Апостол Фръчковски и Галичник през Балканските войни

Апостол Фръчковски
Снимка: Личен архив на доц. д-р Христо Милков

   Поради големият читателски интерес Македонският научен институт продължава да публикува на сайта си материали, свързани с миналото на Галичник и мияците. Днес ще ви представим компилацията "Апостол Фръчковски и Галичник през Балканските войни", дело на известния български историк доц. д-р Христо Милков.

***

Апостол Фръчковски и Първа Дебърска дружина

Организирането на I Дебърско-реканска дружина през Балканската война

През лятото на 1912 г. зулумлуците в Македония се засилиха от страна на турските управници. Всичко, което беше по-будно, се преследваше, убиваше и бяха се преизпълнили затворите. Естествено последствие беше българското население да реагира, поради което нелегалността се засилваше и противодействието достигна до саморазправа всред градовете и селата. Хвърлянето на бомби в турските официални учреждения в пазарни дни в Щип, Кочани и др. беше крайната отплата на недоволните българи, след което турците отговаряха с поголовна сеч.

Горната страшна картина не можеше да се наблюдава спокойно от прокудените българи от Македония и Одринско, вследствие на което се образува една временна комисия, която да организира митинги в свободна България. Комисията се състоеше от следните лица: Протогеров, Николов, п. Дървингов, М. Дамянов и Ап. Христов. В столицата и почти в цялата страна всеки ден многолюдни митинги [за]почнаха да се свикват и от трибуните им се взимаха най-остри резолюции за отварянето на война против Турция. Повече от два месеца цялата страна се вълнуваше като море в най-силна буря и се дойде до единодушното желание на всяка цена да се воюва с турците.

При горното единодушно желание всеки виждаше, че изходът беше само войната, така че, много уместно от моя страна да изпратя [предупреждение] до всички членове от дебърското братство в деня на мобилизацията, желаещите да се запишат за доброволци, да се явят в 2 часа после обяд в колодрума.

Очакването за мобилизация се сбъдна, и на 17 септември в 2 часа, после обяд, би барабанът за обща мобилизация. Благодарение на протестните покани всички, живущи в София дебрани в същия ден към 4 часа, бяха се стекли 1200 души.

В същия ден, без да губят време, [за]почнаха да се нареждат в[ъв] взводове и опитните от тях бивши четници почнаха да ги учат да маршируват, пеейки високо патриотични песни. Не след малко пристигнаха г[оспо]дата от временната комисия, пред които взводовете в строй и получиха поздрава „Здравей I-ва Дебърска дружина”. Това име се санкционира и официално, понеже по право си го заслужи, защото първо тя се яви на плаца. Впоследствие всеки ден и през няколко, [за]почнаха да се редят, докато достигнаха 15 дружини. 

В същия ден и час, когато бе провъзгласена I-ва Дебърска, начело с временната комисия тръгнаха в строй и се представиха пред Министерския съвет. Господа министрите излязоха от прозорците, насърчиха ни с няколко патриотични думи и продължихме, като минахме край Военния клуб, Двореца до “Св. Неделя”. Навсякъде дружината ни направи най-добро впечатление със своята красива народна носия и бързото й явяване да изрази своята готовност да умре за родината си.

От 17 септември всеки ден дружината се обучаваше и се готвеше да замине за поход. Едва на 17 октомври се получи заповед да замине. В същия ден потегли с[ъс] следния личен състав:

Дружинен командир: Дянко Карадимов от Казанлък.

Дружинен адютант – Никола Артипянков.

Командир на I-ва рота – Атанас Вълев – гр. Ловеч.

Командир на II-ра рота – Ст. Малеев, Соф[ия].

Командир на III-та рота – Ст. Малеев, Копривщица, Соф[ийско].

Командир на IV-та рота – Тодор Ганчев – Сухиндол.

Командир на V-та рота – Апостол Христов. (тогава той е 37-годишен, има III класно образование и служи от 19 септември 1912 г. до 10 август 1913 г. – Вж. Архивни справочници. Т.9. Личен състав на МОО 1912-1913. По документи от Дирекция „Централен военен архив”, С., 2006.)

Свещеник Никола Павлов.

Завеждащ прехраната Секо Филипоски.

I помощник прехраната Трайчо Атанасов.

II помощник прехраната Георги Алексиев.

Дружинен лекар, канд.лек. Дим. Палчев, Костур.

Началник бойния обоз Янко Тасев.

Квартирмайстор – Гале Дингов.

 При горния личен състав дружината бе тържествено изпратена от множество стареи и близки до с. Горубляне, където се направи обща снимка, и една отделна на строевите роти и една отделна на V-та нестроева рота. 

 След прощаването с изпращачите дружината потегли по цариградското шосе за Вакарел, където отпочинахме, когато през нощта дружината продължи похода до Баня-Костенец, гара Сарамбей (дн. гр. Септември), от където се качихме на открити вагони в едно доста студено време и бяхме возени до гара Свиленград, а от там край одринските позиции продължихме похода до Лозенград. Тук [имахме] 3-4 дена престой; дадоха ни пушките на избитите войници, събрани от полето, обляни с кръв, а ножовете с човешко месо и ръждясали от дъждовете. След като ги почистихме добре и ни снабдиха с необходимото число патрони и резерви за обоза, строиха ни под града, където ние дадохме клетва – цялата I-ва бригада с четирите дружини: Дебърска, Скопска, Солунска и Битолска.

 След клетвата I-ва Дебърска дружина получи за обект Павликени-Узункюпрю, а другите три дружини, с командира на I-ва бригада г-н Николаев, по други посоки. Когато пристигна дружината ни в Павликене, се оказа, че частите на башибозуците и частите от тиловите части на турската армия напуснали селото и гарата на Павликене, като запалили складовете и др[уги] къщи. Огньовете ни светеха при овладяването на селото, а на предната страна на баира в Силисти се виждаха бягащите части и населението.

 Получи се нареждане да заминем за Узункюпрю, като продължихме Кешан, Малгара, селата: Ганос, Мърнофито, Ереклица, Каламица, Шаркьой, където стана десантът и след взимането на живо участие в боевете и оттеглянето на турците, дружината ни потегли за София, Дедеагач, Гюмюрджина, където се събрахме всички дружини, на които се направи общ преглед и се състоя общ парад. Заминахме с влака за Демирхисар. До тук на дружината се изредиха нови три[ма] командири: I-ви – Караджов още в Кешан бе сменен от полковник Барано Де Пеленберги. След боевете в Шаркьой бе заместен от Ив. Пашарлиев и най-после от Дамян Величков, който остана до края на демобилизацията.

 От Демир-Хисар дружината тръгна за Петрич, Струмица, Радовиш, Щип, Кочани, ман [астирът] „Св. Панталеймон”, а на 16 юни на позициите: с. Ридари, Златево, и срещу сърбите, а после взе живо участие в боевете на Султан-Тепе, при Влашките колиби, Редки-Буки, Кочани, с. Баня до Царево село. В цялото продължение на боевете взе живо участие в боевата линия Драмга. Във всички други боеве доброволците от I-ва Дебърска дружина се бориха самоотвержено и оставиха доста другари по бойните полета. Особено в последните боеве на позициите в Драмга прояви свръх смелост, въпреки страшната епидемия х о л е р а, която не остави никого незасегнат и взе повече жертви, отколкото в боевете. Все пак дебрани нанесоха големи поражения на сърбите и черногорците, като успяха да вземат в плен и цели групи черногорци. След всички тези надежди дойде примирието, което ни посипа като вряла вода по главите и с наведени глави и зашеметени от отчаяние, тръгнахме обратно за София, от върха на с. Ветрен, като продължихме да ходим към Радомир, София.

 В София на площад Македония всички 15 доброволчески дружини от Македоноодринското опълчение бяхме посрещнати от тогавашния цар Фердинанд; на чело бе I-ва Дебърска дружина. И след като ни приветстваха за изпълнения си дълг, заяви ни се: „П р и н у д е н и  с м е  в р е м е н н о  д а с в и е м  б о й н и т е  с и  з н а м е н а,  з а  д а  г и  р а з в и е м  за  п о-д о б р и в р е м е н а…”

(По спомените на Апостол Христов. Трайчев, Г. Книга за мияците. С. 1941, с. 168-171).

Щабът на Дебърската дружина
снимка: Георги Трайчев. Книга за мияците. С., 1941 г.

***

  „[…]Неописуем беше ентусиазмът на всички, като всеки се надпреварваше да влезе в редовете и с гордост и смирение приемаше и изпълняваше дадено нареждане. Точно се бяха наредили в стройни редове по четири на ред, гордо маршируващи, почнаха да пеят: „Славно време, славен час, бой за свобода”… Ето насреща идват господата Николов, Протогеров, Дървингов и др. Дружината мина пред тях пейки горната песен. От горните господа се получи първият поздрав „Здравейте, първа дебърска дружина”. Отговори се с нестихващо „ура”… Дружината след това бе поведена из града, продължавайки да пее военни и патриотични песни против тучина тиранин.

Минавайки по всички улици I-ва Дебърска дружина от всички бе най-акламирана от населението, като повечето плачеха от радост, че е настъпил вече ден за отплата…

Озовахме се пред Министерския съвет, военното министерство и пр. От всякъде излизаха министри, офицери, началстващи лица. С поклони и възторжени слова получавахме първите поздрави и благопожелания да видим Родината свободна […].

Имаше някои от нашите съотечественици дебрани, току-що дошли от Македония бедни и недобре облечени. Виждайки това положение, управата на Дебърското братство откри подписка между по-заможните и събра една значителна сума, която се раздаде за такива нужди, за знаме и ред други случаи, а след заминаването на дружината раздаде помощи на техните бедни семейства.

I-ва Дебърска дружина изпълни своя свещен дълг, навсякъде се прояви, но даде скъпи другари в жертва в единадесетмесечния поход, без да има щастието да види своя роден край свободен. Завърна се в София, за да продължи старата си съдба.

(Цит. по: Христов, Ап. Организирането на 1-ва Дебърска Опълченска дружина, Дебърски глас, 21 юни 1937 г. Възпоменателен брой по случай патронния празник на „Дебърското благотворително братство”).

Бойното знаме на Първа Дебърска дружина
снимка: ИА "Фокус"

Първа Дебърска дружина

  Бойното знаме на Първа Дебърска дружина от Македоно-Одринското опълчение е връчено тържествено на 4 октомври 1912 г. То е изработено в дните на формирането й между 17 септември и 4 октомври. Ушито е от двоен копринен плат с размери 105 x 84 сантиметра. Лицевата му страна е с цветовете на българското национално знаме (бяло, зелено и червено), разположени хоризонтално. 

 В средата й с бронзова боя е нарисуван шестоконечен кръст върху полумесец. Над него в полукръг са поставени надписите „І-ВА ДЕБЪРСКА ОПЪЛЧЕНСКА", а под фигурата - „ДРУЖИНА”. Обратната страна е изцяло зелена. В средата е извезан със сърма изправен коронован лъв, стъпил върху две клонки. Над него със златиста бронзова боя е изписан девизът „СЪ НАМИ БОГЪ", а под лъва - „1912 г.". 

 Знамето е обшито с жълти сърмени ресни, а двата външни ъгъла завършват с пискюли. Дървената дръжка на знамето в горния си край завършва с метално короновано лъвче. Под плата на дръжката е прикована метална гривна с надпис „І-ВА ДЕБЪРСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА". 

 Любими командири: Барон де Пелемберг, генерал Никола Генев, майор Петър Дървингов, подполковник Александър Протогеров, полковник Желязов, подполковник Антон Пчеларов, подполковник Стефан Николов, капитан Стоян Величков, Дякон Евстатий, Михаил Чаков, Пейо Яворов, подпоручик Дянко Караджов, фелдфебел Йорданов,подпоручик Атанас Вълев,

Имена на славата: 1912-1913 г. Балканска война: Кадъ-кьой, Булдур – кьой, Мерефте, Малгара, Булаир, Шаркьой, Куюнлий, Ески – Кумлук, Мусубейли, Айджи-йолу, Одрин. 1913 г. Междусъюзническа война: Брегалница, връх Говедар, връх Повиен, Орлов камък, Чатал чешме, Костадинци.

(Цит. по: „Фокус” представя българските бойни знамена: Първа Дебърска дружина от Македоно- Одринското опълчение, 10 Май 2009 http://focus-news.bg/opinion/0000/00/00/11915/)

142 галичани са доброволци в опълчението при избухването на Балканската война.