Конференция на МНИ: 90 години от Петричкия инцидент

   Важно направление от дейността на МНИ са научните конференции, симпозиуми, кръгли маси, творчески срещи и други. Те са продължение на научно-изследователската и издателска програма на Института след възстановяването му през 1990 г. и са насочени към изясняване от съвременна гледна точка на историческата и политическа същност на македонския въпрос. През този период бяха проведени над 200 научни прояви в страната и чужбина със сродни институции от БАН, Военна академия „Г. С. Раковски”, с висши учебни заведения – СУ „Св. Климент Охридски”, ЮЗУ „Неофит Рилски”, с Държавна агенция „Архиви”, министерства, общини, музеи. По всеобщо признание бяха подложени на научна преоценка организации като ВМОРО, ВМОК; събития – Илинденско-Преображенско въстание, Горноджумайско, Кресненско, Априлско въстание, както и видни революционери, учени, военни и културни дейци, забравени или интерпретирани по конюнктурни политически съображения.

Доц. д-р Стоян Германов говори за отзвука на Петричкия инцидент в европейския печат

  И през 2015 г. МНИ, заедно с ИИИ при БАН, Военна академия  и други научни организации, както и с общините в Кюстендил, Дупница, Благоевград, Видин, Кърджали участва в национални и международни конференции, посветени на Първата и Втората световна война, на бележити личности от националната история, както и на представяния на книги както у нас, така и в чужбина - в Брюксел, Скопие и Босилеград. На вниманието на Института бе и едно събитие от 1925 г. – гръцкото нападение в Петричко. По този повод бе организирана научна конференция от МНИ, ИИИ при БАН и Община Петрич на 4 ноември 2015 г.

Научната проява бе открита от временно изпълняващия длъжността кмет на Петричка община д-р Николай Георгиев. Академичното слово на акад. Георги Марков бе посветено на събитията след края на Първата световна война и Ньойския договор. Той пресъздаде тежкото положение на България и наложените несправедливи клаузи в договора от победителките срещу страната ни, която понесе огромни човешки и материални жертви и й бяха наложени репарации в размер на 2 250 000 000 златни франка и други тежки задължения. Това се отрази дълбоко върху икономическото, политическото и духовно развитие на българската нация.

  В доклада на доц. д-р Димитър Митев акцентът бе поставен върху международния фон, върху който се  разиграват събитията в Югозападна България през октомври 1925 г.

Конференцията на МНИ предизвика широк обществен отзвук в Пиринския край

  Изследвани  по този начин,  още по-отчетливо изпъква абсурдността на гръцките действия. Въоръжената агресия на гръцката армия срещу България, не само че е напълно непредизвикана, но е и против логиката на международната обстановка в Европа по това време.

 През есента на 1925 г. водещата линия в европейските международни отношения е надеждата, че острите противоречия, породени от Версайския мир, могат да бъдат притъпени. Гръцката агресия е пример за действие точно в противоположната посока. В резултат властите в Атина изпадат в пълна изолация. Гърция остава без  нито един съюзник в предприетата авантюра, нито стратегически (велика сила), нито регионален (балканска държава).  

  В доклада си доц. д-р Стоян Германов проследява европейския печат, който сякаш за да измие лицето на Европа от несправедливите клаузи, изразява симпатия и подкрепа към България. Състрадателна и неутрална позиция заема и балканската преса. Българските вестници широко отразяват гръцкото нападение. Те запознават читателите с обстановката по границата, коментират пристигането на военните аташета, положението на бежанците, действията на Анкетната комисия. Голямо внимание авторът обръща на статии от в-к „Илинден”, орган на македоно-одринските революционери. В тях се посочва, че гръцките власти преследват отвличане на вниманието от вътрешните проблеми и разчитат да притискат България, за да не поставя тя пред обществото на народите въпросът за правата на българското малцинство в Егейска Македония.

  В изложението си доц. д-р Александър Гребенаров – председател на МНИ, представи дискусията в Народното събрание за гръцкото нахлуване в Петричко. Тя се води през времето от 11 ноември до 25 декември 1925 г. Оратори са депутатите Атанас Маджаров Никола Мушанов, Стоян Денчев, финансовият министър Петър Теодоров и премиерът Александър Цанков. Докладчикът се спря по-подробно на словото на А. Маджаров, който като народен представител от Петричкия край, познавайки болките и страданията на местното население, предлага разнообразни мерки за подпомагането му след опустошенията от гръцките войски. Рядко в българската история има моменти, когато управляващи и опозиция са единни, но в случая българските политици, населението и структурите на ВМРО действат в синхрон пред угрозата да се накърни териториалната цялост на държавата. Вероятно затова, както и през далечната 1885 г., когато се води българо-сръбската война, защитата на България е ефикасна и вражеските войски бързо са прогонени от нейните предели.

  Доц. д-р Даниел Вачков проследява събитията след Първата световна война, когато България е залята от огромен брой български бежанци от Македония, Тракия и Добруджа. Единственият изход пред българската държава за решаване на хуманитарната криза е осигуряване на финансова подкрепа под гаранцията на ОН. След гръцкото нахлуване в Петрич от 1925 г. световната организация се ангажира с материално подсигуряване и настаняване на близо 300 000 бежанци в България. Тя определя параметрите на финансовото обезщетение от гръцката агресия от 30 000 000 лв. и съдейства за сключване на бежански заем през следващата 1926 г.

  Д-р Илко Дренков анализира в детайли „гръцко-българската криза” и дипломатическите усилия на Лондон за нейното мирно решаване. Авторът убедително разкри взаимодействието между ОН, българското правителство, британската дипломация, както и силата на местната съпротива в Петрич и района. Новооткрити документи от него, отлежаващи във Форин офис, вече 90 г. показват, че събитието се отразява върху политиката на великите сили-победителки и те започват да преоценяват своите позиции спрямо победените страни в Първата световна война.

Доц. д-р Димитър Тюлеков направи цялостен анализ на ситуацията около възникването на Петричкия пограничен инцидент през 1925 г.

  Доц. Димитър Тюлеков представи аналитично и оцени юбилейното историческо събитие от различни гледни точки. Тази възможност се открива посредством въвеждането на присъщия инструментариум за международното право, конфликтознанието и изобщо политическите науки. Той изясни характера на междудържавния конфликт, като посочи неговите фази, подчерта адекватната политика на българското правителство и единството на основните национални фактори в развитието на конфликта. Изтъкна решаващата роля на ВМРО по време на ескалирането и развитието на конфликта, т.е. до 26 окт. 1925 г. за защита териториалната цялост и суверенитет на българската държава. Въведените институционални методи в практиката на ОН при прекратяването и разрешаване на гръцко-българския конфликт обогатяват международното право с т.нар. помирителна процедура, която е намерила израз в чл. 33 от Устава на ООН.

 Д-р Георги Георгиев говори за назначението и дейността на ген. Георги Тодоров като Петрички окръжен управител, който е натоварен от министър-председателя Андрей Ляпчев с мисията да „успокоява” проблемния окръг след дипломатическото „ликвидиране” на така наречения инцидент. Една от важните последици от събитията през 1925 г. е ускореното изграждане на противоречивата „държава в държавата” на ВМРО, която се притичва на помощ на слабата „постньойска” България срещу външни врагове и вътрешни рушители. Това има своята цена. Част от платената сметка е отзоваването от поста окръжен управител на генерал Г. Тодоров под натиска на младия революционен елит начело с Иван Михайлов, чиято концепция за значението на организацията като независим субект в общобългарското национално битие трудно понася каквато и да била, дори и „мека”, намеса на държавните институции в делата на неговата Пиринска база.

  В своето съобщение Анелия Геренска и Александър Китанов представиха оригинални документи, свързани с нападенията, които са част от архива на ген. Георги Тодоров, съхраняван в Историческия музей в Дупница. Те се отнасят до различни страни по време на инцидента – протоколи на българската анкетна комисия и районни подкомисии, изложения на българските анкетьори и последици от конфликта, сведения за устройството и състоянието на пограничната стража и военните части в долината на р. Струма, схеми и телеграми. Разкрито бе специалното участие на милицията от местното население в отбраната на границата.

  Накрая Тодор Тараков пресъздаде тревожната обстановка в дните от 19 до 25 октомври 1925 г. в Петрич, когато над града се изсипват бомби, минават разузнавателни самолети. Въпреки това населението под ръководство на ВМРО и особено на войводата Георги Въндев, поема защитата на града. Макар и слабо въоръжени или невъоръжени, хората от този край дават достоен отпор и не допускат превземането на града. Събитията от месец октомври 1925 г. оставят дълбока следа в народната памет. Споменът за тях е изключително ярък и до днес. Местното население поема върху себе си главната тежест от гръцко-българския граничен конфликт от октомври 1925 г. То понася значителни морални и материални щети. Въпреки това, българите от Петричко храбро се изправят срещу чуждия нашественик и достойно изпълняват своя патриотичен дълг.

Учените от МНИ почетоха паметта на загиналите герои от Петрич 

 След завършване на научната конференция учените се поклониха и поставиха цветя на паметника на загиналите герои от Петрич в борбата им за национално обединение на българската земя и за опазване на държавните границите срещу гръцкото нападение през есента на 1925 г. 

   Македонският научен институт, утвърдил се като авторитетна обществена организация от създаването си през 1923 г. до днес, отстоява с научни средства българското културно-историческо наследство в Македония. Проведената конференция в Петрич е още едно доказателство в тази насока. Затова той е желан партньор при организиране на международни, национални и регионални научни форуми, посветени на българския национален въпрос. За разлика от дребнавите стремежи на отделни лица в Петрич, които заради местни разпри и „наполеоновски” комплекси предпочитат да оставят в забрава събитията в окръга през есента на 1925 г., Институтът почете достойно героичната борба на местното население и ВМРО срещу гръцките нашественици, както и действията на българските управляващи, предизвикали намеса на великите сили и ОН срещу агресора. Ръководството на МНИ и неговите членове са уверени, че и в бъдеще той ще съхранява родолюбивото дело на учредителите му и все повече ще се утвърждава като важен научно-експертен център по македонския въпрос на Балканите и по света.