 |
| Източник: Maphill.com |
Проф. Ж. Радев, Географска и етнографска Македония...,
16—38
Увод
Тъкмо следъ свѣтовната война националното самосъзнание на отдѣлнитѣ народи тъй много се повдигна, толкова много народи се обособиха въ отдѣлни политически единици и отъ друга страна толкова други, които по особното географско положение на тѣхнитѣ земи не можаха да се сдобиятъ съ собствена държава, водятъ ожесточени борби за политическа и стопанска независимость, а отъ това и държави и народи тъй много сѫ утекчавани и заглушени отъ непрестаннитѣ викове и оплаквания около тѣзи борби, та че като стане дума за Македония, за нейнитѣ национални права и искания, страхъ обзема всички нейни синове, дали истината, обективната истина, която се изнася, ще може да стигне тамъ, дето трѣбва и дали тя ще бѫде изслушана и преценена, както трѣбва. Този страхъ се подхранва и засилва и отъ опититѣ на миналото.
Мнозина инородни учени, отъ висотата на своята наука и авторитетъ, нито преди, нито презъ, нито пъкъ следъ войната не сѫ имали мѫжеството да изказватъ винаги обективната истина. И по чисто географски и по чисто народностни въпроси, предъ опасностьта на една неопредѣленость за края на войната, презъ това време въ по-вече отъ писанията на тѣзи инородни етнографи по народностнитѣ отношения на Македония, въпреки това че сѫ имали време и случай да видятъ и проучатъ всичко на самото мѣсто, изпъква една неопредѣленость, едно въздържание.
Следъ дългото имъ сьюзничество съ българитѣ, не сѫ единични случаитѣ, когато още презъ това време отъ немски автори да се употрѣбява за македонското население нещастното, изковано отъ заинтересовани учени, понятие македонски славяни, размесомъ съ името българи...
Мнозина инородни учени, отъ висотата на своята наука и авторитетъ, нито преди, нито презъ, нито пъкъ следъ войната не сѫ имали мѫжеството да изказватъ винаги обективната истина. И по чисто географски и по чисто народностни въпроси, предъ опасностьта на една неопредѣленость за края на войната, презъ това време въ по-вече отъ писанията на тѣзи инородни етнографи по народностнитѣ отношения на Македония, въпреки това че сѫ имали време и случай да видятъ и проучатъ всичко на самото мѣсто, изпъква една неопредѣленость, едно въздържание.
Следъ дългото имъ сьюзничество съ българитѣ, не сѫ единични случаитѣ, когато още презъ това време отъ немски автори да се употрѣбява за македонското население нещастното, изковано отъ заинтересовани учени, понятие македонски славяни, размесомъ съ името българи...
Целият материал по-долу:
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар