В Османската империя българите от Македония и Одринска Тракия са признати като неразривна част от българската нация и имат черкви, училища и читалища, а след Младотурската революция през лятото на 1908 г. и депутати в Меджлиса. Първата балканска война е водена за тяхното приобщаване към Свободна България или казано със заветните думи отпреди сто години: „Събирането на всички българи под обща държавна стряха”. Когато българската армия поема основната тежест на решаващи Тракийски боен театър, „съюзниците разбойници” сърби и гърци окупират по-голямата част от Македония и обявяват тамошните българи за „прави сърби” и „славяногласни елини”. Те заграбват или унищожават българските черкви, училища и читалища, сиреч става „по-зле и от турско”.
В мнозинството си албанците мюсюлмани като „правоверни” са по-близо до политиката на Високата порта. Вдигнатите от тях въстания през 1910–1912 г. са в защита на дадените от султаните привилегии и за автономно управление. С началото на Първата балканска война те веднага обръщат оръжието срещу Балканския съюз в защита на теократичната Империя. Парадоксално е, че точно тази загубена от тях война им донася макар и в орязани предели новата държава, която изобщо не е предвидена от балканските съюзници. Недопускането на Сърбия на Адриатическо море през Северна Албания се превръща в основния аргумент на Белград при искането на обща граница с Гърция и свободно пристанище в Солун. Това обаче означава да не се допусне обща граница между България и Албания.
Превратностите в народните съдбини пренареждат геополитическата схема „естествени съюзници и наследствени врагове”. През Втората балканска война православна и славянска Сърбия се превръща в заклет враг на „единоверна и съплеменна” България. Жестокият повсеместен терор в т.нар. „Южна Сърбия” връхлита българи и албанци и ги обединява в общото им страдание. Сръбският шовинизъм е изразен цинично и богохулно от княз Александър пред българите в Скопие: „Вие трябва да станете сърби, защото и Бог е сърбин!” Той поне се въздържа да каже тази върховна глупост и на албанците.
Предлаганият на вниманието на любознателния читател сборник съдържа изнесените от българските участници доклади пред Международната научна конференция в гр. Струга, която е посветена на 100-годишнината от Охридско-Дебърското въстание като съвместен отпор срещу новия национален угнетител. Българските и албанските историци са в правото си да се гордеят със стихийното надигане на непокорните сънародници и да осветляват героичното събитие с нови тези и документални свидетелства, спазвайки обективността на изследване и научната етика помежду си. Те представят Историята такава каквато наистина се е състояла, без да робуват на никаква политическа конюнктура.
Тази научна конференция е забележителна и с обединяването на усилията в борбата против кражбите и преиначаванията на Историята, извършвани поръчково и системно от „Скопските фалшификатори”, които не мога да си позволя да нарека „колеги”. Целенасоченото и злоумишлено „помакедончване” с късна дата противоречи на фактите разкрити в заседанията на конференцията, а те говорят недвусмислено за сътрудничество и взаимопомощ между българи и албанци, осмелили се да се опълчат на сръбските издевателства. Разбира се и тогава не е било възможно пушките до победят оръдията, но така са съхранени честта и достойнството на двата свободолюбиви народа.
Аз се надявам, че подобни научни срещи ще станат добра традиция в търсене на общите допирни точки в миналото, настоящето и за в бъдеще. Вярно е, че между българските и албанските историци няма съществени проблеми, които да не могат да бъдат решени равноправно и равнопоставено. По-скоро географски между нас ни се пречкат наследилите „Титовата школа” добре обучени македонисти, над чиято чугунена, но изкуствена преграда трябва да си подадем и стиснем здраво десниците, както са го направили преди 100 години нашите славни предци на брега на Охридското езеро.
Пожелавам смислено четене в името на непреходната историческа истина!
Изказването на акад. Георги Марков на представянето на книгата на 2 декември 2014 г. във Военния клуб, зала „Тържествена“, може да видите тук:
0 коментара:
Публикуване на коментар