Лектория "Македония": Гостува Бойко Василев

Здравейте, чух и видях Бойко Василев да говори в сутрешния блок на БНТ за случая с доклада за напредъка на Северна Македония. Професионално, сладкодумно и точно. Харесах го и затова реших да го поканим да гостува в Лектория "Македония" на МНИ. 

Имаме си с него обща приказка по темата. Бойко прие и ще дойде. Уточнихме и темата: "София, Скопие и Брюксел в лодката, като не се забравя и Белград". Мястото е известно – Македонски дом, "Пиротска" 5, МНИ, втори етаж, Голяма зала. Денят е четвъртък, датата е 12 юни, часът, както обикновено – 18 ч. 

Модератор – моята скромност. Знаете девиза ни – предлагаме познание, не митове. 

Заповядайте!

Проф. д-р Георги Николов

Костадин Филипов

Прочетете още »

Първата световна война в писмата на Иван Карановски

Сп. "Македонски преглед", 2015, кн. 1. Елена Бугарчева. Първата световна война в писмата на Иван Карановски до съпругата му, 1915 – 1917 г. ....85 - 116

"Личната кореспонденция по време на война е особена, забързана, често пъти прекъсвана, наситена със силни и крайни чувства, проявяващи се по време на обстоятелства далеч от обичайното ежедневие. Тя е важна за специалистите и интересна за читателите, макар понякога да ни се струва малко монотонна и скучна, защото е снимка на човешкия характер в екстремални ситуации. 

А ако този човек е поет, разказвач, редактор, достатъчно известен за времето си в литературните среди на отечеството? Надяваме се, че представените по-долу писма, които принадлежат на Иван Тодоров Атанасов, известен с псевдонимите Безбожник, Гороцвет, И. Т. Каранов, Карановски, Птица-кукувица, Елегик, ще бъдат любопитни за съвременниците днес, сто години след Първата световна война. 

Иван Карановски е позабравен писател в нашата художествена литература. Благородното дело на Михаил Неделчев да възкреси името му като един от писателите-преображенци[1] и юбилейният сборник, подготвен от Историческия музей в Карнобат и издаден от сдружение „Граждани“[2] дават възможност на днешното поколение да се запознае отново с неговото обширно творчество..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

105 години от създаването на Българска лига за самоопределение на народността

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 5

105 години от създаването на Българска лига за самоопределение на народността. Дружеството е създадено на 30 май 1920 г. в София от членове на македонските, тракийските и добруджанските бежански организации, от културни дейци, народни представители, преподаватели в СУ „Климент Охридски”, членове на Светия Синод. 

Обявява се за ревизия на парижките мирни договори, за свободно самоуправление на народностите, за равноправно участие на България в ОН, за унищожение на тайната дипломация, за народен контрол на външната политика и пр. В управителния му съвет влизат Димитър Мишев (председател), Любомир Милетич, Иван Георгов, Атанас Иширков, Тодор Павлов, Петър Вичев, Славейко Матов, Димитър Михалчев и др. 

В първите месеци от основаването си дружеството развива активна дейност, протестирайки срещу гръцката окупация на Тракия. През следващите години то изпраща множество мемоари, изложения, декларации, резолюции и писма, адресирани до международни институции и чуждестранни личности, в които се призовават да защитят обезправеното българско население в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. 

Бездушието на великите сили обезверява членовете на лигата и през 30-те години дейността ѝ замира.

Прочетете още »

България и Република Северна Македония. Среща между историята и политиката

Ангел Димитров. България и Република Северна Македония. Среща между историята и политиката. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”, С., 2024, 256 с., ISBN 978-619-245-454-8 

Ангел Димитров, авторът на предлаганото изследване, е историк, дипломат, в момента съпредседател на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между Република България и Република Северна Македония. Монографията е написана на база на отлично познаване на външната политика на съседната държава, на основните идеологически парадигми там. 

Текстът отразява наблюденията на автора в качеството му на дипломат в Скопие (1992–2001) и като изследовател. Изложението съчетава политологически анализ с лични впечатления и мемоарни свидетелства. Текстът е обособен в пет глави, в които са изведени някои основни проблеми от развитието на Република Северна Македония и нейното отношение към България. Акцентирано е на българските инициативи в двустранните отношения, на отделни ключови моменти в развитието на отношението на Скопие към общото историческо минало. 

 В изложението си Ангел Димитров поставя три основни въпроса: дали РСМ може да излезе извън старата си югославянска идеологическа орбита, как би могла да направи това и каква ще бъде посоката на двустранните отношения между нея и България. Освен че проследява спецификите на политическите процеси в съседната държава за период от 33 години от създаването ѝ, текстът откроява и ролята на междудържавната комисия, на която авторът е съпредседател. 

Разглежданата работа може да се характеризира като добре систематизирано аналитично проучване, с умело изведени отделни акценти, написано на ясен, точен, достъпен език. 

 Николай Поппетров

Прочетете още »

В политиката трябва да има и елементарна доза морал

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 5

Стара поговорка гласи, че да имаш добри съседи е по-важно от това да имаш брат, които да ти бъдe под ръка при тежки и дори драматични ситуации. Мъдър е българският народ и затова и в тази максима е вложил целия си вековен опит, извлечен от своето съществуване. Добрият комшия е злато, докато братът…има значение също, но в повечето случаи се оказва, че не може да бъде от полза, защото просто е далеч. И за да останем верни на стилистиката, ще кажем, че той може да бъде „сравнен“ със сребро. Няма да се учудите, ако кажа, че и при съседите в Северна Македония има такава пословица. Че как иначе? Ето такива размисли ме налегнаха пак тези дни, когато стана дума за отношенията на България със Северна Македония. И пак по конкретен повод. 

Изведнъж на 18 май, неделя, почивен ден и за България, и за Северна Македония, електропреносната система при съседите закъсала и в големите градове на страната, най-вече в столицата Скопие, токът спрял. В рубриката ни „Новини от Република Северна Македония“ поместваме новина за това. Станало като в Испания и Франция неотдавна, когато големи зони от територията на двете европейски държави бяха направо блокирани от липсата на електричество. Спомняте си каква драма се развихри там. Просто животът спря за известно време. Хората в Испания и Южна Франция не можеха и не искаха да повярват, че в две високотехнологични общества може да се случи нещо такова. 

И че зависимостта от всяка дреболия в тяхното ежедневие е толкова голяма и критична от някаква си повреда в електропреносната мрежа, или някакъв временен недостиг на напрежение. Тогава доста хора и у нас, в България, а и при комшиите си пожелаха това да не ни се случва и ако може, да ни се размине. Но ето че не се размина. Прекъсването на електричеството в Северна Македония нямаше този мащаб и последици, както при испанци и французи. Но си беше драма отвсякъде. Специалистите търсеха причината и се впуснаха в дълги и предълги експертни обяснения, които в крайна сметка май повече объркваха, отколкото да внасят успокоение. Откъдето и да я погледнем, неприятна история. Добре поне, че проблемът възникна в неделя, когато повечето предприятия и учреждения не работеха. 

И все пак решение се намери. Съобщиха го българските специалисти, които заявиха, че в критичната за съседите ситуация нашата родна електросистема се е включила към тази на Северна Македония и е попълнила липсата. Как технически това е станало, така и не разбрахме напълно, но е факт, че българската енергетика е помогнала в критичен момент на тази от Северна Македония да преодолее кризата. Лично аз пък си спомнях, че през годините, когато работех в Република Македония като кореспондент, на два пъти съм отразявал тържества, посветени на откриването и пускането в действие на 400 киловолтов далекопровод, свързващ мрежите на България и Република Македония. Бяха мили церемонии, защото това бяха едни от малкото елементи на изграждащото се сътрудничество и добросъседство между институциите и хората от двете страни на границата. Тогава специалистите ми обясняваха, че връзката всъщност ще има значение при криза в някоя от двете електросистеми и ако това се случи, другата ще може да компенсира липсата на напрежение в мрежата. Както и стана в случая. 

А защо два пъти, ще попитате? Ами защото две правителства в Скопие искаха да си припишат актива от тази връзка – първото бе на Любчо Георгиевски, който има основната заслуга, и второто на неговия наследник начело на партията ВМРО-ДПМНЕ и после премиер Никола Груевски. По ирония на съдбата връзката влезе в ефективна експлоатация по времето на трети премиер, и той лидер на ВМРО-ДПМНЕ – Християн Мицкоски. Искал или не, на Мицкоски се падна това „щастие“ да има шанса да се отблагодари на България за оказаната помощ. До този момент не съм чул да го е направил. Както и впрочем не можа да си отвори устата да каже няколко благодарствени думи за подкрепата, която страната ни и нейните граждани оказаха на съседите при трагедията заради пожара в дискотеката в Кочани. Нещата изглежда са по-дълбоки. 

Проблемът има и етична страна, която проличава тъкмо в подобни критични за Северна Македония моменти. Като случаят с прекъсването на тока, или още повече, като катастрофалният пожар в дискотеката в Кочани, който разтърси не само държавата и обществото в нея, но и съседните страни. В това число и България, която изживя жертвения огън с многобройните му пострадали и трагедията като своя. И се притече първа на помощ с цялата си логистика и ресурси, които постави в услуга на обърканите и замаяни власти в Кочани и в страната. Това беше израз на съпричастие не само на отделни личности, а на цялата ни общественост, на държавата ни. Може да си имаме своите проблеми, но когато най-близките ни хора страдат, това е достатъчно, за да се притечем на помощ. 

Знаете какво направиха българските лекари, медицински работници, хората у нас в подкрепа на пострадалите от пожара, колко гняв и в същото време загриженост имаше за съдбата на всеки, които имаше нужда от помощ. Няма да го описваме, то се знае. Казвам всичко това, защото, както стана ясно от едно интервю на самия Мицкоски, в драматичната нощ на пожара, в момента, когато узнал за трагедията, не бил сигурен дали трябва да поиска помощ от една съседна държава, с която, според него, Северна Македония има „спорни“ и „сложни“ отношения. Колко фалшив като политик, колко заблуден като държавник и колко дребнав и ограничен като човек трябва да си, за да ти мине подобна мисъл през главата. Дори самото колебание в този момент и при тази ситуация издава безхарактерността на индивида, призван почти еднолично да води държавата си вече година след изборната победа през май 2024 г. 

Каква е моралната координатна система, в която този човек се движи, та да не може още при първия сигнал да приеме, че най-бързата помощ за пострадалите може да дойде от най-близките съседи. Още повече, че някои от тях имат убедеността, че гражданите на днешна Северна Македония са им най-близки. Слава Богу, все пак протегнатата ръка бе приета и се случи това, за което по-горе разказах. За да стане картината пълна само ще добавя още един щрих – вече минаха повече от два месеца от трагедията. Близките на загиналите продължават с публичните си акции, в това число и в столицата Скопие, в търсене на справедливост за загиналите и наказание за виновните. Тя може да дойде от правосъдната система на държавата, но от морална гледна точка – от нейните управляващи. До този момент Мицкоски обаче не е направил и опит да се срещне с близките на жертвите. Предпочита да им раздава състрадание от дистанция. Или да се хвали с договор, който трябва да подпише тези дни с Лондон за заем от 6 милиарда евро. Като че ли тази компенсационна новина може да върне живота на пострадалите от пожара в дискотеката. Наистина, в политиката трябва да има поне елементарна доза морал. 

Костадин Филипов

Прочетете още »

През българските учебни програми е минал „башибозукът на отродяването“

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 5

След кратка пауза Македонският научен институт проведе на 7 май 2025 г. Лектория „Македония“. Модераторът Костадин Филипов представи госта – проф. д-р Атанас М. Семов – известен български учен, юрист, член-кореспондент на БАН, университетски преподавател и конституционен съдия, с потекло от Охрид. Лекторът изложи пред аудиторията свои виждания по темата „За смисъла на идентичността и паметта“. 

В началото на изложението си проф. Семов се спря на въпроса за българската национална идентичност и историческата памет в учебните програми по български език и литература и история. Според него през тях сякаш е преминал „башибозукът на отродяването“. 

От техния прочит се добива чувството, че се прави опит за унищожаване на националната памет и „нищо важно от българската история да не докосне българското дете“. Важни събития от историята се разглеждат от авторите безлично. Биографичните данни за заслужили дейци, между които Георги Бенковски и Гоце Делчев, са поднесени с „изкривена“ представа за тяхното място и роля като именити водачи на българското националноосвободително движение, без да се разкриват народностните черти на тяхната идентичност. 

Проф. Семов разказа, че преди близо едно десетилетие, когато се е запознал с учебните програми по родинознание в тях са отсъствали патриотични мотиви. Не се е споменавала думата „родина“. Тя най-често е замествана с „нашата земя“, с „нашите градове“ и пр. В текстовете нямало „обич към родината“, както и историческа памет за Българското. За нихилистичните авторски оценки А. Семов и негови колеги са сезирали Административния съд с жалба срещу решението на министъра на Министерството на образованието и науката, одобряващо учебните програми по родинознание, български език, история и география. Сред мотивите на жалбата се изтъкнало, че текстовете противоречат на целите, залегнали в закона за предучилищното и училищното образование. Те не само, че не формирали национални добродетели, а напротив – убивали „в зародиш историческата памет и чувството за национална идентичност“. 

Гост-лекторът се спря и на въпроса за нацията – смисълът за съществуване на държавата, на която основният закон е конституцията. От 20–30 години се наблюдава световна глобализация, която създава представа, че „националните държави са уморени“ и са отживелица. Между ширещите се аргументи в тази насока се открояват глобалният бизнес, за който няма граници, вкл. и континентални, както и дейността на многонационални корпорации, контролиращи социалните мрежи. Като негативна последица от глобализацията е либерализацията на западната демокрация, за която „националната памет“ и „националната идентичност“ се превръщат в неудобни и почти забранени понятия. 

Проф. Семов изрази мнение, че понастоящем в Западна Европа се забелязва стремеж за отказване от полова и религиозна идентичност. Според лектора „родина, държава и нация“ са едно, а правата на малцинства и тяхната защита са проблем от по-различно естество и не трябва да се противопоставят. При едно хуманно и демократично общество мнозинството не може да бъде успешно и щастливо, ако не гарантира правото на малцинството за самоопределение. Отстояването на националната идентичност може да се осъществи без да се ограничават правата на малцинствата от различен характер – религиозни, етнически, политически и социални. Относно идеята за въвеждането на предмета „Добродетели и религия“ изказа мнение, че децата не трябва да се учат чрез наставления и катехизиси, а да се образоват и възпитават, за да почитат общочовешките ценности. В това отношение ролята на българските учители е от особено важно значение. Проф. Семов изрази възхищение от тяхното родолюбие, окачестви ги като истински будители и носители на „пламъчето“. 

Относно устойчиво съхраняване на националната памет и традиции сред българските общности в западните страни гост-лекторът изрази задоволство от текстовете в учебните пособия – написани са в много по-патриотичен дух, отколкото учебниците в страната. Въпреки бездушието и безучастието на управляващите, А. Семов съзира нотки на оптимизъм – в съвременността се забелязва живец сред народа и стремеж „сам да създаде и опази“ националната памет. 

Открои дейността на членовете на Национално дружество „Традиция“, което обединява граждани с патриотична и културно-просветна насоченост, със стремеж за съхраняване на националните устои. Лекторът изрази надежда, че подобни прояви могат да ограничат процеса на саморазрушение и народът да се върне към изконните български национални ценности и родолюбиви традиции. След края на изложението си Семов отговори на въпроси, зададени от присъстващите. Намира предложението за анулиране на насилственото преброяване на жителите в Благоевградския регион, записани като „македонци“, че е възможно да бъде прието от Народното събрание. С такъв парламентарен акт обаче е убеден, че няма да се преустановят нападките на Скопие към България. 

Според него позицията на цялостната българска политика след Втората световна война, в т.ч. и през последните 5 години, е погрешна спрямо Македония и Македонския въпрос. В критичен дух гост-лекторът характеризира десетилетното безотговорно поведение на управляващите, довело до демографска катастрофа, образователна и здравна криза. Обърна внимание на вилнеещата корупция и кражбите на различни нива, които отблъскват инвеститорите. Проф. А. Семов изрази позитивно мнение относно повишения стандарт на живот. Явлението е от съществено значение за намаляване на притока от емигриращи българи в Западна Европа, което е надежда, че тази тенденция може да ограничи демографския срив в страната. 

доц. Александър Гребенаров

Прочетете още »