Анотация
През ХVІІІ–ХІХ в. в стопанското, обществено-политическо и
културно развитие на Дупница протичат важни промени. Стратегическото
й разположение на важни пътни артерии, благоприятният климат и
богатството от суровини предизвикват бърз производствен и търговски
просперитет. Модернизационните процеси в прехода от Късното
средновековие към Новото време, които макар и бавно и трудно проникват
в Османската империя, намират в Дупница и района й благоприятна почва
за развитие.
Селището се издига като център на обширен селскостопански,
занаятчийски и търговски район.
Неговото мултинационално население живее върху общата
територия на града като всеки етнос има своите верски и културни
традиции, свои молитвени домове, училища, махали, но на чаршията
различните национални, конфесионални и социални групи се срещат,
общуват, участват в общи производства.
Новите повеи в образованието, развитието на модерните
комуникации в културата и общуването имат общи постъпателни
тенденции на развитие при българи, мюсюлмани и юдеи.
Духовният живот на българската общност е силно повлиян от
близостта на Рилския манастир и присъствието на неговите два метоха в
селището, както и на таксидите на Хилендарския и Зографския
светогорски манастири.
Новата социална структура в града се отразява на развитието на
националното съзнание на българите. Църковно-националните борби в
Дупница, като част от Самоковската епархия, протичат много оспорвано и
противоречиво и със своя специфика.
Като център на каза Дупница е
населена преимуществено с мюсюлмани, което е една от основните
причини за слабото участие в национално-революционните борби,
компенсирано от големият брой опълченци и политическата активност при
освобождението на града.
Чрез нов изворов материал и като се използва, всичко, което е
натрупано в литературата, книгата представя системно трансформацията в
облика на селището, промените в мисленето и обществените прояви на
неговото население през ХVІІІ–ХІХ в. Те не правят изключение от общите
исторически процеси в българските земи по това време, но имат и важни и
интересни отлики. Историята на Дупница в прехода към Новото време
обогатява пъстрата и многообразна картина на протичането на
възрожденските процеси.
***
Чл.-кор. проф. д.ист.н. Румяна Радкова е сред изтъкнатите съвременни специалисти по история на българския народ през ХVІІІ–ХІХ в. – периода на Българското възраждане. Тя е автор на повече от 240 студии, статии, селищни проучвания, предговори, коментари, отзиви, рецензии и на 18 самостоятелни и в съавторство монографии, академични истории и документални публикации. Най-известните между тях са „Рилският манастир през Възраждането” (1972), „Неофит Рилски и новобългарската култура”(1975), „Интелигенцията и нравствеността през Възраждането” (1995), „Българската интелигенция през Възраждането (ХVІІІ – първа половина на ХІХ в” (1986), за която получава наградата на УС на БАН за научно постижение, „Посмъртни материали за български възрожденски дейци” т. І и т. ІІ (2003, 2008), „Храм-паметник „Св. Александър Невски” (1999), „Да бъдем европейци и все пак българи. Иван Шишманов в оценката на съвременниците си” (2006) и др.
0 коментара:
Публикуване на коментар