Проф. В. Н. Златарски
Пространното житие на св. Климента разказва, че „настанала бѣ вече осмата година отъ учителствуването му” [1] въ Кутмичевица, когато Борисовиятъ приемникъ князъ Владимиръ, „следъ като проживѣль четири години въ управлението (ἐπιβιοὺς τῇ ἀρχῇ), си отишълъ отъ тоя свѣтъ (ἐξ ἀνθρώπων ἔγένετο), и наследникъ на всичко станалъ братъ му Симеонь".
Следъ това новиятъ князъ „повикалъ при себе си светителя", който тогава се намиралъ въ Преславъ по случай народния съборъ, „и влѣзълъ въ разговоръ съ него". „Като получилъ освещение дори отъ самата му външность, защото на видъ блажениятъ билъ твърде уважаванъ дори и отъ враговетѣ", Симеонъ много хвалилъ българската страна и считалъ царуването си за блажено, задето то е получило отъ Бога такова благо".
„Следъ това, както обмислилъ съ по-благоразумнитѣ отъ приближенитѣ си, които всички уважавали Климента като отецъ, вѣрвайки, че само това, за което го почитатъ, е угодно Богу”, Симеонъ „го предложилъ за епископъ на Дремвица или Велица, и по тоя начинъ...
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
Целият текст по-долу.
0 коментара:
Публикуване на коментар