In Memoriam: Живко Сахатчиев (1934 - 2026)

На 15 януари 2026 г. почина Живко Сахатчиев – учител, общественик, писател и публицист, родолюбец и патриот. До последния си дъх се бореше за защита на българските национални интереси. Отиде си Човекът, оставил ярка диря не само в историята на Якоруда, а на цяла България! 

Живко Александров Сахатчиев е роден в гр. Якоруда през 1934 г. Произхожда от будно семейство, чиито предци са взели дейно участие в национаноосвободителните борби на българския народ. Дядо му, по бащина линия, е един от учредителите на ВМОРО в Якоруда и става секретар-касиер на комитета. По време на Илинденското въстание 1903 г. той е заловен от турците и пребит от бой. Другият му дядо, по майчина линия, е участник в боевете на четите за Белица. При разгрома на въстанието той е заклан от турския аскер. На 6.V.1944 г. бащата на Живко Сахатчиев е изпратен в концлагера "Демир Хисар" в т. нар. "черни роти". От 1949 г. до 1954 г. цялото семейство пак по политически причини е принудително изселено в старопланинското селце Дрента, Еленско. 

Висшето си образование Живко Сахатчиев завършва през 1961 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и става учител по география. Има квалификация "Първи клас" и звание "Главен учител". Носител е и на званията "Майстор на спорта по туризъм" и "Заслужил природозащитник". С помощта на учениците той събира пушки, пищови, ятагани, железни светилници, украшения и битови предмети, старинни монети, снимки и документи, които предава безвъзмездно на Якорудското читалище и така в Якоруда се създава музей. 

През 1996 г. в град Якоруда създава Фондация „Св. Георги Победоносец”, на която е председател. Фондацията работи за укрепване на християнските ценности и си поставя за цел построяване на църква на мястото на опожарената през 1666 г. Само след две години на 17 май 1998 г. Неврокопският владика Натанаил освещава завършената църква „Св. Георги Победоносец”. 

Има над 30 публикации в различни списания и вестници по педагогически и методически въпроси. Носител е на орден "Кирил и Методий" - І степен и медал "Алеко Константинов". За отстояване на българщината в Родопите през 1994 г. е награден със звание и статуетка "Балканджи Йово". 

Автор е на книгите “Второто потурчване на Якоруда 1990-1995” и “Якоруда - българската драма”. На 07.01.1990 г. Живко Сахатчиев става един от учредителите на ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси) в София. През 1991 г. възстановява ВМРО в Якоруда. Член на Академичния форум за национална политика - 1993 г. Член на Управителния съвет на Общобългарски комитет "Васил Левски" и член на Обществения съвет на Националния клуб „Родолюбие”. Той ще остане в спомените на хората като горещ патриот, ратуващ за просперитета на България, непримирим към опитите за турцизиране на Родопите. 

Бог да го прости и да е светъл пътят му!

Д-р Георги Тренчев

Прочетете още »

Евтим Спространов "живя и умря като българин"

Евтим Спространов

Евтим Спространов, учредител на МНИ, „имаше будно българско съзнание, живя и умря като българин”  

  Бъдещият български писател, публицист, изследовател и общественик Евтим Спространов се ражда на 15 януари 1868 г. в Охрид. Тук завършва основно образование, а след това постъпва в Солунската българска гимназия. По-късно е назначен за учител в Крушево, след това учи в Киев и Москва. След завръщането си от Москва през 1891 г. се включва в обществено-политическия живот на България, публикува огромен брой статии във вестници и списания. Редактор е на вестниците „Отечество” (Солун), „Вести” (Цариград) и „Пряпорец” (София), на списанията „Ученически другар”, „Детска забава”, „Народен страж”, „Покровител на животните”. 

 Обнародва студии за историята на родния си град Охрид, спира се и на езиковедски проблеми. Разработките си помества в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, а понякога и като отделни брошури. Под перото му излизат рецензии, отзиви, пътеписи и разкази за деца. Най-съществен дял от творчеството на Спространов заема публицистиката. Обнародва материалите си с различни псевдоними и инициали, между които Ангел Спространов, Анин, А. Иванов, Бугарин, Беш-Чинар, Веселин Ангелов, Всеволод Гаршин, Евтим, Е. Маркулев, Един Македонец, Карабурун, Кирил, К. Стоянов, Македонец, Митре Спасов, Мойсо Митрески, Орешков, Охридчанин, Три звезди, Угринов, Р. Страшигоров, Т.К. Стоянов, А.Б., А.Б.В. и пр.

Евтим Спространов със съпругата си Нука

 От началото на XX в. Е. Спространов се намесва трайно в македонското освободително движение, ежедневно контактува с ръководителите на ВМОРО. След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание събира в България средства и помощи за пострадалото население, а на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1905 г. е избран за легален член на ЦК. Като подначалник в Министерството на народното просвещение съдейства да заминат в Македония като екзархийски учители множество изтъкнати дейци на ВМОРО – Христо Матов, Павел Христов, Тодор Александров, Петър Чаулев, Петър Ацев, Аргир Манасиев, Ефвим Чучков и др. През март 1908 г. е сред делегатите на Втория общ конгрес на революционната организация в с. Жабокрът, Кюстендилско, а след Младотурския преврат е в Солун. Тук поема редактирането на в. „Отечество” – печатен орган на Съюза на българските конституционни клубове. 

 По-късно се премества в Одрин като секретар на митрополията. През 1912 г. е поканен за редактор на излизащия в Цариград екзархийски вестник „Вести”. След избухването на Балканската война Спространов е назначен в Окръжното управление в Щип, по-късно в Кукуш. От средата на 1917 г. се осъществява дългогодишната му мечта да се завърне в родния си град. Изпълнява функциите на охридски областен управител до септември 1918 г.

Евтим Спространов със синовете си Димитър и Владимир, и съпругата му Нука (1922 г.)

 Военният погром и последвалият Ньойски договор отпращат Е. Спространов завинаги извън Македония. След „Голямата война” Спространов е сред създателите на малко познатата тайна организация Македонска дружба и още по-конспиративната Информационна служба на македонската емиграция към ВМРО. Той е сред 52-а учредители на създадения през 1923 г. Македонски научен институт. Отбелязва емоционално събитието в свои записки. Някои материали, свързани с междуособиците в македонското освободително движение помества на страниците на печатните органи на македонската емиграция в България и в САЩ. Активен участник е в Славянското дружество, Съюза на българските учени, писатели и художници, Всебългарския съюз „Отец Паисий”, Кооперация „Последна грижа”, Българския въздържателен съюз. 

 В множество публикации бичува недъзите на българското духовенство. Сред активните участници е в масонското движение. Оставя огромен личен дневник, чийто първи том бе обнародван през 1994 г. Евтим Спространов умира на 5 юли 1931 г. в София. Синът му Димитър Спространов – известен български писател, за да преустанови спекулациите с името и делото на баща му, извършвани от скопските изследователи, отправя през януари 1958 г. молба до бъдещия академик от МАНУ Гане Тодоровски: „Преди да завърша, ще ви кажа нещо, за което моля да не ми се сърдите, но истината и светлата за мен памет на баща ми ме задължаваше да ви кажа – той имаше будно българско съзнание, живя и умря като българин”. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров

Прочетете още »

Йосиф Ковачев и борбата за български език в Македония

сп. "Македонски преглед". г. XXIII, 2000, кн. 1. Иванова, Д. Йосиф Ковачев и проблемите на новобългарския книжовен език през 70–те г. на XIX век... 39–54

Този модел е представен от видния възрожденски книжовник и педагог Йосиф Ковачев, роден през 1839 г. в гр. Щип. Името му се свързва предимно с развитието на българската педагогическа наука, в областта на която оставя редица теоретични трудове, методически и практически разработки.

Й. Ковачев има заслуги за въвеждане на т. нар. “звучна метода” (фонетичното начало при изучаването на родния език), за прокарването на класноурочната система в началното училище; автор е на първия български учебник по педагогика и е първият университетски предавател по педагогическите дисциплини в Софийския университет...

Добре подготвен (завършил е Белградската духовна семинария, а по-късно и Духовната академия в Киев, като едновременно е посещавал лекции и в Киевския университет, владеел е седем чужди езика), Й. Ковачев пренася в родината най-модерните за времето педагогически идеи...

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Димитър Миладинов (1810 - 1862)

Димитър Миладинов
(1810-1862)

Димитър Миладинов

Трагедията на един бележит възрожденец

Из: Михаил Арнаудов - Дела и завети на бележити българи. С. 1969, с. 207 - 216

Биографията на Димитър Миладинов, големия родолюбец и страдалец за национални правдини, остава все още тъмна в някои най-съществени точки. Макар и да разполагаме с не малко сигурни вести в спомените на ученика и последователя му Кузман Шапкарев и в други документи на епохата, липсва ни главната опора за по-пълна характеристика на великия син на Македония - богатата му преписка с голям брой дейци на българското възраждане. 

Тази преписка, с нейните стотици и стотици писма до близки и далечни приятели и сподвижници, между които се броят и руски учени и публицисти, е пропаднала безвестно или остава може би още скрита в турските държавни архиви, гдето е била прибрана при арестуването и съденето на братята Димитър и Константин Миладинови като опасни смутители на държавната сигурност...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

147 години от рождението на Методи Шаторов

147 години от рождението на Методи Шаторов /Шарло/ (10 януари 1898, Прилеп – 4 септември 1944) 

Роден е в занаятчийско семейство. Начално образование получава в родния си град, прогимназиално – в Битоля и Скопие, а гимназия завършва в Призрен. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 1

В края на 1918 г. се преселва в гр. София. Работи като чиновник и е избран в ръководството на Съюза на банковите и търговски служители. През 1920 г. става член на БКП и е един от активистите на Емигрантския комунистически съюз. През 1923 г. е натоварен да организира комунистическия метеж в гр. Горна Джумая (Благоевград). След неговото потушаване е избран за член на ГК на БКП в София и е привлечен на работа във Военната организация до нейното разпускане (1925).

 След събитията от април 1925 г. е принуден да емигрира в СССР. Той е един от основателите и дейните членове на ВМРО (обединена). Като професионален революционер заема различни постове в ръководството на БКП и многократно е изпращан на нелегални мисии в България, а по линията на Комунистическия интернационал (КИ) – и в редица западноевропейски страни. 

 Под влияние на непоследователната политика на КИ и БКП приема и активно провежда тезите по националния въпрос и по-специално за формиране на македонска нация. През 1936 г. е осъден в процеса срещу ВМРО (об). Поради неуспеха на ЮКП да изгради партийна организация във Вардарска Македония през 1939 г. е изпратен със задача да възстанови и оглави Областния партиен комитет. 

След Априлската война от 1941 г. той прекъсва организационните връзки на Областния комитет (ОК) с ЮКП и го подчинява организационно на БКП. Опитите на Титовото ръководство чрез Л. Кулишев и М. Нацева чрез пряка интервенция пред ОК и ръководството на БКП да го отстранят се провалят и той повдига въпроса пред КИ. 

Тъй като ЮКП организира масово съпротивително движение, в края на август 1941 г. КИ нарежда „по практически и целесъобразни причини“ ОК отново да се върне под ръководството на ЮКП при запазване активното сътрудничество с БКП. 

 За своята позиция Шаторов е обвинен във великобългарски национализъм, предателство, свален е от поста му и е изключен от ЮКП. БКП не приема позицията на ЮКП и го привлича за член на ЦК, натоварва го да оглави Софийския ОК, а от 1943 г. да ръководи ІІІ Пазарджишка ВОЗ. На 4 септември 1944 г. е убит при сражението под връх Милеви скали, Пазарджишко.

Прочетете още »

Лектория "Македония": Гостуват проф. д-р Даниел Вачков и доц. д-р Александър Гребенаров

Здравейте, хаирлия да е новата 2026 г. и за Лектория "Македония" на Македонския научен институт! 

Първата ни среща за тази година ще бъде на 15 януари, четвъртък. Ще ни гостуват двама учени от Института за исторически изследвания на БАН – проф. д-р Даниел Вачков и доц. д-р Александър Гребенаров. Ще представим тяхната книга, посветена на един от председателите на МНИ – Никола Стоянов, учен, финансист, първостроител на македонските бежански организации в България, един от учредителите на МНИ. 

Голяма фигура, чието значение тепърва ще оценяваме. 

Мястото е известно – МНИ, "Пиротска" 5, втори етаж, Голямата зала. 

Денят е четвъртък, 15 януари. Началото е традиционно –18,00 ч. Домакин – моя скромност. Книгата ви очаква. 

Заповядайте!

Прочетете още »