Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 5
Стара поговорка гласи, че да имаш добри съседи е по-важно от това да имаш брат, които да ти бъдe под ръка при тежки и дори драматични ситуации. Мъдър е българският народ и затова и в тази максима е вложил целия си вековен опит, извлечен от своето съществуване. Добрият комшия е злато, докато братът…има значение също, но в повечето случаи се оказва, че не може да бъде от полза, защото просто е далеч. И за да останем верни на стилистиката, ще кажем, че той може да бъде „сравнен“ със сребро. Няма да се учудите, ако кажа, че и при съседите в Северна Македония има такава пословица. Че как иначе?
Ето такива размисли ме налегнаха пак тези дни, когато стана дума за отношенията на България със Северна Македония. И пак по конкретен повод.
Изведнъж на 18 май, неделя, почивен ден и за България, и за Северна Македония, електропреносната система при съседите закъсала и в големите градове на страната, най-вече в столицата Скопие, токът спрял. В рубриката ни „Новини от Република Северна Македония“ поместваме новина за това. Станало като в Испания и Франция неотдавна, когато големи зони от територията на двете европейски държави бяха направо блокирани от липсата на електричество. Спомняте си каква драма се развихри там. Просто животът спря за известно време. Хората в Испания и Южна Франция не можеха и не искаха да повярват, че в две високотехнологични общества може да се случи нещо такова.
И че зависимостта от всяка дреболия в тяхното ежедневие е толкова голяма и критична от някаква си повреда в електропреносната мрежа, или някакъв временен недостиг на напрежение. Тогава доста хора и у нас, в България, а и при комшиите си пожелаха това да не ни се случва и ако може, да ни се размине.
Но ето че не се размина. Прекъсването на електричеството в Северна Македония нямаше този мащаб и последици, както при испанци и французи. Но си беше драма отвсякъде. Специалистите търсеха причината и се впуснаха в дълги и предълги експертни обяснения, които в крайна сметка май повече объркваха, отколкото да внасят успокоение. Откъдето и да я погледнем, неприятна история. Добре поне, че проблемът възникна в неделя, когато повечето предприятия и учреждения не работеха.
И все пак решение се намери. Съобщиха го българските специалисти, които заявиха, че в критичната за съседите ситуация нашата родна електросистема се е включила към тази на Северна Македония и е попълнила липсата. Как технически това е станало, така и не разбрахме напълно, но е факт, че българската енергетика е помогнала в критичен момент на тази от Северна Македония да преодолее кризата. Лично аз пък си спомнях, че през годините, когато работех в Република Македония като кореспондент, на два пъти съм отразявал тържества, посветени на откриването и пускането в действие на 400 киловолтов далекопровод, свързващ мрежите на България и Република Македония. Бяха мили церемонии, защото това бяха едни от малкото елементи на изграждащото се сътрудничество и добросъседство между институциите и хората от двете страни на границата. Тогава специалистите ми обясняваха, че връзката всъщност ще има значение при криза в някоя от двете електросистеми и ако това се случи, другата ще може да компенсира липсата на напрежение в мрежата. Както и стана в случая.
А защо два пъти, ще попитате? Ами защото две правителства в Скопие искаха да си припишат актива от тази връзка – първото бе на Любчо Георгиевски, който има основната заслуга, и второто на неговия наследник начело на партията ВМРО-ДПМНЕ и после премиер Никола Груевски. По ирония на съдбата връзката влезе в ефективна експлоатация по времето на трети премиер, и той лидер на ВМРО-ДПМНЕ – Християн Мицкоски.
Искал или не, на Мицкоски се падна това „щастие“ да има шанса да се отблагодари на България за оказаната помощ. До този момент не съм чул да го е направил. Както и впрочем не можа да си отвори устата да каже няколко благодарствени думи за подкрепата, която страната ни и нейните граждани оказаха на съседите при трагедията заради пожара в дискотеката в Кочани.
Нещата изглежда са по-дълбоки.
Проблемът има и етична страна, която проличава тъкмо в подобни критични за Северна Македония моменти. Като случаят с прекъсването на тока, или още повече, като катастрофалният пожар в дискотеката в Кочани, който разтърси не само държавата и обществото в нея, но и съседните страни. В това число и България, която изживя жертвения огън с многобройните му пострадали и трагедията като своя. И се притече първа на помощ с цялата си логистика и ресурси, които постави в услуга на обърканите и замаяни власти в Кочани и в страната. Това беше израз на съпричастие не само на отделни личности, а на цялата ни общественост, на държавата ни. Може да си имаме своите проблеми, но когато най-близките ни хора страдат, това е достатъчно, за да се притечем на помощ.
Знаете какво направиха българските лекари, медицински работници, хората у нас в подкрепа на пострадалите от пожара, колко гняв и в същото време загриженост имаше за съдбата на всеки, които имаше нужда от помощ. Няма да го описваме, то се знае.
Казвам всичко това, защото, както стана ясно от едно интервю на самия Мицкоски, в драматичната нощ на пожара, в момента, когато узнал за трагедията, не бил сигурен дали трябва да поиска помощ от една съседна държава, с която, според него, Северна Македония има „спорни“ и „сложни“ отношения. Колко фалшив като политик, колко заблуден като държавник и колко дребнав и ограничен като човек трябва да си, за да ти мине подобна мисъл през главата. Дори самото колебание в този момент и при тази ситуация издава безхарактерността на индивида, призван почти еднолично да води държавата си вече година след изборната победа през май 2024 г.
Каква е моралната координатна система, в която този човек се движи, та да не може още при първия сигнал да приеме, че най-бързата помощ за пострадалите може да дойде от най-близките съседи. Още повече, че някои от тях имат убедеността, че гражданите на днешна Северна Македония са им най-близки. Слава Богу, все пак протегнатата ръка бе приета и се случи това, за което по-горе разказах. За да стане картината пълна само ще добавя още един щрих – вече минаха повече от два месеца от трагедията. Близките на загиналите продължават с публичните си акции, в това число и в столицата Скопие, в търсене на справедливост за загиналите и наказание за виновните. Тя може да дойде от правосъдната система на държавата, но от морална гледна точка – от нейните управляващи. До този момент Мицкоски обаче не е направил и опит да се срещне с близките на жертвите. Предпочита да им раздава състрадание от дистанция. Или да се хвали с договор, който трябва да подпише тези дни с Лондон за заем от 6 милиарда евро. Като че ли тази компенсационна новина може да върне живота на пострадалите от пожара в дискотеката.
Наистина, в политиката трябва да има поне елементарна доза морал.
Костадин Филипов