About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Участието на Българската армия в освобождаването на Скопие през 1944 г.

20/12/2024


Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 3. Николай Койчев. Участието на Българската армия в освобождаването на Скопие през 1944 г....93 - 130

"...Броят на българските жертви, дадени в хода на цялата завършваща фаза на Втората световна война, не е напълно утвърден и често варира между 10 и 30 хил. души. 

В по-старите изследвания се среща приблизителният брой около 30 хил. души, но в по-новите се забелязва тенденция за неговото намаляване. 535 убити и 1 629 ранени офицери, подофицери и войници, както и други 572 безследно изчезнали дава 1-ва Българска армия в дните между прекосяването на р. Пчиня и овладяването на Скопие[86]. 

За периода на цялата Страцинско-Кумановска операция тя губи приблизително 9 хил. души, от които 2 091 убити, 6 273 ранени и 577 изчезнали[87]. От своя страна 4-та Българска армия дава 1 884 жертви при извършените от нея действия[88]. 

Следователно общият брой на българските жертви (убити, ранени и безследно изчезнали) от проведените Брегалнишко-Струмишка и Страцинско-Кумановска военна операция възлиза на почти 11 хил. души. По други данни, България дава повече от 16 хил. жертви в общо четирите си военни операции на територията на Вардарска Македония и Сърбия[89]..."

Целия материал четете по-късно...

Темата „Македония“ – тема-съдба за проф. Александър Балабанов

19/12/2024

Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 3. Михаил Неделчев. Темата „Македония“ – тема-съдба за проф. Александър Балабанов...25-40


За личността, за литературната и политическата персона на проф. Александър Балабанов са писали мнозина. Най-впечатляваща е тезата на проф. Димитър Михалчев (1880 – 1967) за човека с две лица. В често цитираната статия от юбилейния сборник „Из един живот“ (1934 г.) философът пише: „Балабанов е всякога едно двулично същество. Искам да кажа: природно раздвоено, във всяко време с две лица. Пред нас е една „диалектическа натура“ par excellence; бидейки „А“, той е едновременно „non А“! Тръгнете от неговата научна работа, минете през всяко негово участие в какво да е житейско начинание и свършете с анекдотите, които се сплетени около знаменитата му разсеяност – навсякъде Балабанов е същият: раздвоен, двояк, човек с две души“. (с. 626). 

Въпросът обаче е дали душите на Балабанов са само две, а не повече? Писал съм специално два текста, които са посветени на неговата наистина уникална личност, но и двата са направени в жанра на успоредните животописи: „Стилът/стиловете на един творчески и приятелски диалог: Александър Балабанов и Симеон Радев“ от книгата ми „Как работи литературната история? Литературноисторически персоналистически сюжети“ (том II, книга 1, 2021, с. 371 – 376) и представяния в различни варианти на конференции и кръгли маси на Македонския научен институт текст за Симеон Радев (1879 – 1967), проф. Александър Балабанов, проф. Любомир Милетич (1863 – 1937) и проф. Иван Георгов (1862 – 1936) като дейни членове на Македонския научен институт (включен в предстоящата за издаване от МНИ моя книга „Завещанието от Велес“). 

Сега обаче искам да се вгледам в присъствието от абсолютно всички дейности на знаменития професор с централната за него тема: М А К Е Д О Н И Я...

Целия материал четете по-късно...


Излезе кн. 3 на списание "Македонски преглед" за 2024 г.

18/12/2024


СЪДЪРЖАНИЕ 
Македонски преглед, 47/3 (2024) 

ИЗСЛЕДВАНИЯ 

Михаил Неделчев. Темата „Македония“ – тема-съдба за проф. Александър Балабанов ........................................................................................25 

Mihail Nedelchev. The topic of Macedonia: a lifelong theme for Prof. Aleksandăr Balabanov ......................................................................41 
Ангел Г. Ангелов. Проф. Александър Балабанов – ревнител, пазител и строител на българския език .......................................................55 
Стилиян Стоянов. Българските работи през погледа на Александър Балабанов ........................................................................................65 
Цветан Ракьовски. Александър Балабанов на Острова на блажените .........................77 
Елка Трайкова. Александър Балабанов и Кирил Христов – измеренията на един творчески и житейски конфликт ......................................83 
Николай Койчев. Участието на Българската армия в освобождаването на Скопие през 1944 г. .....................................................................93 

ЛИЧНОСТИ 

Боряна Бужашка. Александър Божинов и неговите "Македония в карикатури" ...........................................................131 

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ

Ани Дурчова. Банско в писмовното наследство на Неофит Рилски .................147 

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ 

Петър Сотиров. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов – частица българска памет от Южна Македония. Анализ и първо пълно издание на текста с обяснения. Lublin: Widawnictwo UMCS [Люблин: Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“], 2023, 197 с., ISBN 978-83-227-9759-4. 

Наум Кайчев. Ново изследване и автентично свидетелство за важно българско селище в Южна Македония .......................................161 

Лучия Антонова-Василева. Ценни спомени от свидетели за българщината на населението в Солунско ...............................................................167 

Списък на съкращенията ..............................................................171 
Авторите в този брой ....................................................................173 
Указания за цитиране ....................................................................175

Междуетническо напрежение в РСМ: Заговориха за Охридски двуглав орел

17/12/2024


Преди няколко години огромно албанско знаме се развя на една от крепостните стени в Охрид

През последните седмици се наблюдаваше видимо покачване на междуетническото напрежение в Република Северна Македония. Не само изгарянето на знамена около албанския национален празник на 28 ноември беше причината за това. Спорът относно Закона за използване на езиците и неговото отнасяне пред Конституционния съд на Северна Македония изигра значителна роля за ескалацията на напрежението. Заседанието на Конституционния съд по въпроса за конституционността на Закона за използване на езиците се проведе на 11 декември. То беше бойкотирано по един или друг начин и от тримата съдии от албански и турски произход, което предварително предотврати вземането на решение по същество. Според едно свое решение от 2023 г. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 12

Конституционният съд трябва да бъде в пълен състав, когато се разглеждат процедури, свързани с Преспанското споразумение и със Закона за използване на езиците. Конституционният съд на Република Северна Македония реши да отложи заседанието за оценяването на конституционността и законността на този закон за все още неопределена дата. Предвижда се провеждането на подготвително заседание, на което да участват и да изкажат своето мнение експерти и представители на политически партии, които трябва да представят своите аргументи относно този спор. 

Албанските опозиционни партии, обединени в „Европейския фронт“, се противопоставят категорично на всякакви опити за преразглеждане на закона. В многобройни свои изказвания, лидерите на тези партии, и най-вече Али Ахмети, председателят на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), не толкова прикрито заплашваха дори с междуетнически конфликт, ако този закон бъде отменен или важни негови разпоредби бъдат обезсилени. Привърженици на тези партии протестираха и пред Конституционния съд, а Али Ахмети сравни тази процедура с отмяната на автономията на Косово от Слободан Милошевич през 1989 г. Отлагането на решението на Конституционния съд не се схвана като победа от представителите на албанската опозиция, тъй като според техните оценки заплахата за статута на албанския език остава в сила. От друга страна, албанските съуправляващи партии, обединени в блока ВЛЕН, през цялото време заявяваха, че няма заплаха за статута на албанския език и Законът за използване на езиците няма да бъде отменен. 

Представители на тези партии отново предложиха статутът на албанския език да се закрепи изрично в Конституцията на страната заедно с предстоящите конституционни промени, с които и българската общност трябва да се включи сред държавотворните части от народи в Република Северна Македония. Министър-председателят на Албания Еди Рама също взе отношение към статута на албанския език в Република Северна Македония и към действията на Конституционния съд на тази страна. Това се случи на среща, организирана на 10 декември в Тирана от фондация „Арбен Джафери“. На тази среща присъстваха заместник министър-председателят на Република Северна Македония Арбен Фетаи, лидерът на ДСИ Али Ахмети и на „Съюза за албанците“ Зиядин Села, както и Шаип Камбери, депутат в сръбския парламент. В своето изказване Еди Рама подчерта, че: 

„Албанският език е в един спор, който е неразбираем и необясним за мен в Конституционния съд на Северна Македония. Аз не казвам, че ръководителите, които вярват в Конституционния съд на другите страни грешат, но аз мисля, че каквото албанският език е спечелил като гражданско право в Северна Македония, не е въпрос на Конституционния съд, не е въпрос на закони, не е въпрос на временни желания на политически партии... но албанският език в Република Северна Македония е въпрос на материята, която е помогнала по изключителен начин не само да се държи заедно Северна Македония, но и да подхранва един дух и начин на гледане на съвместното живеене между двата държавотворни народа в Република Северна Македония, между македонците и албанците, в едно разбиране като това, което Арбен Джафери казва като най-голямата мечта в смисъла на интеграцията в този случай на двата държавотворни народа в системата на западните ценности – политически, етически и културни“. 

Еди Рама заяви, че въпросът за статута на албанския език „...е нещо много голямо, за да се вкара в юридическите лабиринти, които принадлежат на миналото, след като преди много години Арбен Джафери и Али Ахмети, заедно с други, но тези двамата ги имам като двете глави на Охридския орел, се постави в основите на мирното съвместно съжителство и европейското държавно строителство на тогавашната Македония и Република Северна Македония днес и не се реши от Джафери и Ахмети, но се реши от албанците, представени на масата от Арбен Джафери и решено в планините от Али (Ахмети) и от македонците, представени от техните най-висши представители от това време, извинявам се, но не ги помня, но не вярвам, че това е проблем, нито за нас, нито за тях. И днес вярвам, че от този подиум е написано името на един от най-големите албанци, голям албанец, но не „великоалбанец“, да ни е ясно, които са живели в земите, населявани от албанците, траекторията на живота, на който сама по себе си е един филм, но ми се струва, че е едно предвиждане, роден в Тетово, учил философия в Белград, работил в радиото и телевизията в Прищина, докато се върне там, където се е родил, за да постави един много тежък основополагащ камък на държавата на Република Северна Македония и този камък не е добре да се засяга, а е добре да се поддържа чист и да бъде като отправна точка за албанците и македонците и за всички други малцинства, които живеят там, защото той е камък, който обединява, вярвам без връщане, двата народа по пътя на интеграцията в това, което повтарям за трети път, което Арбен Джафери смята за най-голямата мечта в системата на политическите, културните и етическите ценности“. 

Тези думи на Рама не само са израз на неговата позиция в подкрепа на Закона за използване на езиците в съседната държава, но и ясна поддръжка за Али Ахмети, като лидер на албанците в Република Северна Македония. Този дълъг цитат от министър-председателя на Албания пределно ясно показва, че институциите в Албания ще продължат да следят въпроса за статута на албанския език в Република Северна Македония и ще реагират на опитите за неговата отмяна или частично обезсилване. 

Въпросът за статута на албанския език в Република Северна Македония е по-широк от този за отмяната или изменението на Закона за използване на езиците. Този въпрос ще продължи да бъде в центъра на политическите дебати и националистическите страсти в Северна Македония и през следващата година заедно с други теми като пропорционалното представителство по етнически признак в публичния сектор, откриването на учебни паралелки на албански език, изпълнението на държавния химн в училищата и други подобни въпроси. Тези дебати и възможните решения или, напротив, повишаването на напрежението на етническа основа, са от голяма важност и за България в няколко посоки: общата ситуация по сигурността в съседната държава сама по себе си е важна и за нашата страна; ситуацията с конституционното и законодателното уреждане на колективните права на етническите общности засяга пряко и българската общност в тази страна; постигането на евентуална договорка между албанските и македонските политици за някакъв тип „взаимна защита на идентичностните претенции“ – албанците да получат гаранции за колективните си етнически права в страната, а албанските политици да подкрепят безрезервно Скопие в претенциите му спрямо България и ЕС – също е вариант, който не бива да се изключва при анализа на процесите в Република Северна Македония. 

 Д-р Антон Панчев

Научна конференция за Западните български покрайнини с участие на учени от МНИ

16/12/2024


На 8 ноември 2024 г. в Големия салон „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките, се проведе научна конференция „Западните български покрайнини – история и перспективи“, организирана от Историческия институт при БАН. Форумът бе по повод 100-годишнината от учредяването на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини, включващ преселници от Босилеградско, Трънско, Царибродско и Кулско. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 11

 На конференцията бяха прочетени приветствия от президента на Република България Румен Радев и от г-н Андрей Ковачев – член на Европейски парламент. На нейната работа присъства министърът на външните работи на Р България г-н Иван Кондов и г-жа Райна Манджукова – председател на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Към гостите и участниците в конференцията направи обръщение директорът на Института за исторически изследвания при БАН проф. д-р Даниел Вачков. Част от изнесените доклади бяха посветени на историческите събития в Западните покрайнини. Между темите, които попаднаха във фокуса на учените бяха средновековното развитие на областта, дейността на Върховния комитет на бежанците и на Вътрешната западнопокрайнска революционна организация „Въртоп“, двувластническият въпрос, българо-сръбските събори край границата, проблемите в българо-югославските отношения преди и след 1944 г., прояви на ръководни дейци и др. 

Обърнато бе внимание на историографски проблеми. Изразено бе мнение, че българската наука е в дълг към редица събития и процеси, които се отразяват манипулативно от научните среди в Сърбия. Изтъкната бе пасивната роля на българската държава, наблюдаваща десетилетия наред асимилационните процеси без претенции за наложения дискриминационен режим над българското малцинство, за рестрикциите и контрола на български политически и граждански организации от властите, за ширещия се език на омразата, за умишлената промяна на административното деление в ущърб на българското малцинство, за ескалиращата демографска криза в региона, за екологични проблеми, свързани с рудодобива в региона и др. 

Някои участници изразиха мнение, че е необходима по-твърда политика на България в защита на правата на сънародниците ни в Западните покрайнини по време на преговорния процес на Сърбия с ЕС. Българската подкрепа за нейното членство в Европейския съюз не трябва да бъде безусловна и безрезервна, а да се поставят ясни и категорични насрещни искания за спазване правата на българското малцинство. Изрази се мнение, че е време да се постави въпросът за културна и административна автономия на Западните покрайнини. 

Изказаха се становища за връщане на областта към България, тъй като правно-държавният субект в лицето на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. – Югославия) днес не съществува. Направено бе предложение за възстановяване на Научния институт „Западни покрайнини“, учреден през 1932 г. в София. 

В работата на научната конференция участваха мнозина членове на Македонския научен институт – доц. д-р Ангел Джонев, доц. д-р Александър Гребенаров, доц. д-р Георги Н. Георгиев, д-р Горан Благоев, д-р Сия Никифорова, д-р Красимира Тодорова, Николай Поппетров, д-р Тервел Попов, също и Иван Николов – председател на Културно-информационния център в Босилеград. Докладите и съобщенията от конференцията ще бъдат отпечатани в сборник през 2025 г.

Да се радват ли в Скопие за Радмила Шекеринска?

13/12/2024


Както сте разбрали от новините, в това число и нашите, Радмила Шекеринска е избрана за заместник-генерален секретар на НАТО. Или назначена, няма значение. В Скопие не крият задоволството си от това. Двукратният министър на отбраната в два от кабинетите на премиера Заран Заев получи поздравления, в това число и лично, при съответна церемония, от президента на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 11

Поздрави я и българският президент Румен Радев, както и други държавници и политици от района. Нека се радват край Вардар. Това назначение на Шекеринска, ако не се лъжа, е най-високата позиция, която политик от Северна Македония получава. Това е лично признание за самата нея, която направи своята политическа кариера като един от най-дейните и важни активисти на посткомунистическия Социалдемократически съюз на Македония. В един момент даже беше начело, за да се оттегли след като претърпя сериозна електорална загуба на едни местни избори. После пак се върна и издигна. Последното ѝ оттегляне бе през 2021 г. след като изкара в два мандата като министър на отбраната на страната. 

 В този смисъл новото ѝ назначение връща Шекеринска отново направо в голямата политика. Второ, нейната нова работа даде възможност на премиера Християн Мицкоски да демонстрира пред обществото колко широко е скроен като политик. Независимо, че Шекеринска е от съперническата политическа, идеологическа и електорална сила СДСМ, Мицковски я поздрави и заяви, че подкрепата на ръководеното от него правителство за кандидатурата ѝ е била напълно в интереса на държавата. Тоест, партийните му интерес са поставени в услуга на държавните. Като допълнително обстоятелство за подкрепа към тази позиция може да се открие и във факта, че другият кандидат за поста на заместник-генерален секретар бе българката Мария Габриел. И сега най-важното. 

Шекеринска претърпя своя драма в онази паметна нощ на 27 април 2017 г., когато активисти на ВМРО-ДПМНЕ влязоха със сила в сградата на парламента и извършиха истински погром над сградата и над някои депутати. Шекеринска бе една от най-пострадалите. Но трябва да се разберем – нейният избор за заместник-генерален секретар не е толкова резултат на лична оценка, а на геополитически съображения. Северна Македония е слабо звено в структурата на Алианса. Поставянето под съмнение от новите власти начело с ВМРО-ДПМНЕ на договорната триада – Охридски договор, Договор за добросъседство с България и Преспански договор с Гърция, подрива стабилността в държавата и региона. 

Ако Охридският договор от август 2001 г. успокои етническото равновесие в страната, то без подписването на документите с България и с Гърция Северна Македония нямаше да бъде член на Алианса. Тогава и София, и Атина изпълниха една геополитическа задача да отворят пътя на Скопие към НАТО. Ако ги нямаше, днес Северна Македония щеше да стои пред вратите на НАТО и Шекеринска изобщо нямаше да влезе в никакъв списък за номинации за високия пост. И още нещо. С членството на Северна Македония в Алианса бе затворена „огърлицата“ от държави, с която Сърбия бе окичена. Сърбия, която по много причини, не иска да кандидатства за Алианса. Тя се превърна в руско прокси на Балканите с отказа си да се присъедини към европейските санкции срещу Москва. Сърбия, която открито се опитва да прокарва икономическите и инфраструктурни интереси на Китай в нашия район, а и в цяла Европа. 

С поемането на властта в Скопие от ВМРО-ДПМНЕ традиционното влияние на Белград в южния съсед се формализира с назначаването на лидера на една от двете партии на сърбите в страната – Иван Стоилкович, за вицепремиер, отговарящ за политиката към етническите общности. Няколко чествания на годишнини от историята на Сърбия на територията на Северна Македония и неговото участие в тях показаха, че на практика той повече защитава интересите на Белград, отколкото да се грижи да изпълнява задълженията, които има като вицепремиер в правителството в Скопие. Постът заместник на генералния секретар на НАТО има своята военнополитическа тежест. 

Тъкмо такава е идеята на Марк Рюте Шекеринска да ползва целия ресурс на поста си, за да върне вътре в страната си стабилността в отношението към Алианса, да консолидира политическия елит около задължението да спазват отвечното дипломатическо правило, според което подписаните договори се изпълняват. Тя произлиза от този елит, в някои моменти даже минаваше за неговото младо и надеждно лице, имаше и има своето влияние върху отделни негови слоеве и групи. Задачата е тези възможности и инструменти, които постът ѝ дава, да бъдат насочени в правилната посока. Шекеринска измести Габриел от България. Пасиансът на Рюте с Шекеринска в него му пасна повече и геополитически, и кадрово, отколкото да предпочете политик от България, която проблеми с отношението си към НАТО няма. Сигурен съм, че Мария Габриел много по-добре щеше да се впише в структурите на Алианса, а и страната ни върви стабилно като по-стар член на блока. Но Рюте се довери на антилогиката и избра къдравата и на моменти дори чорлава Радмила Шекеринска. От Скопие. Дано да му донесе късмет. 

 Костадин Филипов

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024