Богородица - покровителка на жените, майчинството и децата

БОГОРОДИЦА – ПОКРОВИТЕЛКА НА ЖЕНИТЕ, МАЙЧИНСТВОТО И ДЕЦАТА

     Няколко са празниците в годината, с които източноправославната църква чества Божията майка. Най-голям между тях е Успение Богородично – посветен на смъртта на св. Богородица и отбелязван винаги на 15 август. Народното название на празника е Голяма Богородица, а в Родопската област – Голяма Чьорква.

Култът към Богородица е един от най-разпространените у българите. Светицата се възприема като обикновена жена, близка до хората; тя ражда като всички останали и спазва общоприетите традиционни норми на поведение.     Дълбоко вкоренена е народната представа за милосърдието на св. Богородица – защитница на грешниците. Според апокрифни молитви и баяния тя е избавителка от различни бедствия, зли сили, болести (особено на малките деца). Богородица се смята за покровителка на жените, на майчинството и децата. Тя бди над родилката и пази новороденото; помага на бездетните жени да се сдобият с рожба. Така св. Богородица закриля брака и семейното огнище. Затова нейният празник, макар и почитан от всички, се тачи най-вече от жените и по-специално от неотродилите се, т.е. тези, които още раждат деца.

На празничната литургия в църква жените отнасят от първите прибрани плодове – грозде, диня, мед, хляб от новото брашно, понякога прясно сирене. След като свещеникът ги освети, жените раздават за здраве и за мъртвите. Бездетните булки оставят дар пред иконата на светицата, за да я умилостивят. В Търновско пък раздават крайчетата за здраве на воловете. Така се открива още една черта в образа на Богородица – покровителка на добитъка.

На Голяма Богородица завършва двуседмичният богородичен пост. На много места в страната този ден се чества и като патронен празник на храмовете, носещи името на св. Богородица. Храмовите празници обикновено са съчетани със сборове, на които се стичат гости от всички околни села. Освен общоселски курбани за здраве, на Голяма Богородица се принасят и лични и семейно-родови жертвоприношения. Устройват се оброци на местности и за здраве на домашните животни. Както във вярванията за Богородица, така и в обредността на нейния празник прозира божественото женско начало, наследено от древнотракийската Велика богиня-майка на земята, повелителка на целия растителен и животински свят.

Вярата в чудодейните сили на светицата е поддържала наследената от векове обредност.

Доц. д-р Маргарита Василева