Мицковски използва евролиберализма и югоносталгията за антибългарската си пропаганда

Лектория „Македония“ с гост Бойко Василев 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 6

На 12 юни 2025 г. гост на Лектория „Македония“, проведена в Македонския дом на ул. „Пиротска“ 5, бе Бойко Василев. Модераторът Костадин Филипов представи известния журналист и темата на лекцията „София, Скопие и Брюксел в лодката, като не се забравя и Белград“. Сред присъстващите на събитието бе председателят на Народното събрание на България доц. Наталия Киселова. Б. Василев сподели причините за сложния характер на темата, която е избрал да представи. 

Тя е непозната извън България, но често е неразбираема и в страната. Някои среди разглеждат проблема като държавен, други – търсят исторически подбуди. Повечето не могат да си обяснят „сюрреализма“ на случващото се между Република Северна Македония и България. Той представи два показателни примера за това. Първият е свързан с новината за присъдата на Люпчо Георгиевски, председател на заличения от властите в РСМ български Културен клуб „Иван Михайлов“. 

Тя е наложена по абсурдно обвинение в етническа омраза заради използване на цитати от някогашния водач на ВМРО. Същевременно обаче восъчни фигури на Иван Михайлов са поставени в музейните експозиции в Скопие и в Щип, без да се търси отговорност от ангажираните лица!? Друг парадокс е изборът на Георгий (Георгевски) за Дебърско-Кичевски митрополит. За броени дни той преминава през строгата канонична йерархична стълбица, обикновено доста протяжна, за да заеме овакантения пост, вместо популярния игумен на Бигорския манастир Партений Антанийски. 

Според Б. Василев целта на премиера на Македония Християн Мицковски е да реши въпроса с България до местните избори през есента на т.г. Той използва два разказа за внушение с различни адресати. Единият, насочен както за вътрешна употреба, така и за външните консервативни сили в Европа и Северна Америка, е в духа на македонския национализъм, проповядва „вековна македонска идентичност и език“. 

Другият е либерален, постмодерен разказ, чрез който македонският премиер се опитва да убеди външния свят, че малка държава като Македония, с плуралистични виждания за национална идентичност, е потискана от по-голяма държава в лицето на България. Използвайки идеите на евролиберализма в Европа и югоносталгията сред страните от бивша Югославия, той търси подкрепа сред някои западни държави и бивши югорепублики. Гост-лекторът обърна специално внимание на връзката между Хр. Мицковски и Александър Вучич. От идването си на власт македонският премиер нескрито е показвал благоговение към президента на Сърбия. За негово съжаление, заради вътрешно- и външнополитически причини, в последно време ореолът на Вучич започва да залязва. 

Москва също се опитва да се дистанцира от сръбския президент, виждайки „двойната му игра“ между Изтока и Запада. В Скопие битува идеята, наложена от Хр. Мицковски, че с героични усилия София може да преосмисли преговорната рамка. За целта при всяка визита на чуждестранен гост той демонизира България, представяйки я като „лоша държава“, която потиска малка Македония. Лекторът изрази мнение, че някои среди в София погрешно смятат въпроса за решен, и че няма нужда да се предприемат някакви действия. Журналистът отбеляза, че „горчиво се лъжем, ако смятаме, че е така“. 

Б. Василев обособи в няколко групи страните, които познават проблема между София и Скопие, но имат разнопосочни настроения, с които трябва да се съобразява българската външна политика. Така например в Германия и ляволибералните сили, които не обичат да се говори за история, може се посочат факти за нарушените права в Република Северна Македония и те ще се приемат с разбиране. 

Втората публика във Франция, Испания и страни от френския блок чрез исторически разказ разбра, че има проблем, който не е измислица. Това наложи работа на експерти, създали т.нар. френско предложение. В трета и четвърта група са Словения и Хърватия – страни от бивша Югославия, и съответно – Чехия и Словакия, имащи свои предпочитания/интереси за подкрепа. В заключение Б. Василев припомни всестранната помощ и направените компромиси от страна на България към Македония от обявяването на независимостта ѝ до днес – политика, която оприличи метафорично като „История на протегнатата ръка“. 

Във финалната част на лекторията думата бе предоставена на доц. Наталия Киселова. Тя изказа становище, че България ще поддържа тезата относно решенията за разширяването на ЕС да се вземат с единодушие. По отношение решението на Народното събрание на България от 30 май 2025 г. за напредъка на Република Северна Македония в процеса на присъединяване към Европейския съюз тя отбеляза, че това е акт, който е задължителен за правителството и за всички други държавни органи, които имат комуникация с външния свят.

Прочетете още »

Влиятелни учени настояват за поправки в учебниците по история в РСМ

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 6

С наближаването на местните избори в Република Северна Македония, които ще се проведат след три месеца, както всеки път, когато има избори в тази страна, се активизират два основни процеса сред албанските партии. Първо, започват да се преструктурират коалициите между тях. Този път фракцията на „Съюза за албанците“ на Арбен Таравари напусна коалицията ВЛЕН, както и правителството, и се присъедини към опозиционния „Европейски фронт“, където е и другата фракция на тази партия, ръководена от Зиядин Села. 

Част от доскорошните привърженици на Таравари избраха да останат във ВЛЕН и да продължат да подкрепят правителството. Второ, албанските опозиционни политици започват да обещават изравняване на правата на албанците в страната с тези на мнозинството и засилват обвиненията си в дискриминация на етнически принцип. Основният аргумент на самия Арбен Тарвари за напускането на управляващото мнозинство беше нарушаването на правата на албанците. Особено активни в тази посока са от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), според който премахването на т.нар. балансьор (разпределението на работните места в администрацията според етнически квоти) и опитите за отмяна на частичния официален статут на албанския език, представляват тежко нарушение на законите на страната. 

Към обвиненията в нарушаване на културните и идентичностните права на албанците в Република Северна Македония този път се присъединиха и водещите албански историци в страната. Те смятат, че учебниците по история не представят правдиво миналото на албанците, а ситуацията с учебната литература продължава да се влошава. Министерството на образованието на Република Северна Македония представи съдържанието на нови програми за учебници по история, което предизвика реакцията на професорите от Катедрата по история на Философския факултет на Тетовския университет (проф. д-р Хириете Зибери, проф. д-р Зечиря Реджепи, проф. д-р Фехари Рамадани, проф. д-р Черим Далипи, проф. д-р Зечиря Идризи, проф. д-р Исак Шерифи). 

Тези албански учени заявиха в специална декларация, че „въз основа на новата концепция за начално образование, Катедрата по история на Философския факултет на Тетовския университет, по принцип изразява пълно съгласие за необходимостта от одобряването на нова учебна програма за дисциплината история в началните и средните училища. Но, проследявайки дейността около изработването на програмата и анализирайки новите публикувани програми за учебната дисциплина „История и общество“ за V, VI и VII клас в началното образование, открихме някои сериозни забележки, които според нашата оценка са спорни“. Албанските историци изразяват възмущението си, че в работната група за изработването на учебната програма по история изобщо не са включени албански историци, докато в предишната комисия е имало 4 албански представители от 11 членове общо. 

В резултат от невключването на албански историци са открити ненаучни постановки, като например: 

– „Илирите и дарданите“ (програмата за VI начален клас) не съответства на научните постановки, тъй като дарданите са едно от илирийските племена. Една такава постановка не само, че е ненаучна, но е опит за откъсване на дарданите от общността на илирийските племена, смятат албанските историци. Също така, по отношение на уроците „Албания в Ранното средновековие“ (програмата за VII начален клас); „Албания в Същинското средновековие“ (програмата за VII начален клас) и „Въстанието на Скендербег“ (програмата за VII начален клас), те посочват, че техните заглавия не са научни, защото в Ранното, Същинското и Късното средновековие не е съществувало понятието „Албания“, тъй като тогава албанците са наричани „арбъри“ и логично страната, в която са живеели, е наричана „Арбърия“. 

– Албанските учени констатират, че уроците, съответно структурата на уроците, следователно и стандартите и примерите за дейностите, като част от програмите, не представят в достатъчна и адекватна степен историята на албанския народ. Те оценяват, че един такъв подход е фрагментиращ, повърхностен и не следва линията на хронологическия дидактически принцип, с което се произвежда хронологично объркване и неадекватна историческа преценка на събитията и процесите в историята на албанския народ. 

– Друга тяхна констатация е, че що се отнася до представянето и сравнението с броя на уроците на историята на балканските народи, се забелязва чувствително намаляване в ущърб на историята на албанския народ. Въз основа на количественото представяне на старите програми, в учебника за шести клас е имало 4 урока за албанската история, а в новите програми за шести клас има 1 или 2 урока, докато в стария учебник за седми клас е имало 10 урока, сега се предвиждат 3 или 4 урока. Тези примери показват ясно, че съществува тенденция, насочена към намаляване дори наполовина на уроците, които третират историята на албанския народ. Албанските историци се съгласяват, че е правилно съдържанието на програмите да се основава на способностите и възрастта на учениците, но този принцип обаче трябва да се прилага по пропорционален и адекватен начин по отношение на представянето на историята на народите, които живеят в Република Северна Македония. 

Следователно, отбелязват албанските учени, такъв формат на програмата има значителни пропуски по отношение на мултиетническия състав на държавата. Освен това, те са убедени, че този подход ще причини обедняване на историческия междукултурализъм, както и на настоящия в обществото. Опирайки се на по-горните аргументи и имайки предвид чувствителността на този въпрос, албанските историци апелират и изразяват надежди, че има достатъчно време Министерството на образованието на Република Северна Македония да приложи адекватни механизми за предприемането на действия в посока на вземане предвид на техните забележки и предложения. Знае се, че учебните текстове все още не са одобрени. 

Според тях трябва за да се изработят учебни програми, които осигуряват включваща приемственост за всички ученици в Република Северна Македония, като подход, който произтича от националните стандарти, представени във въведението на всяка програма. Това далеч не е първият път, когато албански историци от Република Северна Македония реагират срещу подхода на съставяне и срещу съдържанието на учебниците в страната. Редица учебници не просто игнорират или поне не представят в достатъчна степен важни моменти от албанската история, но и съдържат расистки и други обидни квалификации за албанците, например: „Сред албанците в Македония съществуват кланове, които смятат себе си за автохтонни. Те основно са македонски населения, които през периода на турското владичество са приели ислямската вяра и постепенно са албанизирани. Между тях има и някои кланове, които имат турски, ромски или черкезки произход“ (“Gjeografia e Republikës së Maqedonisë për vitin ІІ të gjimnazit të reformuar“ (География на Република Македония за ІІ година на реформираната гимназия), Prosvetno dello, Shkup, 2015, с. 99). 

През следващите месеци ще се наблюдава засилване на реториката на албанските опозиционни партии, свързана със защитата на колективните права на албанците в Република Северна Македония, както и с нарастващи обвинения срещу управляващите, че дискриминират албанската общност и нарушават нейните политически, икономически и културни права. Ако Конституционният съд отмени Закона за използване на езиците, който официализира употребата, при определени условия, на езиците на етническите общности на местно и частично на институционално равнище, това ще предизвика не само силни протести, но и ще доведе до искания за изравняване на статута на албанския език с официалния език на Република Северна Македония, което да бъде закрепено в конституцията на страната. 

Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

Представяне на книга на д-р Елена Александрова

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 6

На 3 юни 2025 г. в Регионалната библиотека „Димитър Талев“, Благоевград, се състоя представянето на книгата „Църквата „Въведение Богородично“ в духовния и обществения живот на Горна Джумая (Благоевград) XIX – началото на ХХ век“ с автор д-р Елена Александрова, уредник в Регионалния исторически музей – Благоевград. 

Изследването бе представено от проф. д.н. Светлозар Елдъров и Райна Константинова – собственик на издателство „ИВРАЙ“, редактор и издател на книгата. Водещ бе Елза Кресничка от отдел „Краезнание“ на Регионална библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград, член на Македонски научен институт. Св. Елдъров направи задълбочен анализ на книгата, която е научно и културно събитие за просветената общественост на Благоевград, както и за българската историческа наука. 

Според него тя е зрял и премислен труд, създаден с любов и отговорност, предназначен не за конкурси за академични звания и длъжности, а за духовна и интелектуална насита на нейните бъдещи читатели. Редакторът на книгата Р. Константинова благодари на Негово преосвещенство Неврокопския митрополит Серафим и на свещенослужителите на храма „Въведение Богородично“, подкрепили издаването на книгата. 

Не на последно място тя благодари за гостоприемството на Регионалната библиотека, на Филиала на МНИ, организирали това тържество на духа и на всички гости и медии. Неврокопският митрополит Серафим, който присъства на събитието приветства автора, отбеляза, че това е първото толкова всеобхватно изследване на историята на този храм и може да е основа за следващо по-разширено издание. Той изрази готовност за бъдещо сътрудничество за реализирането на нови издания, свързани с конкретни храмове и региони, както и на цялата Неврокопска епархия. 

Е. Александрова изрази благодарност към църковното настоятелство при храм „Въведение Богородично“, гр. Благоевград, което е спомоществовател за издаването на книгата. Трудът показва, че църквата „Въведение Богородично“ трайно присъства, напътства и очертава обществения живот в Горна Джумая. В края на представянето Е. Александрова получи благодарствено писмо от Емилия Малешевска, временно изпълняващ длъжността директор на Регионалната библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград.

Прочетете още »

Лектория "Македония": Гостува дипломатът Георги Димитров

Здравейте! 

Винаги, когато говорим за Македония, не пропускаме да споменем и Сърбия. За добро или за лошо и все с недомлъвки. Е, сега ще чуем от извора какво е правил и какво прави Белград към нас и към Скопие. В Лектория "Македония" на МНИ ще ни гостува дипломатът Георги Димитров, български посланик в Сърбия в периода от 2005 г. до 2012 г. 

Активен член на Българското дипломатическо дружество, тракиец, известен сладкодумник, той може да ни разкрие тайните на сръбската политика по отношение на Северна Македония и България с поглед отвътре и отстрани. На всичко отгоре ще донесе и от своята книга "Белградски преживелици", която да предложи. 

Мястото на срещата ни е известно – Македонски дом, "Пиротска" 5, МНИ, ет. 2, Голяма зала. Денят е 26 юни, четвъртък, началото – 18:00, модератор – Костадин Филипов. Заповядайте навреме! Пазим девиза си: предлагаме познание, не митове. 

Проф. д-р Георги Николов, председател на МНИ 

Костадин Филипов

Прочетете още »

Представяне на книгата на проф. д-р Ангел Димитров в Благоевград

Лектория „Македония“ на Македонския научен излезе извън рамките на своето традиционно провеждане в София и изнесе своя проява в Благоевград. В организация на Филиала на МНИ в града и на Регионалната библиотека „Димитър Талев“ бе проведена среща с проф. д-р Ангел Димитров, историк и дипломат, първият български посланик на България в Република Македония, съпредседател от българска страна на Съвместната експертна мултидисциплинарна комисия по история и образование с РСМ. 

Поводът бе представянето на неговата нова книга „Република България и Република Северна Македония- среща на историята с политиката“.

Представянето събра представители на научните среди, общественици и граждани, журналисти, проявяващи интерес към темата за българо-македонските отношения. 

На срещата присъства и председателят на Общински съвет Благоевград, Антоанета Богданова, както заместник.декана на Правно-историческия факултет на ЮЗУ доц.д-р Диана Велева. Книгата на проф. д-р Ангел Димитров бе представена от четирима членове на МНИ- доц. д-р Димитър Тюлеков от ЮЗУ- Благоевград, доц.д-р Георги Георгиев от ИИИ при БАН, доц. д-р Наум Кайчев от СУ „Свети Климент Охридски“ и журналистът Костадин Филипов, който бе и модератор на проявата. 

Всички те дадоха висока оценка на труда на автора, акцентирайки на неговата актуалност и на задълбочеността, с която са изследвани процесите в развитието на отношенията на България с Република Северна Македония. Бе посочено, че авторът разкрива и ценна информация за дейността на Съвместната комисия – атмосферата на работа, професионалните нагласи на членовете ѝ, както и трудностите и постиженията в нейния диалогичен процес. 

В своето изложение проф. д-р Ангел Димитров разкри мотивите за написването на тази втора книга, посветена на отношенията ни с Република Северна Македония и на процесите, които се развиват там. Като нейно предимство той изтъква факта, че самият той като историк и изследовател е пряк свидетел на повечето събития, които се описват и анализират. 

По утвърдена традиция на Лектория „Македония“ срещата продължи с въпроси, на които проф. д-р Ангел Димитров и другите гости отговориха изчерпателно.

Прочетете още »

Спомени на Георги Харишев Божков от Енидже Вардар

Прави отляво надясно са: Пере Тошев, Станко Попстанков, Диме Търтопов, до него неизвестно лице, Никола Хаджииванов, Христо Литовойчето. 

Втора (средна редица, седнали): Теофиле, Андон Попставрев, Томо Тушиянов, Хариш Божков, Георги Харизанов, Мише Попставрев, Любишанов. 

Трета редица (седнали): Мите Чобанов, Миле Каяфов, Георги Попхристов, хаджи Дионис (хаджи Дала) и Христо Тодев. 

"Пере Тошев по това време е бил окръжен училищен инспектор. Ето и съдбата на сниманите. Станко Попстанков е убит в Петрич. Дине Тортопов е убит в Солунския затвор от гърците. Никола Хаджии ванов умря в Асеновград. Литовойчето умря на остров Трикери. Теофи ле го убиха гъркоманите. Андон Попставрев го убиха гъркоманите от с. Зорбата. Тома Тушиянов е убит като фелдфебел от българската армия. Хариш Божков, баща ми, умря в Асеновград през 1948 г.52 Мише Попс таврев умря в София. Любишанов неизвестно. Мише Чобанов умря на остров Трикери. Миле Каяфов умря в Пазар. Георги Попхристов умря на остров Трикери. Хаджи Дала умря на остров Трикери. Христо Тодев умря в Пазар. Хаджи Дала беше кафеджия, истински революционер. Много приказлив и сладкодумен..."

Сп. "Македонски преглед", година XLVIII, 2025, кн. 1. Радослав Христосков. Спомени на Георги Харишев Божков от Енидже Вардар... 73-110

"От нашата къща в Енидже Вардар се виждаше Солунския залив, Олимп, Нидже, Дурла и Паяк планина, а зад нея Кожух планина. Градът ни се знае от нас като Пазар. Най-старото му име е Пела, от времето на Александър. Йенидже Вардар е новото му име, турско. На арабски „йени“ значи нов, „дже“ – град[6]. Йенидже Вардар значи „нов град на река Вардар“, за разлика от ксантийското Йенидже, който вероятно е бил образуван по-рано[7]. 

 Останките от старата Пела са близо до с. Постол. Има останки от стари бани. Не беше известно откъде точно идва водата. Както се знае, водата излиза тайно от р. Колудей, както и водата на „Алка бунар“ в Пазар. Скрита вода е, защото едно време, при обсадите са се страхували да не се изтровят. Минава отгоре „Гермето“ (над града). Сега гърците са я вземали от „Гермето“ и я използват за пиене. Откъм с. Пилорикь[8] излиза вода, която минава през града и се нарича Пазарска река. Имало е и град Филиби. От неговите останки селяните от Въдрища, Спирлитово и др. села правеха църкви, разграбваха го[9]..."

"Откак градът е заселен с българско население се нарича Пазар. Гърците го наричаха Яница, за да изглежда гръцки. Застроен е на хълмисто място. Разпределението е в зависимост от историческото му развитие. Най-рано е застроена долната част до пътя, застроена само от българи. Затова може да се съди от най-го лямата джамия на града, която се намира тук и която е в центъра на чаршията. Джамията е била църква и се е наричала „Св. Петка“ и в олтара ѝ все още се намираха фрески. Висока е 30 и кусур метра. На турски се нарича „Исуф джамиси“ (чаршийската джамия)[10]. Там се намира и „Алка бунар“, в който идва скритият водопровод от р. Колудей..."

"...Градът е бил опожаряван няколко пъти, което довеждало до чувствително намаляване на българското население, но впоследствие са прииждали селяни и се образувала първата българска махала „Баале махале“ („Пороят“), сетне „Беговата махала“ („Кьошка“), Крушарската махала („Тумбата“). Зад тези махали е реката Чинарлия. Идва от Паяк, през лятото е суха, но есен, зиме и пролет е много пълноводна и се влива в блатото. Цялата е засадена с чинари и оттам е името ѝ. Горната махала, „Бучавата“, се славеше с най-големия явор, мо жеха да го обгърнат двадесет човека. Беше с три големи клона, а ко рените му бяха толкова много и големи, че ние играехме между тях. Другите български махали бяха Джумра[11] махале, Долната махала, „Бюрукленът“[12] беше половината българска, половината турска..."

"...Градът имаше голяма чаршия, която се разделяше по браншове и пазари и не беше заселена, имаше само дюкяни и маази с големи лама ринени кепенци. Преди изгарянето, както разправяше дядо ми, е била голема колко Щипската, Струмишката и др. Цялата чаршия беше в ръцете на българите... Християнското население на града е чисто българско и е надошло от околните села и по-далечни села. Нямахме специална носия. Българите бяха не само от пазарските села, но и от по-далеч – Кукушко, Гевгелийско, Струмишко. Най-големите крепители на българщината беха кукушани. Етническата граница между Македония и Гърция е р. Бистрица. По указание[28] на гръцки, турски и други историци тук никога не е съ ществувала македонска нация, а винаги са живели българи[29]. 

За характера на населението може да се съди и по това, че от с. Киречкьой през Лагадина до Правище говорят типично старобългарско наречие – нонга, пендесет и не употребяват мекото „ке“. В Солунската гръцка гимназия учител ми беше Сотиракь Коджаманис, наш съсед, гъркоманин. 

Изпитва ме веднъж:

- Как се образува нацията? 

- Нацията се образова, кир даскале, от майчиния език. 

 Дойде ми смелост и попитах:

- Кир даскале, да не би вашата майка да е от Стара Гърция? 

 И изведнъж като започна да ме бие, да ме псува на майка, а пък майка му не знаеше нито една гръцка дума, освен „калимера“. Когато казах това на баща ми, ме спря и ме изпрати в българската гимназия..."

"...Гръцкият натиск за асимилиране на нашия край беше изключи телно голям. Особено се наблягаше да се гърцизира интелигенцията. Напр. днешният министър-председател Пападопулос е от пазарското село Крушаре, внук от син на крушарския поп Димитрия[30]. Сотиракь Коджаманис, дългогодишен министър на Гърция след 1912 г., ми беше учител, пазаренец[31]. 

Всичките деца на Петър Коджаманов беха българи – Манол, Петър и Атанас. Петър имаше Нонде, Ставре и Сотиракь. Тези братя имаха страшни гласове. Ако имаше кой да се занимава с тех, щеха да бъдат международни певци. Нонде и Ставре умреха от тубер колоза, а за Сотиракь казах..."

"...Слабо влияние в Пазар оказа и сърбизмът, чрез сръбското училище. Малка част от интелигенцията се изучи в него и в Сърбия. Христо Панов стана сръбски учител. Христо Хаджикойчев стана сръбски учи тел в Пазар[42]. Чичо ми Михайл свърши Роберт колеж, сетне сръбска та военна академия. Убит е като полковник от сръбската армия. Сотир Кантарджиев стана дописник на в. „Щайн“ в Солун. Димитър Попхри стов стана аптекар в Белград, а брат му Мина беше дългогодишен пъл номощен министър на сръбското кралско правителство в Рим..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »