Фокус: Проф. Митев, Македонският научен институт навърши 90 години, бихте ли казали каква е ролята му?
Проф. Трендафил Митев: Македонският научен институт е едно от най-големите постижения на българската интелигенция в историята на Третата българска държава, защото от момента на своето основаване на 21 декември 1923 г. той обедини елита на българската хуманитарна интелигенция. Проф. Любомир Милетич, акад. Иван Снегаров, Симеон Радев, проф. Иван Дуйчев – това бяха учени от световна величина, които биха правили чест на всяка една академичен център. Още с основаването си Македонският научен институт се превърна в нещо като Гражданска академия на науките, където без нито един лев държавна помощ по същество се разгърна един огромен изследователски процес за историята, етнографията, езикознанието, икономиката на Македония и преди всичко – за защита на обективната историческа истина, свързана със съдбата на българите, които остават зад граница след Ньойския договор и разпокъсването на българското историческо наследство. Македонският научен институт съществува до 2 юли 1947 г., когато под натиска на Югославската комунистическа партия Българската комунистическа партия взема решение той да бъде разтурен, библиотеката, етнографската му сбирка, и, което е по-жалко, кивотът с копията на Гоце Делчев са предадени на управляващите в Скопие, във Федеративна Република Македония, за да се положат основните на Народната библиотека и Народния музей във Федеративна Република Македония. Това, разбира се, е крупна историческа грешка с непоправими последици за българската култура, тази политика е продължена през декември 1946 г. – принудително Българската комунистическа партия провежда т.нар. преброяване в Пиринския край, когато с принуда българите са били задължени да се окажат от своята национална принадлежност, и в Пиринско да се запишат към 70 % като „македонци” – една нация, която не е възникнала по един естествен еволюционен исторически път, а е била създадена по силата на политическото разпореждане. Така от 1947 г. Македонският научен институт е бил разтурен, с което се нанася една голяма вреда на българската национална култура и наука. След политическите промени на 10 ноември 1989 г. стана възможно да се възстанови този крупен център на българската хуманитарна наука и причините за това бяха обективни. На първо място, все още бяха живи неколцина от старите членове на института и те символизираха жилавостта на българската академична мисъл, желанието да се защитават интересите на българския народ зад граница. На второ място, от средата на 60-те години в България е разгърната една нова политика по Националния въпрос, поради което в края на 80-те години страната ни разполага с един изключително добре подготвен кадрови потенциал от хора, които вече бяха защитили докторски дисертации, бяха написали много книги. България имаше на разположение експертен кадър, който желаеше да продължи в едни по-свободни условия по-нататъшната изследователска и научна работа, за да се защитава историческата истина, свързана с българите, останали зад границите на днешна България. Другата много важна причина, която наложи възстановяването на Македонския научен институт, бяха последиците, които уви законовата политика на Югославската политическа партия, бяха дали в границите на възникналата след демократичните промени Република Македония. С много насилие, фалшификации там беше започнато създаването на една нова македонска нация, на антибългарска основа, започна да се пише една нова македонска история, с която се ограбваше българското историческо наследство. На това нещо трябваше да се даде академичната алтернатива, да се каже истината, за да не продължават тези спекулации. По същото време, след като се разпадна Югославия, една голяма част от българите в Република Македония, потърсиха своите естествени родови корени. Неслучайно над 100 000 македонски българи поискаха да получат и българско гражданство и български паспорти. Тези хора се нуждаеха от вярна информация, която да може да им дава самочувствие, да им дава аргументи да отстояват своята родова памет, своето родово наследство. Това бяха големите исторически обективни причини, които наложиха да се възстанови Македонския научен институт. Той започна, разбира се, да възстановява, да реализира онези дейности, които бяха характерни изобщо за миналото изобщо на тази да я наречем една обществена Академия на науките. На първо място беше възстановено сп. „Македонски преглед”. Това е едно от най-авторитетните български списания за история, за литература, за етнография, за икономика. Това стана на 3 май 1990 година на възстановително събрание, на което се събраха над 50 души, най-видни български учени – акад. Христо Христов, акад. Веселин Хаджиниколов, акад. Васил Гюзелев. Всички те стимулираха по-младата генерация и започна възстановяването на нашата дейност. Списание „Македонски преглед”, което е теоретичния орган на Македонски научен институт, се разпространява в над 50 от най-значимите библиотеки от целия свят. От конкретната библиотека във Вашингтон през всички значими университетски центрове в Западна Европа, включително до университетските центрове на Москва. Така че сп. „Македонски преглед”, основното периодично издание на нашия институт, непрекъснато защитава и разнася по света истината за националните взаимоотношения на Балканите. Тежката артилерия на Македонския научен институт, разбира се, са неговите обемисти книги. В рамките на този четвърт век, откакто е възстановен института, ние успяхме да публикуваме 45 тома история на Национално-освободителното движение, много ценни документи на чужди посолства, които са наблюдавали политическия процес, много ценни изследвания в областта на езикознанието на етнографията и тази обемиста, солидна научна литература, също има своето широко разпространение в България и по света. Ние вложихме много големи усилия, за да възстановим връзките на българската наука с много видни представители на съвременната хуманитарна наука по света. Вече като членове на Македонския научен институт сме привлекли близо 20 души най-видни представители на славистичната наука от Русия, Полша, Германия, Унгария, САЩ, Гърция. Това са колеги, които виждат в Македонския научен институт един уважаван център на балканската хуманитарна наука, на балканската славистика, а ние в тяхно лице намираме обективни изследователи на нашето историческо минало и с тях си сътрудничим много активно. Македонския научен институт е активен участник и в ежегодния научен живот в България. Всяка година организираме най-малко по две кръгли маси, на които се разискват много важни проблеми, свързани с историята, етнографията, културата на българите зад граница и разбира се минимум по една научна конференция. През октомври завърши една международна научна конференция, която беше за българската национална проблематика от Освобождението на Букурещкия договор, за което бяхме поканили и много чужди автори. Публикуваните сборници по тази тематика също внасят много важни приноси за развитието на българската наука, свързана със защитата на националните интереси на България. Македонският научен институт не може да провежда практическата политика на българската държава. Не това е и неговата задача, не е такава изобщо и на науката. Професорите не трябва да предприемат конкретните политически инициативи. Македонският научен институт е една мощна информационна банка, която да съхранява колосален информационен масив, който под формата на различни публикации, експертни становища, се представя на онези, които трябва да предприемат конкретните решения, за да се води една достойна политика на нашата държава.
Фокус: Бихте ли ни припомнили някои от най-известните имена, които в годините са били членове на Македонския научен институт?
Проф. Трендафил Митев:Това означава да спомена най-значимите фигури в българската история, езикознание – акад. Веселин Хаджиниколов, акад. Христо Христов, акад. Димитър Ангелов, акад. Васил Гюзелев, проф. Веселин Трайков, проф. Добрин Мичев, проф. Дойно Дойнов. Това са над 200 души. Разбира се, живота взема своето, някои от тези хора вече не са между нас, но тяхната следа, оставена в науката, продължава да съществува и ние се гордеем с направеното от тях.
Фокус: Кои са най-дискусионните въпроси в българо-македонските отношения и има ли Македонския научен институт позиция по тях?
Проф. Трендафил Митев:Македонският научен институт има ясна позиция и вече четвърт век смятаме, че е наше задължение да подсказваме правилни решения за онова, което е общо и еднакво значимо и за двете държави, но ние не можем да приемем езика на омразата, който ежедневно се сипе от неомакедонските средства за информация в Скопие. Ние не можем да приемем фалшификацията на българската история, не можем да приемем и критикуваме злоупотребата с български документи. Документи на български език се превеждат на македонски и се представят като македонско историческо наследство, не като българско наследство. Ние не можем да приемем лошото отношение към българските войнишки паметници в Македония. Тези хора, които са дали живота си за свободата на тази земя, заслужават своето уважение. Ние не можем да се примирим и критикуваме и фалшифицирането на паметниците на българската култура в Македония. Много често там се заличават портрети на български владетели, които са титули. Например образът на княз Борис, който е построил много храмове, манастири в Македония. Изчегъртват се, изкъртват се надписи, в които се пише, че населението е българско. Всичко това ние имаме постоянно в предвид и под най-различни форми като статии, интервюта, открити документи, които изпращаме до отговорни институции у нас и в чужбина. Непрекъснато защитаваме истината и смятаме, че България трябва да прокара тези неща в един задължителен договор за добро съседство с Република Македония, защото ако ние не задължим неомакедонистите, които сега управляват в Скопие да се съобразяват с цивилизованите междудържавни отношения, ние ще допуснем в Европейския съюз да влезе един провокатор, който ще създава много конфликти и на самия Европейски съюз, и на България. В момента България е в по-добра международна позиция, тя трябва да използва това и докато не изчистим спорните въпроси с Република Македония, ние не трябва да подкрепяме тази държава за член на ЕС. Това ясно и категорично трябва да се каже.
Фокус: Как гледате на кражбата на история от Скопие, както и на препоръката за споделена история?
Проф. Трендафил Митев: Не може да се споделя нещо, което е българско. Ако трябва да се говори за конкретна история, то трябва да се каже до 2 август 1944 година в Македония славянското население говори български език, пише се на български език, следователно не можем да споделяме нещо, което е българско. Те трябва да признаят това, а след 2 август, когато е взето решението за създаването на македонска нация, за създаването на македонска азбука, живите хора да се чувстват както искат. Никой никому не може да каже жив човек как трябва да се чувства. Историята до 1944 година в Македония е българска и това ясно трябва да се признава и да се заявява.
Фокус: Каква равносметка бихте направили за работата на института за тези 90 години, които все пак не са малко?
Проф. Трендафил Митев: Това е един много точен въпрос, защото ние сме публикували огромно количество научна литература. Македонски научен институт винаги е давал верния тон за една толерантна, академична оценка на събитията, на истината и в този смисъл той остава един барометър за истината. Той остава мерна единица, институция, която защитава истините и е образец за достойно изпълнена гражданска позиция от страна на българските учени. Има се в предвид, че той не е държавна институция, той е една структура на гражданското общество и е пример как тези структури трябва да защитават българските национални интереси.
Фокус: Кои са най-важните проекти, с които се занимава в момента института?
Проф. Трендафил Митев: В момента довършваме академическата работа по издаването на тома за научната конференция, проведена през октомври – българска национална идея от Берлинския до Букурещкия договор. През новата година предстоят няколко важни събития. На първо място предстои да се отбележи годишнината от 9 септември 1944 година. Отново ще се върнем на една кръгла маса и ще проследим какви грешки са били допускани по решаването на българския национален въпрос след девети септември, за да не се повтарят повече никога в българската политика. На второ място догодина на 6 октомври се навършват 1000 години от смъртта на цар Самуил, последния български цар преди завоюването на България от Византия. Наши представители участват в Националния организационен комитет за тези чествания и подготвяме достойно отбелязване и на тази паметна дата в нашата национална история. Ще продължим да издаваме сп. „Македонски преглед” в четири броя и книги, които евентуално ще постъпят. Ще приемаме и нови членове, тази година имаме 10 нови кандидатури, които през януари ще приемем. Т.е. продължаваме да спазваме ритъма на дейността си, характерна за последните 90 години.
Фокус: Споменахте, че ще приемате нови членове – към момента какъв е общия брой на членовете?
Проф. Трендафил Митев: В момента имаме 90 души членски състав. Никога не сме падали под 85, били сме 100-110 души. Животът взема своето и някои хора просто ни напускат, биологично някои вече не са между нас, но приемаме млади хора, така че никога не сме падали по 85 души.Хората работят на доброволни начала, не получават никаква заплата, те просто изпълняват своя отечествен дълг, защото работят в ползва защита на националните ни интереси.
0 коментара:
Публикуване на коментар