, второ – езикът, на който сме се родили и трето – пресветата християнска вяра“. На проф. Улчар отговори Хр. Христов и тя бързо го разприятели във Фейсбук. 

– Имаше ли някаква реакция по този случай от Вашите роднини и близки от Северна Македония, госпожо Шапкарева? Все пак сте една кръв. 

 – Аз поне не знам за такава реакция. Важно е да се има предвид и че в днешна Република Северна Македония правата, особено на хората със запазено българско самосъзнание, систематично се потъпкват, и това не предразполага към обективен разговор по тези теми от страна на тамошните ни роднини. 

– Очевидно е, че такива случаи показват изнервеност в Скопие. На какво, според Вас, се дължи тя? На твърдата позиция на България, на несръчната и нахална политика на Скопие или на нещо друго? 

 – България е държавата, която първа призна Република Македония след разпадане на Югославия и съдейства за международното ѝ признаване, с което предотврати босненски сценарий за държавата. България оказваше икономическа подкрепа на Македония по време на югоембаргото и ѝ предостави безвъзмездно тежко въоръжение, когато в условията на необявена гражданска война албанските милиции бяха достигнали до предградията на Скопие. По време на българското европредседателство беше подета инициативата за разширяване на Европейския съюз в посока Западните Балкани. Единственото, което иска България в замяна, е да спрат говора на омразата срещу България и всичко българско, кражбата и фалшифицирането на българското и историческо наследство и насилието срещу българи в РСМ. Не смятам, че това е „твърда позиция“. 

– Проблемът с правата на българите в Северна Македония е препъни камък в двустранните ни отношения. Как Вие лично като човек на поезията и на политиката едновременно гледате на този проблем? 

 – За мен хората от другата страна на границата са наши братя и бих искала да останат такива. Ще продължавам да работя в тази насока. Българското сдружение на родовете от Македония съзнателно не се занимава с политика, а само с организиране и развиване на обществена, патриотична, културно-просветна и художествено-творческа дейност. 

Издаваме и книги, като например, от поредицата Малка македонска библиотека: „Възкресението на българското опълчение. Душата на Македония и Одринско“ от Красимир Узунов и проф. Генчо Начев, „Полковник Борис Дрангов“ от Тодор Петров, „Братя Миладинови“ от Наум Кайчев, „Българският цар Самуил“ от Георги Николов, „Развигорови – обречените на свободата“ от Михаил Развигоров, „Климент Охридски и началото на българската литература“ от Вася Велинова. Също така издадохме фототипните издания „Гоце Делчев“ от Яворов, „19 години в сръбските затвори“ от Коце Ципушев и „Строежа на живота“ от Никола Зографов, както и „Сборник от народни старини“, „Евангелските чтения“, „Апостолските чтения“, „Българския буквар“ и „Голяма българска читанка“ от Кузман Шапкарев, както и неиздаваният досега „Проект за историко-хронологическа таблица“ от К. Шапкарев. 

– Започнахме с поезия, да завършим с нея. Внучка сте на Елисавета Багряна. Няма да уточняваме коя е тя. Тя просто е велика българска поетеса. Във Вашия случай можем ли да кажем, че генът е този, който предопределя съдбата на човека? 

– Предполагам, че и генът оказва своето влияние. Но и това, че в семейството ми много се четеше, а и продължава да се чете. Четяха ми и баба ми, и дядо ми и от малка бях чувала много стихотворения. Щипската ми баба, която ме е гледала, говореше чист български език и знаеше стихотворения от български поети. Освен това човек трябва да знае от къде произлиза, за да знае къде отива. Гордея се с роднините си.

Костадин Филипов

Прочетете още »

Македония в българската история. Извори: от Балканските войни до Втората световна война (1912–1940)

Македония в българската история. Извори: от Балканските войни до Втората световна война (1912–1940). Съст. Д. Вачков, Ал. Гребенаров, Г. Георгиев, Сл. Славов. София. Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките, 2024, 520 с., с илюстрации. ISBN 978-954-2903-77-29 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, кн. 8

Отпечатаното през 2025 г. издание е билингва: събраните в него документи и материали са предадени като втора, обособена част от текста на английски език. То съдържа 80 документа от най-разнообразен вид: части от договори, дипломатически писма, меморандуми, рапорти, изложения, циркулярни писма, петиции, устави, декларации, както и откъси от книги с етнографско, стопанско и друго естество, отделни статии, спомени и др. 

Автори на текстовете са български и чужди политици, военни дейци, лидери на ВМРО, дипломати, учени, публицисти, общественици, чуждестранни езиковеди, етнографи, наблюдатели сред които Афанасий Селишчев, Людвик Куба, Густав Вайганд, Зигфрид Якоби и др. Повечето материали са съхранявани в основните български архивохранилища, като са използвани и публикувани в различни документални сборници текстове. 

Част от събраните материали отразяват представите на чужди изследователи и наблюдатели за българския характер на населението в Македония, неговия език, исторически корени, етническа принадлежност. 

Документите представени в сборника са източник от важно значение за разбиране на българската национална политика по отношение на Македония. Текстовата част се допълва от оригинални фотоси, както и от няколко географски карти. 

Николай Поппетров

Прочетете още »

Македонецът е българин, който се представя за сърбин

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, кн. 8

Какъв е македонецът по националност? Във всеки македонец съществува българин, който чака да излезе. Това обяви на 13 август в своя Фейсбук профил влиятелният северномакедонски журналист Бранко Тричкоски. 

И допълва, че „сърбинът му е облекло – някаква пудра, перука, Ноле, Цеца и Дара Бубамара“. „Добре, а има ли македонец в македонеца?“, пита журналистът. И отговаря еднозначно: „Няма!“ 

 Защото „македонецът не съществува като същност, като душа, като вътрешност или тайнственост“. „Македонецът, продължава Тричкоски, е като сив дим от комина на Ватикана, когато Конклава избира папа…“. „Македонецът е българин, който се представя за сърбин“, завършва Тричкоски.

Прочетете още »

Нараства междуетническото напрежение в РСМ

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, кн. 8

Първият тур на местните избори в Република Северна Македония ще се проведе на 19 октомври. Тези избори ще бъдат особено оспорвани в общините с преобладаващо албанско население, където в остро съперничество са опозиционният „Европейски фронт“ и участващите в правителствената коалиция партии от ВЛЕН. Кандидатите за кметове на двата основни албански политически блока в Северна Македония в общините с предимно албанско население са вече известни. „Европейският фронт“, в който водеща сила е Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), заедно със „Съюза за албанците“ на Зиадин Села и с присъединилият се към тях „Съюз за албанците“ на Арбен Таравари, разпределиха кандидатурите си за кметове. ДСИ ще участва със свои кандидати в Тетово, Чаир, Кичево, Ликово, Желино, Боговина, Бървеница, Долнени и в още няколко общини. „Съюзът за албанците“ на Села получи правото да издигне кандидатите за общините Струга, Дебър и Арачиново. 

„Съюзът за албанците“ на Таравари издига кандидатите за кметове на общините Гостивар, Сарай, Теарце и Врапчище. Освен в градовете Тетово, Гостивар, Дебър, Кичево, Струга, особено важна ще бъде битката в скопската община Чаир, където ДСИ издигна бившия външен министър Буяр Османи, а коалицията ВЛЕН участва с министъра на регионалното развитие и бивш функционер на ДСИ Изет Меджити. ВМРО-ДПМНЕ обяви, че няма да издига свои кандидати за кметове в общините с предимно албанско население и ще подкрепи кандидатите на своите коалиционни партньори от ВЛЕН. 

За „Европейския фронт“ и за най-голямата партия в него – ДСИ, предстоящите местни избори не са просто състезание за спечелване на общински кметове и съветници, а един вид политически референдум за стратегическото бъдеще на страната и за нейната ориентация към ЕС. 

В специална декларация от ДСИ обявиха, че „борбата за общинската власт е борба за държавата“. От ръководството на тази партия се позоваха на Доклада на Европейския парламент, който официално е потвърдил, че Северна Македония е все повече изложена на дестабилизиращи влияния от Сърбия и Русия, а управляващите в Скопие включват страната в т.нар. геополитически проект „Сръбски свят“: 

„Това е сериозно предупреждение за всички граждани, които вярват в евроатлантическите ценности и в демократичното бъдеще на държавата. Нямаме работа с партийна позиция или с политическа реторика, а с една реалност, потвърдена от нашите европейски партньори“, продължават от ръководството на ДСИ. 

От най-голямата албанска партия преценяват, че „в този период на управление без етническа легитимност, страната влезе в един опасен цикъл на институционален регрес и влошаване на междуетническите отношения. Междуетническите отношения са тежко увредени, върна се доминацията на мнозинството, обезсили се представителството, нарушават се колективните права на албанците и се задълбочава дискриминацията с държавните институции. Тази ситуация не е само връщане назад, но и сериозна заплаха за конституционния ред, съжителството между общностите и европейските ценности“. От ДСИ поискаха започването на спешен дебат в парламента на Северна Македония, за да се разгледа „тази опасност, която е обхванала европейската ориентация на страната“. 

Тази албанска партия обяви местните избори за решаващи „не само за улиците и училищата в общините, но и за пътя, който следва самата наша държава: за път към Европа или по един тъмен и опасен източен път. Всеки глас на тези избори е глас за ориентацията и бъдещето на страната“. 

На свой ред от ВЛЕН отхвърлиха тези обвинения и атакуваха Буяр Османи, че поддържа връзки с приближени до сръбския президент Александър Вучич и че се е срещал 11 пъти с представители на сръбските институции и нито веднъж с представител на косовските институции, докато е бил министър на външните работи. 

Новият съюзник на ДСИ – „Съюзът на албанците“ на Арбен Таравари, също следва подобна патриотична линия в своята предизборна програма за местните избори. Първият пункт в тази програма е „защитата на албанската национална идентичност“, с което се отправя призив към всички албанци в Северна Македония да се „обединят около тази кауза“. Таравари, доскорошен министър на здравеопазването в правителството на Мицкоски, представи четири конкретни искания: реалното и безкомпромисно налагане на албанския език като официален език във всички държавни институции и в публичната администрация; запазването на традиционните албански наименования на селищата, улиците и институциите, като неразделна част от националната идентичност; активна защита на албанското културно наследство чрез реставрирането и запазването на обектите с историческо и културно значение; усилване на албанското традиционно семейство и на моралните ценности като база за общественото единство и националната устойчивост. 

„Само чрез обединение и отдаденост може да постигнем реално равенство и достойно представителство в Северна Македония“, заяви лидерът на тази фракция от „Съюза за албанците“. Тези политически послания и програми на албанските опозиционни партии в Северна Македония се основават на широко разпространеното мнение сред албанската общественост, че след идването на власт на правителството на Мицкоски, правата на албанците се стесняват и те са застрашени от дискриминация. Това стесняване и ограничаване се осъществява посредством бюрократични процеси, селективни интерпретации и умишлени закъснения в изпълняването на законовите ангажименти за правата на етническите общности. Схемата за това е проста, но ефективна. 

Първоначално едно решение или право, което е било придобито чрез политически действия се обезсилва с решение на някоя институция, каквато например е Конституционният съд или някое министерство с изпълнителни компетенции. След това, под публичния натиск на албанските политици и партии или за запазване на политическите баланси, правителството започва изработването на нов закон за гарантиране на отменените права, но този проектозакон в повечето случаи предвижда доста орязани права за малцинствените етнически общности. Законът се одобрява на правителствено заседание, оповестява се публично и се представя като постижение от албанската коалиция във властта, но тук действията приключват. Законът не се изпраща за разглеждане в парламента или пък се оставя без разглеждане в парламентарните комисии. Тази схема беше използвана в няколко случая, като сред най-показателните е този за квотното представителство в администрацията на етнически принцип. Конституционният съд отмени този закон, след това повече от девет месеца беше изработван новият закон, който трябваше да регулира тези въпроси. Проектът беше приет от правителството, но все още не е включен в дневния ред на парламента. Албанската коалиция, която участва в правителството, го обяви за голям успех и за „разрешен проблем“, но албанците до голяма степен са изключени от новите назначения в държавната администрация. 

В други случаи министерствата не изпълняват решенията на Конституционния съд. Така например Министерството на местното самоуправление интерпретира по свой начин методологията на преброяване на населението и изтри гражданите, които не живеят в страната от официалните статистики, които се използват при планирането и разпределянето на бюджетните средства за общините. Това е в ущърб на албанското население, защото значително по-голям дял албанци живеят в чужбина отколкото македонци. Конституционният съд обяви това решение за противоконституционно, но министерството не се съобразява с него и продължава да използва новата методология. 

Подобни действия на правителството на Мицкоски се схващат от албанската опозиция като преднамерена стратегия за ограничаване правата на албанците в Северна Македония без официално да се поставя под въпрос Охридското споразумение. Този идеологически подход на албанската опозиция към изборите, които се превръщат от тях в трибуна за представяне на искания за запазване и увеличаване на колективните права на албанците в Република Северна Македония, ще изостри в много голяма степен политическата борба между „Европейския фронт“ и ВЛЕН. 

Напълно вероятно е да се стигне и до нарастване на междуетническото напрежение, за което вече се появиха сигнали на някои спортни прояви. Северна Македония навлиза в нова спирала на политическата конфронтация, в която водещи теми ще бъдат колективните права на албанците и геополитическата ориентация на държавата. 

 Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

Ако да обичаш България значи да си враг на Сърбия – тогава нека сме такива!

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 8

„Ако да обичаш България значи да си враг на Сърбия – тогава нека сме такива“. Това обяви във Фейсбук страницата на сдружение „Илинден“ етническият българин от град Велес Димче Ямандиев. 

„Отново някой в Белград се събуди нервен и реши, че България му е виновна. Че „организира протестите“, че „работи срещу Сърбия“, че „подкопава стабилността“. Сериозно ли? Нека кажа ясно, от мое име: 

– България не организира протести в Сърбия. Организират ги самите сърби, на които им писна от корупция, бедност и измама. 

– Ако Вучич не може да си удържи народа, нека не търси вина в България. Политическият комфорт на Вучич е по-важен от европейското правосъдие. А истината е, че Белград не само укрива Цветан Василев, обвинен по едно от най-големите дела в съвременна България, а и други бегълци от правосъдието, които избраха Сърбия като безопасна зона, когато у нас дойде време да се плаща цената. 

Хора с обвинения за злоупотреби, далавери и национално предателство намират в Белград не съд, а убежище, защото политическият комфорт на Вучич е по-важен от европейското правосъдие. 

Българите в Западните покрайнини са мачкани системно. Истината е, че българите в Босилеград и Цариброд са мачкани системно... Аз няма да мълча. Аз обичам България. И ми писна! 

– Писна ми да гледам как Сърбия си прави каквото иска, а ние кимаме. 

– Писна ми да гледам българи, влюбени в чужда държава, която ни унижава. 

– Ние не сме против сръбския народ. – Ние сме против лъжата, която им продават. И накрая – едно към нашите: Сърбите не са ви виновни, че вие сте забравили кои сте...

Събудете се, българи! Имайте поне малко достойнство.“ 

 Димче Ямандиев 

Председател на Сдружение „Илиндень“

Прочетете още »