I. Въ Македония и Одринско
― Спомени на Михаилъ Герджиковъ
II. Първиятъ комитетъ на ВМРО
― Спомени на д-ръ Христо Татарчевъ
съобщава Любомиръ Милетичъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София - Печатница П. Глушковъ - 1928)
Материяли за историята на македонското освободително движение, книга IX.
Къмъ читателитѣ . . . . . . . . . . 7
Спомени на Михаилъ
Герджиковъ.
Михаилъ Герджиковъ (образъ) . . . . . . . . . . 11
Предговоръ . . . . . . . . . . 13
I. Биографични данни. — Герджиковъ става учитель
въ Македония ; принуденъ да напустне учителството влиза въ четата на
Чернопѣевъ. — Г. отива четнишки войвода. — Раздори между четитѣ. — Г. въ
България. — Върналъ се въ Македония, Г. напразно търси да се добере до
парични срѣдства въ полза на В. О. — Сражение съ турска потера . . . . . . .
. . . 19
II. Г. се залавя съ агитационна работа. — Сражение
съ турци при Сборско. —Среща съ върховистска чета. — Дѣлчевъ се оплаква отъ
върховиститѣ. — Г. прогонва тѣхната чета, предвождана отъ Хальо. — Съ
раненитѣ си дру гари Г. пристига въ Кюстендилъ. — Раздора между
представителитѣ на организацията. — Паритѣ отъ аферата Мисъ Стонъ. — Г. въ
Виена . . . . . . . . . . 27
III. Г. Дѣлчевъ по обиколка въ Одринско. — Намѣса
на върховиститѣ. Първиятъ револ. Одрински конгресъ. — Кон гресътъ разпредѣля
Одринско на революц. райони. Герджиковъ, назначенъ за главенъ ревизоръ на
революц. движение въ Одринско, агитира и организира по селата. — Настроението
на българското население. — Остъръ конфликтъ съ единъ български чорбаджия. —
Г. въ Одринъ . . . . . . . . . . 34
IV. Състоянието на организацията въ Одринско.
Липса на орѫжие. — Г. въ София. — Терористична теория на Г.; — Съвещание по
запитване отъ Ц. К. да има ли общо въстание. — Възприема се мнението за
отдѣлни атентати. — Г. несполучливо се опитва съ атентатъ по желѣзницата при
Черкезкьой-Сенеклий. — Мѫчително връщане на четата до с. Велика. — Г. тежко
боленъ. . . . . . . . . . . 45
V. Решението за общо въстание не се отмѣнява. —
Герджиковъ подготвя въорѫжението. — Одрински конгресъ
4
въ вѫтрешностьта се произнася въ полза на
въстанието. Изборъ на върховно боево тѣло, бързи военни приготовления. —
Планъ за терористична акция въ гр. Одринъ. — Адски машини се изпращатъ по
желѣзницитѣ въ Македония и Одринско. — Взривъ въ кѫщата на Герджиковъ въ
Пловдивъ. — Одринското въстание се опредѣля за 5 срещу 6 августъ. —
Инструкции до мѣстнитѣ войводи за въстанието. — Въпросъ, да се нападне ли гр.
Малко Търново. — Решение да се на падне гр. Василико . . . . . . . . . . 54
VI. Походъ къмъ Василико. — Герджиковъ съ чета отъ
80 души напада казармитѣ въ Василико. Турскитѣ войници избѣгватъ. Поведението
на селскитѣ четници. — Храбриятъ четникъ, русинътъ Николай. Турскитѣ войници
избѣгватъ. — Акцията въ Инияда успѣшна. Заловени турски чиновници. — Гръцка
депутация отъ Василико при Герджиковъ. — Г. изпраща свой замѣстникъ
тържествено посрещнатъ въ Василико. — Силяновъ залавя турски чиновници. —
Раненитѣ и пленницитѣ се изпращатъ за България . . . . . . . . . . 66
VII. Предприетитѣ въстанически акции по цѣлата
область сполучливо извършени. — Смъртьта на войводата Кондоловъ. — Временно
затишие. — Възвание къмъ гръцкото население въ Одринско. — Нерешителностьта
на другаритѣ отъ главното боево тѣло да действуватъ. — Г. принуденъ самъ да
решава и да се разпорежда. — Турска войска почва да действува нападателно.
Паника между българското население, масово бѣгство къмъ българската граница.
— Старанията на Г. да задържа турцитѣ, докато се изтеглятъ бѣжанцитѣ. —
Бѣжанския лагеръ при с. Аланкайрякъ. — Шанговъ пристига съ чета доброволци. —
Печаленъ край на въстанието . . . . . . . . . . 73
VIII. Герджиковъ въ София. — Събрание на
македоно-одрински дейци по въпроса за отговорноститѣ за повдигнатото
въстание. — Б. Сарафовъ заминава въ странство. Герджиковъ отива съ него. — На
гарата въ Бѣлградъ. — Срещи съ хора на сръбското правителство. — Поведението
на Сарафовъ въ. Виена и Лондонъ. — Г. негодува противъ Сарафова . . . . . . . . . . 82
5
Спомени на Д-ръ Христо Татарчевъ.
Предговоръ . . . . . . . . . . 91
I. Биографични данни. — Хр. Татарчевъ въ Цариградъ
следъ свършване наукитѣ си. — Т. назначенъ училищенъ лѣкарь въ Солунъ. —
Българитѣ въ Солунъ раздѣлени на две партии. — Тежки спомени отъ детинството
на Т. за турски и арнаутски зулуми. — Угнетеното, робско състояние на народа
силно влияе на Т., върналъ се надъханъ съ свободолюбиви идеи . . . . . . . .
. . 93
II. Обиколка по Македония. Всѫду борба срещу
централистичнитѣ стремежи на екзархията. — Първото упознаване съ Дамянъ
Груевъ. Еднаквость на възгледитѣ относително нуждата да се работи за
облекчение на народното тегло. — Въ среща на шестима души на 23 октомврий
1893 г. се образува първата революционна група. Въ втора среща въ началото на
1904 год. по-опредѣлено се размѣнятъ мисли и се туря началото на вѫтрешната
македонска революционна организация. — Първиятъ уставъ на В. О. — Избира се
първиятъ Централенъ комитетъ на организацията. — Първитѣ, посветени отъ
Груева членове на организацията . . . . . . . . . . 99
III. Първиятъ революционенъ конгресъ на В. О. въ
Ресенъ. — Вѫтрешенъ правилникъ на организацията. — Хр. Матовъ влиза членъ на
В. О. — Михаилъ Сарафовъ идва за директоръ на Солунската гимназия. — Борбата
между дветѣ течения се засилва. — Конфликтъ между Татарчева и директора М.
Сарафовъ. — Поради интриги положението на Т. като лѣкарь и общественъ деецъ
става мѫчно . . . . . . . . . . 104—107
Целият текст по-долу
|
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар