В заключението на книгата, търсейки причините за провала на прехода, Тр. Митев анализира и съпоставя състоянието на българската апостолска традиция от края на XIX в. със сегашната действителност в страната„…Съзнателното изтласкване на оцелялата част от българските апостоли от политическия живот на свободна България, след 90-те години на XIX век, е сред най-големите грешки, допуснати от българския политически елит в новото време. Ако този позорен акт не беше реализиран, след 1912 година България можеше да има съвършено друга политическа съдба!
Един Стамболов, например, тогава щеше да е на около 60 години – златната възраст за големите политически лъвове в световната политика. Съответно резултатите от Балканската война биха били много по-големи за България… Съвременните представители на българския политически елит, биха могли да научат най-много полезни истини за себе си, именно от теорията и практиката на великата българска апостолска традиция. За да ги повторят те на свой ред в бъдеще. Защото след 10 ноември 1989 г. на българската нация се постави за задача преследването на една от най-великите цели, в нейното цялостно развитие – изграждането на демократично общество, от свободни хора с еднакви възможности за всестранно развитие. Без обаче българите предварително да са подготвени добре – идейно и организационно – за нейното реално постигане. Тук е главната причина, за последвалия провал на прехода към едно наистина демократично общество съставено от свободни, но и равни във възможностите си хора.
Изчерпването на старите идеологии в началото на XXI век, перманентната криза в многопартийната българска политическа система, през последния четвърт век и липсата на ярки държавници на обществената сцена днес, са най-категоричното доказателство, че в съвременна България не се реализира онова, което правеха с успех, цяло хилядолетие, преди всичко представителите на великата, българска апостолска традиция”.
0 коментара:
Публикуване на коментар