60 години от кончината на Петър Завоев (1880 - 1965)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 6, 2020

Петър Завоев (20 юни 1880, Щип – 19 февруари 1965, София). (Псевдоними: Белоглавов, Блаженко, Бодил, Дон Педро, Ефрем Сирин, д-р Жилов, Канкардаш, Гаврил Лесновски, П. Многолетов, Отец Онуфрий, Прохор Пчински, Сиври синек, П. Сладкодумов, Хаджи Еремия и др.) 

Журналист, писател сатирик, хуморист и краевед с голямо, но все още неизследвано богато епистоларно наследство. Първоначално учи в родния си град, а по-късно завършва Солунската българска мъжка гимназия. Участник в революционното движение на българите от Македония. След Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. се премества със семейството си в Пловдив, където започва своята богата журналистическа дейност. 

По време на Балканските войни е куриер в 12-а лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение. По-късно е привърженик на протогеровисткото крило на ВМРО. Прави научно-краеведчески експедиции в Македония. Плод на тях са пътните бележки, наблюдения и впечатления, оформени в три книги: „Писма от Македония“(1916); „Моите стари съседи“ – разкази (1929) и „Град Щип“ (1943). 

Голяма част от творчеството му е посветена и на детско-юношеската тематика. Той е главен редактор и сътрудник на 12 периодични издания, за които работи от 1902 г. до края на Втората световна война. Между тях са обществено-политическите издания: в. „Нова зора“ (1902); „Пловдивска поща“ (1904); „Народен глас“(1911); „Софийски обществен вестник“ (1915-1917); „Ново време“ (1920); „Нова Европа“ (на немски език) (1941) и др. Редактира сатиричните издания „Бодил“, „Жило“, „Карнавал“, „Щука“, „Лампион“ и др. 

Участва в създаването на Дружеството на българските журналисти. Един от основателите на Македонския научен институт (1923) и председател на Щипското благотворително братство (1923). След 1944 г. Петър Завоев е преследван от властите и за времето 1949–1953 г. е изселен в Ловеч.

Д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Малко известна дописка за българите в Солунско

Сп. "Македонски преглед", г. VIII, 1932, кн. 2, А. М. Селищев - Една интересна дописка от солунското с. Киречкьой от края на миналия век..., 180-183

"Заслужава да се обърне внимание върху една интересна дописка от солунското село Киречкой, обнародвана в Цариградския български вестник "Новини", 11 април, 1891 г. № 29. В нея живо се рисува стремежът на българите да бранят народността си против гърцизма;... и до ден денеска сме българогласни, сиреч същи българи и си сборуваме на свой язик,... и песните наши, и дрехите наши, и имената наши са чисто български. Играеме и бугарско хоро, и гайда си имаме, и лютия пипер обичаме." 

За да може по-лесно да се използува тази дописка, предавам я тук изцяло:..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Гевгелийският говор

Сп. "Македонски преглед", г. VIII, 1932, кн. 2, Л. Милетич. Към особеностите на Гевгелийския говор..., 51 - 71

"В последно време се обнародваха доста езикови материали от Долновардарско, възоснова на които можа да се даде в главни черти основателна характеристика на българските говори южно от Демир Капия от двете страни на Вардара до солунския залив. Вече можем да смятаме като научно остановено като обособено долновардарското наречие, в чийто граници влизат и градовете Кукуш, Гевгели, Енидже, Гумендже и Воден..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Райко Жинзифов (1839 - 1877)

Стефан Грънчаров

Райко Жинзифов е роден на 15 февруари 1839 г. във Велес. Учи в родния си град и Битоля. През 1856 г. става главен учител в българското училище в Прилеп. Тук се среща с Димитър Миладинов и двамата повеждат борба срещу фанариотите, за утвърждаване на българския език в училището и черквата. 

През 1857 г. Жинзифов става учител в Кукуш. През 1858 г. с подкрепата на Д. Миладинов заминава да учи в Одеса, в Херсонската духовна семинария. Тук се запознава с Г. С. Раковски. В края на годината заминава в Москва, където през 1864 г. завършва Историческо-философския факултет на Московския университет. В Москва влиза в българската дружина „Братски труд” и участва в издаването на в. ”Братски труд” (1860 - 1862 г.) Преподава частни уроци и работи като библиотекар в Чертковската библиотека. После е назначен за преподавател по гръцки език в Лазаревския лицей и редовен гимназиален учител в Москва. През 1866 г. за кратко се връща във Велес, но после пак заминава за Москва. Получава руско поданство. Член е на Славянския комитет и на Етнографския отдел при императорското дружество по естествознание, антропология и етнография. 

През 1867 г. участва в Славянския конгрес в Москва. Подпомага финансово Българското книжовно дружество. Сътрудничи на периодичните издания „Московские ведомости”, „Современная летопис”, „Православное образование”, „День”, „Москва”. В тях помества статии по български проблеми и българска литература. През 1876 г. макар и болен иска да се включи в Априлското въстание. За нуждите на руската армия издава „Пътеводител по Македония”. През 1863 г. издава кн. „Новобългарска сбирка”, съдържаща оригинални и преводни стихотворения. През 1860 г. написва поемата „Прошетба”, а през 1870 г. поемата „Кървава кошуля”. Жинзифов е и литературен критик. През 1871г. в сборника на Н. В. Гербел „Поезията на славяните” публикува статии на Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Д. Чинтулов и др. 

Събира и публикува фолклорни творби. През 1874 г. обнародва статията „За седенките, тлаката, годежа и въобще за обичаите”. В цялото си творчество Райко Жинзифов се опитва да запознае Русия с робската съдба на българите. Умира на 15 февруари 1877 г. в Москва.

Прочетете още »

Македонско дружество „Съгласие“ в гр. Кюстенджа, Северна Добруджа

130 години от основаването на Македонско дружество „Съгласие“ в гр. Кюстенджа, Северна Добруджа (18 януари – 15 август 1895, октомври 1902 – август 1903). Основано е от: Пападопов, Иван Бешевлиев, Пенчо Маринов – директори на българските училища в Кюстенджа и Бабадаг, Хр. Илиев и П. Глушков – учители в Кюстенджа, Константин Фичев – книжар, Стойко Николов – търговец. 

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

Целта му е да организира установилите се в Кюстенджа сънародници от поробения от Турция край – работници в строителството и на пристанището, учители и местни българи, да подпомагат освободителните борби на българите в Македония. Включва 75 души. Дружеството провежда акции за набиране на средства, изпращани на комитетите на ВМОРО в Македония. 

След обявяването на въстанието в Македония през юни 1895 г. Хр. Илиев формира чета от 50 патриоти и я завежда в района на сраженията. „Съгласие“ поддържа връзки с Централното ръководство на ВМОРО. Поради активността на дружеството и по настояване на турското правителство в средата на август 1895 г. румънските власти го закриват, като арестуват ръководството и активистите му, обвинявайки ги, че подриват устоите на румънското управление в Северна Добруджа. 

В продължение на година властите тормозят македонските дейци, в резултат на което някои от тях се разоряват. Идването на Асен Марчинков от Берово, който е назначен за директор на българското училище (1896) в Кюстенджа, се оказва благоприятна предпоставка за възобновяването на дружеството. В началото на октомври 1902 г. А. Марчинков установява връзки с ВМК в София. Дружеството подпомага Горноджумайското въстание през есента на с.г., приютява 12 въстаници и им помага да си намерят работа, тайно изпраща средства и четници за Илинденско-Преображенското въстание. След потушаването на въстанието дружеството преустановява съществуването си.

Прочетете още »

Обновиха паметната плоча на проф. Никола Милев

В навечерието на 100-годишнината от убийството на българския учен и публицист Никола Милев научният секретар на Македонския научен институт Владимир Митов и Стефан Грънчаров от ВМРО-БНД задружно почистиха и обновиха буквите на паметната плоча, поставена на лобното място на именития наш съотечественик от Костурско, Егейска Македония.

Прочетете още »