Освободителят на Кратово Славчо Абазов (1883 - 1928)

Славчо Абазов (9 март 1883, Злетово, Кратовско – 7 февруари 1928, София) – кратовски войвода, ръководен деец на Илинденската организация. Влиза в редиците на ВМОРО на 17 години. Назначен е за ръководител на Злетовската революционна организация. През май 1903 г., заради участие в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, е заловен и осъден от турските власти. Излежава присъдата в скопския затвор Куршумли хан. 

През 1904 г. е амнистиран и отново се включва в борбата за национално освобождение на Македония – избран е за делегат на конгреса на Скопския революционен окръг в Осогово (1905), застава начело на чета в Кратовско (1906), назначен е за началник на Кюстендилския пограничен пункт (1908). През Хуриета, преследван от властите, напуска Македония и се преселва в България. 

По време на Балканските войни се бие срещу турските и сръбските войски като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Неговата чета с помощта на местната милиция освобождава на 8 октомври 1912 г. Кратово. През 1913 г. участва в боеве срещу сръбски формирования. Воюва и през Първата световна война. В годините след примирието участва в дейността на Кратовското благотворително братство „Йосиф Даскалов“, което членува в Съюза на македонските братства. Съпричастен е към проблемите на бившите илинденски дейци, които създават взаимоспомагателно дружество „Илинден“. 

На конгреса през януари 1923 г. е избран в Ръководното тяло на новата формация, а през 1924 г. е организационен касиер. Отстоява позициите за ненамеса в македонското освободително движение на чужди движения и интереси. Справя се и с предизвикателствата на живота – успява да обезпечи седемчленното си семейство чрез доходи от новатор- ска стопанска дейност – председател е на Управителния съвет на безалкохолна кооперация „Безалкохол“. Участва в учредяването на Македонската кооперативна банка (1925), ръководена от проф. Никола Стоянов. Влиза в контролния съвет на това кооперативно сдружение, основано за срок от 101 г., за подпомагане на македонските бежанци с кредит за жилищни и производствени нужди, за медицинска помощ, благотворителност, професионално образование и пр. 

 От първия си брак Сл. Абазов има две деца – Викенти и Страхилка. От втория си брак, (през 1918 г. се венчава за Кръстина Лазарова, дъщеря на бежанци от Велес), има пет деца – момчета. Между тях е и синът му Славчо Славчов Абазов, роден през 1928 г., три месеца след смъртта на баща си. През 2011 г. той публикува книгата „Войводата Славчо Абазов 1883–1928“. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров