Надеждите на българското общество да постигне националното си обединение чрез Балканските войни завършват с Първата национална катастрофа от лятото на 1913 г. След подписването на Букурещкия мирен договор се затвърждава разпокъсването на Македония, Одринско и Южна Добруджа между балканските съседи на България, под благосклонния поглед на Великите сили, които вече чертаят планове за глобален конфликт. След като страната е принудена да приеме очертаното статукво „с нож върху гърлото“, натискът върху българите в новопоробените български земи във Вардарска и Егейска Македония се засилва неимоверно. Упражнява се истински геноцид, целящ да унищожи всяка проява на българско самосъзнание. Със самочувствие на победител сръбското правителство се заема с изпълнението на следващата стъпка от „Начертанието“ – да превърне Сърбия в Пиемонт на Балканите с хегемония над славяните на полуострова.
Разчистил си сметките с Османската империя, Белград обръща погледа си към Австро-Унгария. Сараевският атентат от 28 юни 1914 г. става повод да започне един от най-големите конфликти в новата световна история, отнел живота на десетки милиони души.
За да демонстрира пред света, че в „новоосвободените“ земи живеят сърби, а не българи, сръбското командване решава да събере набори от македонски българи и да ги закълне лично пред сръбския крал и пред очите на специално поканени чуждестранни журналисти.
Новобранците са от Източна Македония и по-точно от Щипско, Радовишко и Тиквешко. Недоволството на българските младежи започва на 21 март, когато при спирането на влака във Велес те запяват българския химн „Шуми Марица“. На следващия ден войниците пристигат в Крагуевац, където им е устроено специално посрещане с водосвет и приветствени речи.
Датата, определена за тържественото заклеване на новобранците е 14 април 1914 г., като за целта е организирано специално тържество и са поканени представители на дипломатическите мисии на различни европейски държави, които да станат свидетели на този висш акт на верноподаничество от страна на новобранците от новопридобитите земи. Приветствие пред войниците и събралото се гражданство произнася генерал Калафатович.
След изпълнение на сръбския химн се пристъпва към полагане на клетвата към сръбския крал. В момента, в който сръбският свещеник започва да чете клетвата сред редиците на българите започва да се чува ропот, който бързо прераства в гневни викове: „Ние сме българи! Не приемаме клетвата! Да живее България!“. Войнишкият строй се разкъсва, настъпва хаос. Всички присъствуващи изпадат в паника. Гражданството бяга.
Две въоръжени роти обграждат новобранците от всички страни. Командващият генерал дава заповед да се строят отново. Властите се опитват пак да дадат официален характер на тържеството. Архимандритът отново чете клетвата, но като вижда, че всички мълчат, произнася слово, в което изказва съжалението си, че младежите са попаднали под влияние на „българска пропаганда“. Церемонията е прекратена.
Съдбата на новобранците е различна. Шест души успяват още същата вечер, преоблечени като селяни, да избягат в България. Други са арестувани и подложени на изтезания, за да признаят кои са инициаторите на бунта. Издевателствата над непокорните младежи приключват едва, когато избухва конфликтът с Хабсбургската империя. Полкът е разформирован, а останалите живи новобранци, конвоирани като пленници, са разпръснати по военните части в Ниш, Зайчар и Крушевац и разпределени по един между 10 сръбски войника. Повече от 100 души изчезват безследно по време на разследванията, а 22-ма от отказалите да дадат клетва умират вследствие на жестокия побой. Нито един младеж обаче не дава клетва за вярност.
Крагуевацката клетва намира широк отзвук в цяла Европа. Българското правителство прави официално запитване по въпроса, но не получава отговор от страна на Белград. На 20.05.1914 г. в. „Балканска трибуна“ помества официално съобщение на БТА, озаглавено „Зверствата в Крагуевац“, в което се говори за непреклонността на българите да положат клетва пред чужд владетел и за издвателствата на сръбските власти върху тях.
Мобилизирани насила в сръбската армия българи от Македония са изпращани на фронта да се бият срещу австро-унгарските и германските войски. Още в първите боеве, обаче повечето от тях се предават в плен. В последствие са прехвърлени в България, където се записват като доброволци в българската армия и се бият за освобождението на отечеството си от сръбска окупация.
0 коментара:
Публикуване на коментар