Преди няколко години огромно албанско знаме се развя на една от крепостните стени в Охрид
През последните седмици се наблюдаваше видимо покачване на междуетническото напрежение в Република Северна Македония. Не само изгарянето на знамена около албанския национален празник на 28 ноември беше причината за това. Спорът относно Закона за използване на езиците и неговото отнасяне пред Конституционния съд на Северна Македония изигра значителна роля за ескалацията на напрежението. Заседанието на Конституционния съд по въпроса за конституционността на Закона за използване на езиците се проведе на 11 декември. То беше бойкотирано по един или друг начин и от тримата съдии от албански и турски произход, което предварително предотврати вземането на решение по същество. Според едно свое решение от 2023 г.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 12
Конституционният съд трябва да бъде в пълен състав, когато се разглеждат процедури, свързани с Преспанското споразумение и със Закона за използване на езиците. Конституционният съд на Република Северна Македония реши да отложи заседанието за оценяването на конституционността и законността на този закон за все още неопределена дата. Предвижда се провеждането на подготвително заседание, на което да участват и да изкажат своето мнение експерти и представители на политически партии, които трябва да представят своите аргументи относно този спор.
Албанските опозиционни партии, обединени в „Европейския фронт“, се противопоставят категорично на всякакви опити за преразглеждане на закона. В многобройни свои изказвания, лидерите на тези партии, и най-вече Али Ахмети, председателят на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), не толкова прикрито заплашваха дори с междуетнически конфликт, ако този закон бъде отменен или важни негови разпоредби бъдат обезсилени. Привърженици на тези партии протестираха и пред Конституционния съд, а Али Ахмети сравни тази процедура с отмяната на автономията на Косово от Слободан Милошевич през 1989 г. Отлагането на решението на Конституционния съд не се схвана като победа от представителите на албанската опозиция, тъй като според техните оценки заплахата за статута на албанския език остава в сила.
От друга страна, албанските съуправляващи партии, обединени в блока ВЛЕН, през цялото време заявяваха, че няма заплаха за статута на албанския език и Законът за използване на езиците няма да бъде отменен.
Представители на тези партии отново предложиха статутът на албанския език да се закрепи изрично в Конституцията на страната заедно с предстоящите конституционни промени, с които и българската общност трябва да се включи сред държавотворните части от народи в Република Северна Македония.
Министър-председателят на Албания Еди Рама също взе отношение към статута на албанския език в Република Северна Македония и към действията на Конституционния съд на тази страна. Това се случи на среща, организирана на 10 декември в Тирана от фондация „Арбен Джафери“. На тази среща присъстваха заместник министър-председателят на Република Северна Македония Арбен Фетаи, лидерът на ДСИ Али Ахмети и на „Съюза за албанците“ Зиядин Села, както и Шаип Камбери, депутат в сръбския парламент. В своето изказване Еди Рама подчерта, че:
„Албанският език е в един спор, който е неразбираем и необясним за мен в Конституционния съд на Северна Македония. Аз не казвам, че ръководителите, които вярват в Конституционния съд на другите страни грешат, но аз мисля, че каквото албанският език е спечелил като гражданско право в Северна Македония, не е въпрос на Конституционния съд, не е въпрос на закони, не е въпрос на временни желания на политически партии... но албанският език в Република Северна Македония е въпрос на материята, която е помогнала по изключителен начин не само да се държи заедно Северна Македония, но и да подхранва един дух и начин на гледане на съвместното живеене между двата държавотворни народа в Република Северна Македония, между македонците и албанците, в едно разбиране като това, което Арбен Джафери казва като най-голямата мечта в смисъла на интеграцията в този случай на двата държавотворни народа в системата на западните ценности – политически, етически и културни“.
Еди Рама заяви, че въпросът за статута на албанския език „...е нещо много голямо, за да се вкара в юридическите лабиринти, които принадлежат на миналото, след като преди много години Арбен Джафери и Али Ахмети, заедно с други, но тези двамата ги имам като двете глави на Охридския орел, се постави в основите на мирното съвместно съжителство и европейското държавно строителство на тогавашната Македония и Република Северна Македония днес и не се реши от Джафери и Ахмети, но се реши от албанците, представени на масата от Арбен Джафери и решено в планините от Али (Ахмети) и от македонците, представени от техните най-висши представители от това време, извинявам се, но не ги помня, но не вярвам, че това е проблем, нито за нас, нито за тях. И днес вярвам, че от този подиум е написано името на един от най-големите албанци, голям албанец, но не „великоалбанец“, да ни е ясно, които са живели в земите, населявани от албанците, траекторията на живота, на който сама по себе си е един филм, но ми се струва, че е едно предвиждане, роден в Тетово, учил философия в Белград, работил в радиото и телевизията в Прищина, докато се върне там, където се е родил, за да постави един много тежък основополагащ камък на държавата на Република Северна Македония и този камък не е добре да се засяга, а е добре да се поддържа чист и да бъде като отправна точка за албанците и македонците и за всички други малцинства, които живеят там, защото той е камък, който обединява, вярвам без връщане, двата народа по пътя на интеграцията в това, което повтарям за трети път, което Арбен Джафери смята за най-голямата мечта в системата на политическите, културните и етическите ценности“.
Тези думи на Рама не само са израз на неговата позиция в подкрепа на Закона за използване на езиците в съседната държава, но и ясна поддръжка за Али Ахмети, като лидер на албанците в Република Северна Македония. Този дълъг цитат от министър-председателя на Албания пределно ясно показва, че институциите в Албания ще продължат да следят въпроса за статута на албанския език в Република Северна Македония и ще реагират на опитите за неговата отмяна или частично обезсилване.
Въпросът за статута на албанския език в Република Северна Македония е по-широк от този за отмяната или изменението на Закона за използване на езиците. Този въпрос ще продължи да бъде в центъра на политическите дебати и националистическите страсти в Северна Македония и през следващата година заедно с други теми като пропорционалното представителство по етнически признак в публичния сектор, откриването на учебни паралелки на албански език, изпълнението на държавния химн в училищата и други подобни въпроси.
Тези дебати и възможните решения или, напротив, повишаването на напрежението на етническа основа, са от голяма важност и за България в няколко посоки: общата ситуация по сигурността в съседната държава сама по себе си е важна и за нашата страна; ситуацията с конституционното и законодателното уреждане на колективните права на етническите общности засяга пряко и българската общност в тази страна; постигането на евентуална договорка между албанските и македонските политици за някакъв тип „взаимна защита на идентичностните претенции“ – албанците да получат гаранции за колективните си етнически права в страната, а албанските политици да подкрепят безрезервно Скопие в претенциите му спрямо България и ЕС – също е вариант, който не бива да се изключва при анализа на процесите в Република Северна Македония.
Д-р Антон Панчев
