Национален ремонт в Македония. Един град потъва в кич

MAZEDONIENS NATIONALER UMBAU. EINE STADT VERSINKT IN KITSCH. НАЦИОНАЛЕН РЕМОНТ НА МАКЕДОНИЯ. ЕДИН ГРАД ПОТЪВА В КИЧ.

       Под това заглавие авторитетното немско списание ШПИГЕЛ /DER SPIEGEL/ в броя си от 12.11.2013 г. публикува обширна статия на своя кореспондент Тил Майер в Скопие, Република Македония. Тя е показателна за случващите се чудатости в западната ни съседка през последните години, поради което я публикуваме.

     МАКЕДОНСКАТА ИКОНОМИКА Е В ДЪЛБОКА КРИЗА. ВЪПРЕКИ ТОВА ПРАВИТЕЛСТВОТО ИНВЕСТИРА КОЛОСАЛНИ СУМИ В СВОЯ ПРОЕКТ: ПРЕУСТРОЙСТВО НА СТОЛИЦАТА СКОПИЕ С БОМБАСТИЧНИ ПАЛАТИ И ПОЗЛАТЕНИ СТАТУИ. АРХИТЕКТУРНИТЕ КРИТИЦИ СА СЛИСАНИ.

         Пред железни войни, в небето изригват фонтани в червено, жълто, синьо и виолетово. Осем излети от бронз мъже изплуват с разярени погледи от пяната. Високо, далеч над главите им царува Александър Велики. Мечът му пробожда облачното небе. От високоговорители звучат мелодии на Вагнер и Чайковски. В такт с музиката от време на време се чува шум и проблясват светкавици. Скопие има нов символ. Почти 30 метра висок и с цена от десет и половина милиона евро. Монументът на площад „Македония”, в сърцето на града наподобява на Канале Гранде в Лас Вегас. По-нататък позират не до там скопосаните фигури, тежащи по няколко тона, на герои от миналото на Македония. Размахващ сабя знаменосец се извисява над твърде обемист пиедестал. От другата страна на река Вардар, в подстъпите към старинната част на града, в естествени размери е вдигнал юмрук цар Филип ІІ, бащата на Александър. До него от фонтан изскачат бронзови фигури на коне. В пространството между легендарните царе, в дворцов стил се извисяват сградите на министерства, на театъра и на музея. А по-нататък в шпалир са наредени статуи на поети и революционери от ХІХ и ХХ в.

ГРАНДИОЗЕН КИЧ

         Преустройството все още не е приключило. Край много фасади стърчат строителни кранове. Сградите се заформят в стил „Захарна глазура.”Местната преса нарича това барок или неокласицизъм. Архитектурни критици го оприличават на исторически кич. Радикалното обновление върви под надслов „Скопие 2014” и струва на Националноконсервативната правителствена партия ВМРО стотици милиони. Официално се сочи, че финансирането възлиза на 207 милиона евро и включва разкрасените министерски сгради, новия национален театър и триумфалната арка. Критици твърдят, че цената е нереална. За този псевдобарок са нужни двойно повече средства.Даже и основната тема, „Свят на античността и славянските герои” се отрича от специалистите. „Скопие 2014” пренебрегва много етнически групи на многонационална Македония, показва се само една част от националната структура. Много може да се говори за това как са раздавани строителните поръчки, довели до скандални противоречия със законодателството. Съвсем разбираемо македонските медии критикуват нарушенията сдържано. „Много критика коства работното място. Отдавна ВМРО държи медиите под контрол”, казва журналист, който не желае да му се назовава името. Монументалният стил „Скопие 2014” не без основание напомня за един авторитарен режим. Случаят Томислав Кецаровски потвърждава това. Наскоро в Скопие журналистът бе осъден на четири и половина години затвор. През 2008 г. той разобличава идентичността на свидетел в процес за убийство, който независими наблюдатели оприличават на предпоставка да се затвори устата на разследващ журналист. Остра критика по случая отправи Дуня Миятович, пълномощник на OSZE по проблемите на свобода на пресата. Медийната експертка изказа мнение, че присъдата е ясен знак за цензура над инакомислещите журналисти в страната.

ВСЕКИ ВТОРИ МЛАД ЧОВЕК БЕЗ РАБОТА

        Сегашното икономическо състояние на Македония не дава основание да се строят триумфални арки. Всеки втори млад човек е безработен. В областта на безработицата, достигаща до 30 % от работоспособното население, бившата югославска република държи челно място в света. Който има работа, може да е доволен ако заплатата му стига до следващия месец. Университетите са зле оборудвани. Същото е положението и в болниците. Всичко се нуждае от саниране. Правителството обаче има други приоритети. Набляга на чудновати истории и преустройства. Пред наскоро издигнатите паметници на загиналите македонски герои стоят двама млади архитекти. Зад тях на есенното слънце блести златната фигура на факлоносец. „В началото не се виждаха само стоманените му мускули”, казват те и се подсмихват. След вълни на възмущение, на факлоносеца нахлузили гащи. Боро Гаджовски и Филип Дубравски не одобряват проекта „Скопие 20014.” Наблягат на други градски строителни приоритети. Големи квартали на Скопие са разрушени от земетресението през 1963 г.Възстановяването им е прекрасен шанс за модерно градско планиране. Под егидата на ООН, участие взеха много страни.Скопие стана символ на световната солидарност”, казва Боро Гаджовски. „Нужно бе да се изгради хуманен, а не утопичен град”, добавя Филип Дубровски.

РЪБЕСТИ БЕТОННИ КОЛОНИ

              Идейният проект за възстановяване на Скопие разработва известният японски архитект Кенцо Танге. Построяват се ръбести колони на структореализма и семпли високоетажни блокове контрастиращи на традиционното ниско строителство. Танге проектира гара, която и до днес не е довършена. „От гарата, по надлези над улиците, пътниците трябваше да стигат до центъра на града. Пешеходци над поток от коли, така напредничаво се е мислило през шестдесетте години на миналия век”, заключава Дубровски. Магазинът, Градски търговски център на площада, е последният бастион от онова време. С един архитектурен конкурс още от времето на Титова Югославия, авторите на „Скопие 2014” планират сегашната барокизация. На младите архитекти остава последната възможност за противопоставяне. Вечер организират демонстрация пред търговския център. Тук са с около тридесетина свои поддръжници. С прекрасните си песни, в хладната есенна вечер млада джазова певица подклажда протеста. Раздават се ръчно рисувани балони. Понякога локална телевизия изпраща свой екип до заснеме репортаж. „През лятото бяхме хиляди”, казва един от демонстрантите и показва кадри от смартфона си. Този процес няма да разколебае авторите на „Скопие 2014”. „Новите сгради са построени близо до реката, казва Боро Гаджовски. При голям прилив могат да се наводнят.”

Ноември, 2013 г. Превел: Атанас Кременлиев