Основан от плеада изтъкнати интелектуалци, закрит принудително след 1944 година, преживял предаването на костите на българския революционер Гоце Делчев на Скопие и възкръснал за нов живот в първите години на Демокрацията. Така въпреки превратностите на обществено-политическия живот на България, Македонският научен институт и днес продължава да е един от стожерите на националната ни памет.
„Това е четвъртия по старинност институция и център на хуманитарното знание на България след създаването на Българското книжовно дружество, Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ и Софийския университет. Нашият институт дава решителен отпор на всички фалшификации свързани с етническия облик на християнското население в Македония, който е български“, изтъкна проф. д-р на и.н. Трендафил Митев – председател на Македонския научен институт.
Днес Македонския институт съществува заради каузата, без богати задгранични спонсори и финансова подкрепа на държавата.
„Уви държавата е голям длъжник. Бих искал отношението към тази институция да е като към подобни институции в други страни наблюдаваме“, посочи Емил Костадинов – депутат от ПГ на КБ, обл.Благоевград.
Македонският научен институт е получил многократното признание на европейската и световна академична общност, тъй като борави с автентични документи и материали. Известен е и в Република Македония, където гласовете в защита на историческите доказателства, а не на интерпретациите стават все повече.
„Подхода, по който македонските историци или историци в кавички, политици по принцип е да манипулират с историческата истина“, заяви Мирослав Ризински – Български културен клуб – Скопие, Р Македония.
Тъй като средствата в института са оскъдни, идеята за дигитализиране на архива му си остава добро пожелание. Разчита единствено на посещения на място и на скромна интернет-страница. Експозицията с ценните документи ще остане до средата на декември в Народната библиотека.
Милен Кирилов
0 коментара:
Публикуване на коментар