Както е известно, взаимоотношенията между тракийските и македонските българи имат отколешна история. Тя е свързана с борбите за освобождение и обединение на Македония и Тракия с младото българско княжество след Берлинския договор от 1878 г. Тази връзка се засилва през последното десетилетие на ХХ в., когато се полагат основите на Върховния македоно-одрински комитет и на Българските македоно-одрински революционни комитети. Преди, по време и след Илинденско-Преображенското въстание дейците от Македония и Тракия, заклели се да служат до смърт на Вътрешната македоно-одоринска революционна организация, воюват заедно срещу устоите на Османската империя. Те са рамо до рамо и в Македоно-одринското опълчение по време на Балканските войни, и през следващите военни години, когато българската държава се опитва да освободи останалите под чужда власт сънародници.
Тракийските дейци действат заедно с македонските си събратя по съдба и след Първата световна война, независимо от обособяването на организа¬циите им. В тази насока се предпри¬емат общи революционни действия и легални инициативи. Изпратените мемоари, апели и обръщения до Обществото на народите, великите сили и международни форуми включват безброй данни за асими¬лация и терор над българското населението, както в Източна и Западна Тракия, така и в Егейска и Вардарска Македония. Версайското статукво обаче, сътворено от парижките „миротворци” преди 95 години, е непоклатимо. Стоновете за помощ на хилядите бежанци и останалите в поробените краища българи остават нечути, а черните статистики за насилия – в забвение или невидени!
Традицията за духовно и организационно единство между тракийските и македонските дейци укрепва още повече след създаването на Тракийския научен институт през 1934 г. Той следва уверено стъпките на своя „по-голям събрат” Македонския научен институт, учреден 11 години по-рано. Отпечатаните издания на „Библиотека „Тракия”, „Тракийски сборник”, отделни монографии и книги превръщат Института във важен интелектуален център на тракийското освободително движение и значим обществен фактор. В началото на 90 години на ХХ в. двата института подновяват своята дейност и възстановяват връзките си. Мнозина от членовете им участват в съвместни изследователски проекти като фундаменталния труд „Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944” (4 тома), в научни форуми и издания, посветени на организационни годишнини или при честване на общи празници. Приятно ми е да констатирам, че членове на Македонския научен институт днес присъстват на юбилейното тържество, възприемайки празника и като свой. Някои от тях членуват и в двата престижни института, изповядвайки техните близки цели и дейности. Убеден съм, че нашето ползотворно взаимодействие ще продължи и в бъдеще.
Пожелавам на всички колеги здраве, творческо вдъхновение и все така упорито да отстояват традициите за изследване и популяризиране на българското културно-историческото наследство в Тракия, завещани от основателите на Тракийския научен институт.
Успех на достойната ви народополезна ви дейност и честит юбилей!
0 коментара:
Публикуване на коментар