Трифон Зарезан

Снимка: dobrich24.com

В православния християнски календар първият ден от февруари е посветен на св. Мъченик Трифон, смятан за приемник на анатолийско-тракийския бог на плодородието и виното Сабазий (Дионис). В народната среда светецът Трифон се чества като покровител на лозарите и винарите. Неговият празник, популярен и до днес, е на прехода от зима към пролет, т.е. бележи възраждането на природата и началото на новата стопанска година.

По традиция на този ден се извършва обредното зарязване на лозята. В районите с развито лозарство сутрин след църковната служба мъжете отиват на лозята, носейки прясна пита, печена кокошка и бъклица вино. Всеки стопанин в своето лозе се прекръства, отрязва няколко пръчки, полива корените и зарязаните пръчки с вино и поръсва със светена в църква „трифоновска вода“ лозите. Зарязването е съпроводено с благословии за богата родитба. Отрязаните лозови пръчки увиват около калпаците си, премятат през раменете или топят в бъклиците с вино. „Трифоновски венец“ от свежа лозова пръчка отнасят и на домашната икона. След обредното зарязване мъжете правят обща гощавка на лозята. Веселбата и черпенето с вино продължава и в селото до вечерта.

По някои места се избира „цар на лозята“, който трябва да е имотен и добър стопанин, с късмет, за да е добра и цялата година. Той открива зарязването. Накиченият с лозови пръчки „цар“ отвеждат на колесар до селото, където празникът приключва с гощавка в неговия дом. Със зарязването на лозята започват първите селскостопански дейност в началото на годината, затова то се извършва така церемониално и с дълбоко упование в предопределящото му значение за очакваното плодородие.

По името на празника трите първи дни на февруари са известни с общото название Трифонци. В традиционните представи на народа в различни райони от страната те са свързани с почитането на вредни за дома и стопанството животни – вълци, мишки, зайци, къртици. Докато на север от Стара планина се знаят като Вълчи празници, в Странджа са Мишкини празници, а в Източните Родопи първи два Трифонеца се наричат Сечко-Дечко и се тачат против зайци. През тези дни стопаните избягват работа, не докосват остри предмети и сечива, за да запазят себе си, посевите и стадата.

Вторият и третият Трифонец съвпадат с християнските празници Сретение Господне и Симеон Богоприемец. Според мита за Божията майка на 40-тия ден след раждането на Исус Христос тя отива с младенеца в храма за очистителна молитва и да го представи на Бога, където я посреща св. Симеон. Затова тези два празника се честват най-вече от бременните жени. Те спазват множество забрани, за да раждат здрави деца.

Така традиционният Трифон Зарезан и двата празника след него народът свързва с надеждите си за плодородие, стопанско благополучие и здрава челяд.

Доц. Маргарита Василева