Денят на Света Петка Търновска

ДЕНЯТ НА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА

в българския традиционен календар

доц. д-р Маргарита Василева

Една от най-популярните и почитани светици у българите е св. Петка, чийто образ вплита в себе си християнския култ към Параскева Епиватска, живяла през ХІ в. Този култ е широко разпространен през средновековието сред всички православни народи на Балканите. У нас светицата е известна повече като Петка Търновска по името на старопрестолния град Търново, където са били пренесени и останали повече от век нейните мощи. Денят на св. Петка, известен като Петковден, се чества на 14 октомври.

В работна среда Петковден често пъти се смята за първия зимен празник. Изразът „Дойде ли Петковден, дошла е зимата” отразява представата за този ден като повратен в годишния природен цикъл. Петковден „повежда“ зимните светци и техните празници.

Петковден е свързан и с края на стопанската година. Дотогава завършва есенната сеитба и се прибира реколтата от полето. Петковден се знае и като овчарски празник. От него до Димитровден (26 октомври) стопаните отлъчват стадата, разплащат се с наетите овчари и сключват новите договори за следващата година. От този ден започва заплождането на домашния добитък, известно като „овча сватба”. На Петковден всяка домакиня прави питка с името на светицата и я раздава за здравето и приплода на домашните животни. В Тракия раздават баница на овчарите.

В култа към св. Петка се откриват и други характерни черти. Той е свързан с женските домашни дейности, затова на Петковден жените спазват забраната за предене, тъкане, шиене и пр. Не пипат вълна и не шият мъжки дрехи, за да предпазят мъжете и стоката от вълци. Светицата се схваща и като покровителка на брака. От нейния празник започват т.нар. „сглядни” хора на момите в предбрачна възраст, по време на които те биват оглеждани и харесвани за съпруги и снахи. Тогава тръгват сгледници и годежари и започва новият сезон на сватбите.

От Петковден започват зимните семейно-родови служби и курбани в чест на светицата-патрон на семейството и рода, познати най-вече в Западна и Северна България. Св. Петка е и християнизирано олицетворение на анонимния дух-покровител. Затова в периода около Петковден и до Архангеловден (8 ноември) се организират есенно-зимните общоселски по характер жертвоприношения на черна кокошка (или пиле), наричани Кокоша черква, Божи дух, Лелино здраве, Наместник, Черкуване за Господа. Те са типично главно за региона на Сакар, Източните Родопи, Хасковско и Пловдивско. Жертвоприношението е обреден край на лятото и стопанската година; то е благодарност за получената реколта и магически начин за омилостивяване и предразполагане на свръхестествените сили, демоните, духовете на мъртвите и прадедите. От тях хората очакват избавление от болести и добра реколта. Връзката на св. Петка с мъртвите и отвъдния свят проличава и в Петковската задушница, спазвана на много места в страната в съботата преди празника.

Чертите на народния култ на св. Петка определят наложилото се в науката мнение, че християнската светица наследява езическата праславянска богиня Мокош – покровителка на подземната влага, на домашните женски дейности, на брака и раждаемостта. А в традициите на българите Петковден, подобно на останалите празници, се преживява в емоционална атмосфера и с надежди за бъдещи добри дни.