Йордановден

Отминали са Коледа и Сурва с техните празнични обичаи и обреди. Коледарите са изпели своите песни, а малките сурвакарчета са докоснали всекиго със суровата дрянова пръчка и изрекли пожеланията за здраве, богатство и по-добър живот. Мъжките маскирани дружини са изпълнили своите обичаи и игри. Всеки е тропнал на празничното хоро и изтеглил „късмета“ си от новогодишната баница. Извършено е всичко, което традицията повелява за този календарен момент. И все пак, за да се затвори кръгът на новогодишната обредност, предстоят още обичаи и те ще бъдат също така стриктно изпълнени, както и предишните.

Ред е на третата, последна кадена вечеря срещу големия християнски празник Йордановден, наричан още Водици, Богоявление. Освен постните храни, на нея се слагат орехите, суровото живо (или просо) и недогорялата свещ от миналите кадени вечери. След вечерята на третата кадилка всеки чупи от тези орехи и по техните ядки гадае за здраве и живот. Остатъкът от свещта се прибира и когато през годината гърми, се пали с вярата, че може да предпазва от гръм. С прекаденото жито сутринта захранват кокошките, за да бъдат запазени и те.

Според народното поверие в полунощ срещу Йордановден небето „се отваря“ и ако праведен човек види това, ще се изпълни всяко негово желание. Вярва се още, че на този ден водата „спира“, пречиства се и добива голяма сила. Приписваните й качества да очиства и отгонва всяко зло в християнски дух се трансформират във вярата за светостта на тази вода. Източноправославната църква чества на този ден кръщаването на Исус Христос във водите на река Йордан. Затова на празника свещеникът топи кръст във вода и от тази „кръстена, светена“ вода преръсва с босилкова китка във всеки дом за здраве и за да прогони нечистите сили.

В народната ни традиция всеки мие лицето и ръцете си с прясно налята или светена вода; болни се окъпват във водата, където е бил хвърлен кръстът, за да оздравеят. На реката (или чешмата) измиват лемежа на ралото и домашната икона. Сред всички българи е познато традиционното обредно къпане на младоженците на Йордановден и Ивановден, за да бъдат здрави и плодовити.

Едва след последната кадене вечеря и очистителните по характер обреди на Водици и Ивановден, извършвани с „кръстената“ вода, се смята, че са пропъдени злите, демонични и вредностни сили, отишли са си Мръсните, погани дни. Тогава тръгват следници, сватовници и започва периодът на новите сватби – от Ивановден до Сирни заговезни. Тогава всеки обръща поглед напред с упование да дочака през новата година предсказаното здраве, плодородие, сполучлив брак и щастлив живот.

Доц. д-р Маргарита Василева