Съставители на Албума са доц. д-р Александър Гребенаров, д-р Володя Милачков и гл. ас. д-р Ангел Джонев
Българското освободително движение след 1878 г. е продължение на делото на националреволюционерите, борците за българска просвета и културата от Възраждането и следва неговите завети, достойни примери и постижения. Това намира непосредствено отражение в приемствеността по отношение на изготвянето на основните документи на организационните формации, заели се с довършването на освободителното дело, и в поведението на техните дейци апостоли, посветили на него. За историческата реконструкция на движението документите с програмно значение са извор с изключителна стойност.
Албумът включва основополагащи документи, които са частица от историята на българското националноосвободително движение след Берлинския конгрес от 1878 г. То разпростира своята организационна мрежа не само в страната, но и върху територии от българското историческо землище – Македония, Тракия, Добруджа, а след 1919 г. и Западните покрайнини. След войни, водени в името на националното обединение и последвани от мирни договори-диктати, многобройни жители от тези области под заплаха от асимилация и денационализация напускат своя роден край. Мнозина пристигат в България, където намират дом и препитание. Тук изграждат легални землячески формации с благотворителен и културно-просветен характер. При различни поводи те отправят протестни изложения до управляващи и до европейски институции, защитавайки българското име, род и език от поругаване и затриване. Друга част българи заминават в далечни страни отвъд океана – най-вече в Северна Америка. Там заживяват с друг икономически стандарт, без да забравят за своите сънародници, останали под чужда власт. Чрез създадените от тях организационни сдружения тамошните българи подпомагат материално и морално борбата за национално освобождение.
Трета част от българското население остава по родните си места, опитвайки се да се противопостави на чуждестранните завоеватели не само с четмо и писмо, но и с оръжие. До войните за национално обединение основните фактори в борбата за освобождение са Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), Българската екзархия и управляващите среди в София. След 1912 и особено след 1919 г. обстановката се променя коренно. Движещите сили – също. Националноосвободителното движение на българите от Македония и Тракия, поставено при различни условия, се разделя. ВМОРО се преименува на ВМРО, а македонските бежански организации се обособяват от тракийските. Към тях освен вече съществуващите организации на добруджанските българи се прибавят и организациите на българите от Западните покрайнини. Появяват се сродни формации със сходни инициали, които заимстват организационния модел на ВМРО – ВТРО (Вътрешна тракийска революционна организация), ВДРО (Вътрешна добруджанска революционна организация) и ВЗРО „Въртоп” (Вътрешна западнопокраинска революционна организация).
Публикуваните документи в албума дават възможност чрез сравнителен анализ да се подири общото и различното между структурите, средствата и методите на действие на отделните организации в различните региони на българското землище, да се откроят спецификите на революционните (нелегалните) и легалните организации, да се анализират компромисите с организационната дисциплина и практиките за налагане на сурови наказания. Част от тях са от организационни форуми – конгреси или събори, упълномощени да приемат и коригират основополагащите документи. Те имат пряко влияние за усъвършенстване на механизмите на организационното развитие и понякога поставят началото на нов негов период, което обяснява приповдигнатия тон в съдържанието им…
Съставителите на албума са отделили водещо място на първите организационни документи на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) – Устав и Правилник, създадени след Солунския конгрес (1896 г). Те са представени фототипно в „разгърнат вид”. Обнародваните организационни кодекси са важни, защото през следващите десетилетия ще се надграждат още идеи, опит и практика. Те ще възпитават в ред и дисциплина нови поколения дейци и ще очертават пътя за запазване на българщината и за освобождение и обединение на областта с Родината-майка.
0 коментара:
Публикуване на коментар