МНИ помогна за разгадаването на мистерия с Фръчковския род

Овентий Исачев Фръчковски

Монасите от Бигорския манастир (Дебърско-Кичевска епархия на Македонската православна църква, със седалище в Охрид) откриха костите на свещеници, убити от сръбската жандармерия през 1918 г., недалеч от село Янче, в посока към Галичник,  пише българският православен сайт Двери.Бг. 

Според запазеното местно предание тримата духовници са служили в църквата "Св. Петка" в Галичник и са били убити от сърбите, тъй като не желаели да преминат под сръбска църковна юрисдикция. 

Монаси от Бигорския манастир показват откритите от тях
останки от телата на избитите български свещеници
Снимка: Утрински весник

 Единият от тях е известният български зограф и резбар отец Овентий Исачев Фръчковски, представител на Дебърската зографска школа, изработил амвона и проскинитариите на катедралния Варненски храм "Св. Успение Богородично", работил в десетки църкви и манастири из цялата страна... Сред избитите са и свещеник Апостол от Тресонче, свещ. Павел Теодосиев от Лазарополе, свещ. Исайя от Гаре и свещ. Амвросий от Галичник, допълва изданието.

Посредством "Двери" преди няколко дни монасите от Бигорския манастир се обърнаха към всички близки от Фръчковския род в България, както и към всички, които знаят подробности за трагичната гибел на свещениците, с молба да се свържат с тях на електронната поща на манастира. 

* * *

Доц. д-р Христо Милков

  Вземайки присърце тяхната молба, ръководството на МНИ в лицето на доц. д-р Александър Гребенаров положи усилия и за съвсем кратко време успя да събере ценна информация за избитите български свещеници. По време на търсенето се натъкнахме на един потомък на Фръчковския род в България. 

 Става дума за известния български историк доц. д-р Христо Милков, чиято професионална съдба се оказа отчасти свързана и с проучването на българското културно-историческо наследство в Миячкия край. Научавайки това, ние го помолихме да ни предостави за публикуване няколко материала, което той стори на драго сърце. 

  Представяме ви първият от тях, който ще бъде отпечатан в сборник в най-скоро време. 

                                                                                   * * *

Овенти Исачев Фръчковски

  Македония, която води една тежка и упорита борба, е дала много скъпи жертви. Под освободителното знаме на Македония са паднали много нейни вдъхновени синове, които в своя живот са се движили от чиста и силна любов към своята родина и своя народ. Македонската младеж трябва да се въодушевява от същата любов.

Един от скромните работници за македонската свобода, който е обичал силно своя народ и е дал живота си за него, е и свещеникът Овенти Фръчковски.

Той е роден на 10 март 1862 год., в планинското градче Галичник – разположено в недрата на прохладната Бистра планина. Син на бедни родители, Овенти още от малък остава клето сираче. Той е потомък на прочутата фамилия Фръчковска, която се славела със своите даровити иконописци и резбари. За същата тази фамилия говори г[осподин] проф. Л. Милетич в своята книга за Бигорския манастир. (Гледай статията „Бигорският манастир”).

Свещеник Овенти още от малък е бил посветен в тайните на зографството. И като зографин той е изходил почти целия Балкански полуостров. След продължителна и неуморна работа като зографин, свещеник Овенти, по здравословни причини, е бил принуден да напусне този тежък занаят. И за да бъде полезен на своя народ решава да стане свещеник. И в 1905 година, в известния исторически манастир „Св. Ив. Бигор”, „тогавашният дебърски митрополит Козма го ръкоположил за свещеник, а по-късно като архиерейски наместник. Овенти е служил беззаветно цели 13 години на своя народ.

Като всеки родолюбец, така и той просвещавал народа и будел неговото национално съзнание.

Но настъпват тежки и кървави дни за Македония. Идват сърбите.

Те се отдават на терор и жестокости спрямо невинното македонско население. Свещеник Овенти като добър и интелигентен син да своя народ остава сред него, въпреки големите опасности за неговия живот. Сърбите в лицето на Овенти са виждали един събуден и опасен „б у г а р а ш”, който би им пречил на тяхната асимилаторска работа.

И свещеник Овенти връхлетява участта, която връхлита днес много събудени синове на Македония, която пъшка под тиранически ботуш на сърбите.

Убийството на свещеник Овенти е станало при следните обстоятелства:

На 5 ноември 1918 година, в един тъжен ден, който сякаш оплаквал тежката участ на македонеца, околийският началник капитан Душан, чрез сърбоманите Тома Лоноски и Тодор Мангорски, повиква Овенти в управлението. Тук е бил задържан до вечерта, когато са били докарани още други трима граждани от Галичник: Русе Михайлов, Яков Янакиев и Евгений Гаврилов.

На другата вечер четиримата биват изведени извън града към една висока и стръмна скала – наречена „Големи-рид”, от която скала след като били жестоко измъчвани, биват хвърлени долу в пропастта.

Цялото гражданство се е потресло от ужас, след като узнало за станалото и оплакало жертвите.

Така е бил погубен свещеник Овенти – ведно с други четирима добри, честни и родолюбиви македонски българи, негови съотечественици и съграждани.

Такава трагична смърт тури край на живота на един скромен и предан син на Македония свещеник Овенти. За неговата смърт, както и за неговата личност, колко знаем, нищо не е писано досега. А неговото дело, което тепърва има да се открива, е назидателно за младите. Нека тези кратки бележки бъдат начало за едно по-широко и по-основателно разучаване на личността и делото на Овенти. А фактът на неговата смърт, който също до сега не е изнесен, нека послужи като още едно свидетелство за характеристика на сръбския режим в Македония, като режим на убийства и насилия.

Люботрън [Любен Крапчев]

Свещеник Овенти Исачев. Родина, С., 15 март 1927 г., г. 1, бр. 9.

„... Докато българските власти в Реканско сториха всичко възможно да изхранят и запазят населението от всякакви злини, и напуснаха по нареждане от горе, към 25. IX. 1918 г. – за голямо съжаление, на официалните сръбски власти, първата им работа бе, след новото завземане на областта, да колят, трепят и избиват по-събудените личности, особено духовенството. Така: хващат игумена на манастира „Св. Ив[ан] Бигор” отец Партений, жив го заравят в земята, с главата надолу, и после го съсичат парче по парче, като месото му хвърлят в р. Радика. Убиват и архиерейския наместник в Галичник, свещеник Овенти Исайев и го хвърлят от канарата Св. Бигор, убиват секретаря на гостиварската комисия по прехраната, галичанецът Яков Наков Колевски; убиват Евгений Галев Ванковски, български ефрейтор в отпуска; убиват Русо Михайловски Кутревски, стражар в бълг[арското]. окол[ийско] управление. След катастрофата, населението не емигрира главно поради липса на добри пътни артерии, превозни средства и отдалечеността на този край до българската граница.”