 |
| Павел Карахасан, Тошко Цветков
и Апостол Фръчковски, 1903 г. Снимка: Личен архив на доц. д-р Христо Милков |
на
АПОСТОЛ ХРИСТОВ ФРЪЧКОВСКИ*,
родом от гр. Галичник,
иконописец, бивш началник на Галичко-Реканския революционен район през периода 1902—1903 година
Кичевско-Дебърският революционен район се състоеше от три подрайона: 1) Галичко-Рекански, 2) Дебърски и 3) Кичевски.
1. Галичко-Реканският революционен подрайон се състоеше от всичките села, съставляващи турската административна каза (околия), наричана Реканска каза, включително и селата от Гостиварска околия: Маврово, Левуново и Никьорово. Центърът на околийския районен комитет беше Галичник, с псевдоним Миродита.
През м[есец] август 1902 година кичевско-дебърският войвода ЯНАКИ ЯНЕВ и пом[ощник-войводите МАКСИМ НЕНОВ и ПАВЛЕ КАРА[Х]АСАН, секретарят на четата Георги Савов с четниците си пристигнаха в Галичник, разположиха се в къщата на Павле Стефанов Хаджиевски [3]. В тази къща войводите свикаха всички първенци на Галичник, намиращи се през това време в града, които се явиха с готовност. Пред тях войводите им изложиха обстойно задачите и целите на ВМРО, които тя преследва и ако те въобще споделят и възприемат да станат нейни членове, то трябва да положат установената от устава й клетва, като ги предупредиха, че неизпълнилите членове на организацията нейни статути ще бъдат наказани съ[с] смърт. При голямо въодушевление всички изявиха желанието да станат верни членове на ВМРО, и доколкото силите им позволяват, да работят и се борят под нейно знаме за преуспяването на освободително дело, вследствие на което един по един станаха и по старшинство се заклеха пред камата и револвера, след което целунаха кръста, ножа и револвера и преминаха под пушките на четниците, с които бяха увенчани. Така стана покръстването на присъствующите галичани, които от този момент вече поемаха тежкия кръст на Организацията, и се пристъпи към избора на районно началство на ГАЛИЧКО-РЕКАНСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОДРАЙОН.
За такива бяха избрани следните лица:
1) за районен началник ЯНАКИ ТОМОВ, касиер СВЕЩЕНИК АМВРОСИЙ п. МИЛЕТИЕВ, съветници: ВАСИЛ ХР. ЧОЛАНЧЕВСКИ, ИВАН Т. ГИНОВСКИ [4], ПАВЕЛ СТ. ХАДЖИЕВСКИ, МИХАИЛ ЛАКЕНСКИ И АВРАМ ТОРТЕСКИ, а [за1 главен куриер МАРКО СИМОНОВ ПЛЕШКА; помощник-куриери ЛУКАН Г ПЛЕШКОВСКИ, ПЕЙЧИН ТОМОВСКИ и ТОМА ХАДЖИЕВСКИ — всички от Галичник, и ЕВГЕНИ ЦВЕТКОВ от с. Сушица; освен това се избраха куриери и следните жени-Каля Спирова Чаческа, Струмка Симоница Едиковска, Велика Георгиева Пулевска (отпосле убита от аскера във време на изпълнение длъжността й на Угорничкия мост, отивайки за Дебър), Авросица-Ката Кольовска, Авра-Дамяница Панговска и Дели-Софка Церговска. Впоследствие избраните куриерки послужиха на районното началство по организирането на жените в целия район, които тоже вземаха активно участие в подготовката Илинденското въстание заедно с мъжете.
Впоследствие в услуга на районното началство и съ[с] съдействието на Апостол Христов за всяка евентуалност се съставиха две местни чети само от галичани от по 20 души за всяка една, състоящи се изключително от синовете на галичките първенци, като на едната чета за войвода се избра МАНЕ ТОМОВСКИ, а на втората — МИХАИЛ ЗЪРЗОВСКИ обаче и двете тия местни чети се ръководеха от Апостол Христов, който ги използваше отпосле в много случаи, било за посрещане на чети от други райони, било за наета нето по квартири на нелегални, по пренасяне на оръжие, събиране на дрехи, запаси от храна и пр.
Отпосле всички жени от Галичник бяха свикани на по няколко групи в църквата “Св. Петка" под предлог, че ще има вечерня, като последователно всяка група беше подвеждана под клетва, като същевременно им се разясняваха какви задачи те ще изпълнява заповедта на своето началство. След това се избраха стотарки и десетарки, като всяка една от тях се подчиняваше направо на своето началство, а общо всички стотарки се сношаваха
108
съ]с] своята началница ВЛАСЕВИЦА ЧОЛАНЧЕВСКА, която към влизаше въ[в] връзки и изпълняваше нарежданията на Галичко-Реканското революцинно началство."
От 15 август 1902 година до 20 юни 1903 година гореизбраното управително тяло заедно с всички свои подведомствени органи прояви доста голяма дейност в организационно отношение и в събирането на облекло, снаряжение и пари, като събраните суми надминаха цифрата 560 (петстотин и шестдесет) златни наполеона, които се съхраняваха у касиера поп Амвросия, като същевременно се изразходваха за нуждите на организацията На конгреса, станал на 23 април 1903 година в с. Смилево, се взе конгресно решение, щото Галичко-Реканският район да остане легален след обявяване на въстанието, за да може, доколкото силите му позволяват, да бъде в услуга на въстаналия Кичевски революционен район, за да му доставя всички необходими припаси, като: храна, облекло, пушки, патрони и др[уги] снаряжения, медикаменти и пр. и пр., от една страна, а от друга — в случай на натиск на турските войски в Кичевския район да могат от Кичево да се прехвърлят в Галичко, където да бъдат прикрити. Същевременно се държеше сметка, че ако мирното население от Кичевско и Демирхисар остане без подслон, да бъде настанено из галичките села, които са богати гурбетчийски села и с масивни триетажни и двуетажни къщи.
Въпреки тези конгресни решения Галичко-Реканският революционен комитет, желаейки и той да вземе активно участие в предстоящето всенародно въстание в Западна Македония, реши, съ[с] съгласието на войводата Янаки Янев, щото да изпратят пом[ощник]-войводата МАКСИМ НЕНОВ в София, откъдето той да набави оръжие и да събере и комплектува една доста голяма чета от желающите емигранти в България, родом от Галичко и Дебърско, с която чета да може да пристигне през лятото на 1903 година, за да може с тая голяма чета Галичко-Реканският революционен район да вземе участие.
В изпълнение на това решение пом[ощник]-войводата МАКСИМ НЕНОВ, родом от с. Тресенче, по занятие художник-иконописец, веднага, с радост хвърли четнишките дрехи, обръсна си брадата, облече се в цивилни дрехи, снабден бе от Галичко-Реканския революцонен комитет с необходимите за целта средства и бе изпратен с цивилни кираджии през Скопие, Куманово, Паланка за София. Максим Ненов доблестно изпълни своя дълг. Той пристига в София и подпомогнат материално от цялата Дебърска околия и галичко-реканци в София, организирва своята чета от 40 души емигранти и тръгва за своя роден край, обаче на 29 май 1903 година в планината Голак на върха „Чавките" той биде обиколен от турска войска, където в настъпилото сражение четата му биде разбита, а самият Максим Ненов падна убит. Впоследствие част от четниците му пристигнаха в района и взеха участие в Илинденското въстание.
На снимката: Максим Ненов
Въ[в] време на подготовката на Илинденското въстание манастирът „Св. Йоан Бигор" в лицето на неговата управа: игумена Партений и др. монаси, беше в пълна услуга на Галичко-Реканския революционен комитет. Манастирът не само служеше като главна база на действие в подготовката на комитета, за да може всички села около река Радика да бъдат организирани и покръстени като членове на ВМРО, от които села се явиха доста смели и решителни дейци. При това в манастира се даде убежище на доста революционни дейци, като същевременно в него се образува оръжеен склад и майстерска*. Всички тези служби бяха изпълнявани смело и умело от игумена на манастира йеромонах Партений и неговите събратя монаси Гаврил Карапела и Гаврил Руснака с помощниците им: магера** Никола кираджията Секула от Кичевско. Особено Гаврил Руснака беше добър техник. Двамата опаси по тяхна самоинициатива, подпомогнати от игумена, изляха и направиха два топа с необходимите снаряди. Топчетата бяха вдигнати и отнесени с тежка мъка от братя Анчевски заедно с магера Никола и кираджията Секула, изнесени по стръмнината нагоре над манастира в местност[та] „Краища", откъдето братя Канчевски, галичани, съ[с] своите здрави коне нощно време ги пренасяха през Бистра планина, придружени с милиция от Галичник, и ги занасят на определения пункт над с. Душегубица. С тези две топчета през ноща на Илинден се оповести в Копачка Илинденското въстание.
ДЕЙНОСТТА НА С. ТРЕСОНЧЕ
Тресонче носеше псевдонима Назарет. Това име му се даде, понеже преди да се организира Галичник, селото Тресонче, като най-близко до Копачка, беше най-първо органинизирано от кичевския войвода Наке Янев, който му даде това библейско име.
* Майстерска — работилница.
** Магер (гр.) — манастирски готвач.
109
Районното селско началство в Тресонче изигра много добре възложената му задача понеже той държеше връзката между Кичево, Копачка, Галичник и Дебър, защото в околността и селото Тресонче най-много се подвизаваха нелегалните чети. Между преданите деици в селото на първо място стояха: селският ръководител Иван Юруков, помощниците: П. Брадински, Динго П. Цветков, бакалин, и впоследствие Гаврил Дингов, с кайфедания куриер Ив. Кр. Терзиев (който впоследствие биде заловен в 1904 г. от войската в с. Лазарополе, като са го заставили да посочи и предаде четата на Даме Груева и понеже той не искал да стане предател, бил е изтезаван, извадили са му очите, счупили ръцете и умрял мъченически).
Куриерката на с. Тресонче КУМРИЯ АНДРЕЕВИНА беше една отлична българка патриотка и като куриерка беше на своя пост (впоследствие през 1913 г. сръбската войска нощно време я извлича из къщи и най-жестоко я убиват).
Куриерката ЕЛЕНА БОЖИНОВА КАРАТОДОРОВСКА от с. Росоки, куриерката ГАЛИНА ГЮРЧИНОВСКА-ПОПОВСКА от с. Росоки изпълняваха длъжността куриерки до с. Тресонче. Куриерката Галина, носейки организационната поща между с. с. Лазарополе и Росоки, е била пресрещната от аскера, заловени н били писмата, вследствие на което аскерът я насича на късове и след няколко дни едно селско куче й занася едната ръка в с. Росоки, като по пръстена на ръката й узнават, че ръката е на Галина, и разбират, че тя е убита при изпълнение на своя дълг.
Въобще службата на тресенченското селско ръководство и куриерите му със съдействието на с. с. Росоки и Селце, въпреки че тяхната задача е била тежка и претрупана, винаги са изпълнявали своята задача най-доблестно.
Факсмиле от спомените на Апостол Фръчковски
с. ЛАЗАРОПОЛЕ
С[ело] Лазарополе носеше псевдонима Йерусалим. То също беше удобно прибежище на четите. Селското началство прояви голяма дейност в събиране на облекло и пари. В селското ръководство влизаха следните лица: ръководител Димо Хаджиевски. помощници: Коста х. Поп Теофилов [5], Исаил Вельов-Палчевски с главен куриер Георги Йосифов, помощници куриери: Докия Мелковска и др.
с. ГАРЕ (с. ГАРИ-б.а.)
Ръководното тяло в с. Гаре се състоеше от Спас Попов, учител, като ръководител, помощници: Тоде Топалов и Нестор Попов, Последният като учител в Лазарополе и Галичник често беше натоварван в организаторска и ревизионна дейност на селата из целия район, като вземаше често пъти участие в Галичкото революционно началство. Селото Гаре е давало често пъти приют на цели чети и отделни четници и служеше за връзка с останалите села Осой и Могорче.
с. ОСОЙ
С[ело] Осой в лицето на свещеника Исай п. Николов даде голям принос в организационно отношение, който служеше не само като селски ръководител, но често пъти тон изпълняваше и куриерска длъжност с неговия помощник Тане Филипов.
Изобщо взето почти всички села, влизащи в района на Галичко-Реканско, вземаха участие в подготовката на Илинденското въстание, кои повече, кои по-малко по организиране на населението и събирането на средства, като някои от тях дадоха и четници, които взеха активно участие както в подготовката на въстанието, в самото въстание, а така също и след въстанието продължиха да поддържат духа всред населението.
За всички четници от Галичко-Реканския район, които взеха участие във въстанието, давам по-долу подробен поименен списък.
Янаки (Наке) Янев
ВОЙВОДАТА ЯНАКИ (НАКЕ) ЯНЕВ
Войводата Наке Янев е родом от с. Лахчане (в литературата се среща и като Лахчене –б.а)— Кичевско. Той изпъкваше между всички като най-голяма фигура, с морални заложби, олицетворение на безукоризнена честност, голяма съобразителност, надарен с естествени способности да вижда и предвижда лошите последствия и овреме съ[с] светкавична бързина вземаше предпазителни мерки. Макар и неграмотен, природата го беше надарила с природен ум. Той спечели душите и сърцата на всички четници, на легални и нелегални дейци и като войвода в Галичко-Рекан-
110
ско той остави име и незаличими спомени със своята искреност, преданост и човешки обноски.
Въ[в] всяка своя дейност той се стремеше по легален начин да урежда всички възникнал» спорове между дейците на организацията. Такъв е и следният случай.
По нареждане на Битолското окръжно началство двете кичевски чети: на Наке Янев и Арсо се явиха в Галичкия район с 60 четници в планината Бистра, в местността „СМРЕКА на бачилото* на Тръпко Гиновски [6]. Те повикаха членовете на Галичко-Реканско[то] районно началство заедно с по-видните галичани с единствената цел да се отчита касиерът поп Амвросий и предаде сумата около 400 златни наполеона, за да бъдат изпратени на Битолския окръжен комитет, който имаше нужда от тия пари за подготовката на въстанието. Касиерът поп Амвросий започна да се извинява пред войводата, че фактически касиерът бил уж Васил Чоланчевски и че без негово съгласие той лично не можел да ги даде и след като се върне Васил от Солун, обеща да се отчетат. Войводата Арсо се възмути от държането на поп Амвросий и заедно съ[с] своите другари искаше да го отвлече като залог, докато се върне Васил Чоланчевски и внесат сумата от около 400 наполеона златни, която сума беше събрана от населението на Галичник за въстанието. Галичките първенци се обърнаха към Наке с молба, щото да бъде освободен поп Амвросий. защото, ако бъде задържан и отвлечен, ще дойде до ухото на турската власт и ще пострада целият Галичник, от една страна, а от друга може би да се открият нишките на организацията и стане причина да се компрометират някои народни работи. Първенците при това дадоха честна дума, че ще заставят поп Амвросия и Васил Чоланчевски да внесат сумата най-късно до 20 юни същата година. Арсо войвода и неговите хора не искаха по никой начин да отстъпят от веднъж взетото становище и искаха на всяка цена да го вържат и откарат като залог, докато се внесат парите. Обаче доброто сърце на Наке веднага след искането на войводата Арсо да бъде отвлечен поп Амвросий разсъди какви ще бъдат последствията от всичко това и кой ще пострада най-много и веднага, като даде отчет сам, реши и настоя пред всички другари да бъде освободен поп Амвросий под гаранцията на галичките първенци, подчертавайки: „Аз твърдо вярвам в думите на галичани, познавам ги много добре и вярвам напълно, че те — ако поп Амвросий не внесе сумата — ще я съберат наново и внесат."
Така благодарение на любящото сърце на Наке, който обичаше не само галичани, но преди всичко делото и се страхуваше да не бъде компрометирано, поп Амвросий бе пуснат на свобода и четите си заминаха по районите.
Впоследствие, вместо да внесе парите в касата на организацията, поп Амвросий започва да агитира между членовете на Галичкото ръководно тяло и селските първенци, че [не трябвало да се предават сумите, събирани от Галичник, на други райони и че тези суми щели да бъдат потребни за Галичкия район и пр. При това положение всред Галичкото ръководно тяло се очертаха две групи: с поп Амвросий начело, Янаки Томов и Аврам Тортевски, а другата — с Апостол Христов, Иван Гиновски, Павле Хаджиевски и Михаил Лакински. С последната група бяха голямата част от организираните галичани и поради това втората група се яви мнозинство и си послужи вътрешно с двете местни галички чети, които се намираха под прякото ръководство на Апостол Христов.
Последната група, ръководена от искреното желание да бъде в постоянна връзка пълна услуга на нелегалните чети и Битолското окръжно тяло, влиза веднага въ[в] връзка с околийските войводи и окръжното тяло, съобщавайки им горното положение и за раздорите, които е създал поп Амвросий в редовете на Галичката организация с единствената цел да злоупотреби сумата от 400 златни наполеона.
Сборна чета на ВМРО в Кичевско, нач. на ХХ в.
Предстоеше ни да влезем в явно разбирателство с ръководните тела, вследствие На което решихме с члена от Галичкото ръководство един от нас да стане нелегален и се присъедини към четите, а другият да си остане легален. Иван Гиновски ме замоли и настоя пред мене. че понеже той вече е имал няколко разправии с поп Амвросий и че по темперамент той е много нервен, избухлив и може да направи някои нежелани работи, от които може би да има лоши последствия, поради обстоятелството, че той не можел да изтърпи държането на поп Амвросий, който заграбил народни пари, настоятелно ме молеше той да стане нелегален и поради горните обстоятелства той се наложи и замина, 8 четите, а аз останах като легален водач на ръководното тяло.
При това положение на нещата всичко това се вършеше между нас двамата и Марко Плешка, който тогава беше куриер. Няколко дни преди обявяването на въстанието една нощ аз, Иван Гиновски, Тома Хаджийски, Яким Кежаровски и Марко Плешка отпътувахме тайно от всички, без даже и домашните ни да знаят, и сутринта пристигнахме
* Бачило (унг.) — кошара при мандра.
111
в пещерата на с. Тресенче. След това аз отидох сутринта в селото и съобщих на ръководителя Иван Юруков, че в пещерата се намира Иван Гиновски с няколко другари, и го помолих да нареди с неговите куриери през идната нощ да бъдат изпратени при войводата Наке Янев. След това привечер аз се простих с другарите си и се завърнах тайно в Галичник.
На връх Илинден, куриерът Марко Плешка заедно с милиционерите Тома Хаджиевски и Яким Кежаровски се завърна в Галичник и ми съобщи, че вчерашния ден Иван Гиновски (на 19 юли) се срещнал с войводата Наке и останал на тяхно разположение, като същевременно ми предаде окръжното, написано с червено мастило, с което се обявяваше въстанието, и ми предаде заповедта, с която се отстраняваше старият състав на Галичко-Реканския районен комитет, а за такъв се назначава за в бъдеще за районен началник Апостол Христов, помощник Раде Янкуловски и касиер Иван Филиповски.
Щом получих окръжното и заповедта, по силата на първото повиках първенците следобед в къщата на Хаджи Деспот Алаутовски и им прочетох окръжното за обявяване на въстанието. След прочитането на окръжното почти всички от радост плачеха. При това трогателно положение км прочетох и заповедта за назначаването на новото Галичко-Реканско ръководно тяло, назначено от Битолския окръжен комитет, и за отстранението на старото такова, като се даваше нареждане от окръжния комитет, щото никой от галичани да не се сношава с отстранените членове и да не поема под внимание никакви техни нареждания, защото те са подведени под отговорност и ще отговарят за своите дела пред организационния съд.
Предвид на обстоятелството, че аз официално бях назначен от окръжното тяло за ръководител на Галичко-Реканския революционен район, от името на същия окръжен комитет, който беше фактическият ръководител на Илинденското въстание, аз се обърнах към събраните първенци на Галичник с молба — понеже по силата на едно конгресно решение ние сме обявени за легал[ен] район, пашата предстояща задача е да подпомогнем морално и материално въстаналите нам съседни райони, като се стремим да ги снабдим с облекло, храна, превързочни материали, оръжие и патрони. У всички се четеше готовността за жертви пред благото на народа и всички се разотидохме с пълната вяра, че всеки те се мъчи по силите си да бъде на своя пост и с каквото може да допринесе за изкарването на добър край обявеното вече Илинденско въстание.
Всичките събрани от стотарките и десетарките. а така също и от двете местни чети и куриерите материали като: облекло, храни, патрони, барут, превързочни материали и пр. постепенно се пренасяха и складираха в с. Тресонче, където се складираха в определен склад.
Няколко дни след Илинден получих нареждане от окръжното тяло да събера от всяка мандра по 5 % от овцете, с които разполагат, и веднага да ги изпратя въ[в] въстаналия район за храна на четниците и избягалото по горите мирно население от Кичевско.
Веднага събрах всички кехаи*-мандраджите и им съобщих горното нареждане, като исках да ме упътят да намерим начин как по-лесно и по-тайно да ги изпратим в Кичевско. След ред съвещания кехаите, които бяха напълно съгласни и драговолно даваха своята дан към въстаналия народ, те като пообмислиха помежду си, решиха, вместо да дават в натура овци и след това, ако случайно бъдат заловени тези овци, да се узнае, че те са събрани от мандрите и изпращани в помощ на останалите райони, ще се създаде афера и открият нишките в Галичкия край, те решиха да дадат пари срещу облога им, като с тия пари се купят овце само от една мандра с една марка (защото всички мандри имаха свои марки и властта лесно разпознаваше овцете по марките им и узнаваше техните стопани и ако даже ги заловеше и видеше, че с[а] само с една марка, властта щеше да разбере, че те са откраднати и задигнати от четниците от една мандра), та веднага кехаите ми броиха 216 златни наполеона.
Както споменах по-горе, всички материали бяха складирани в с. Тресонче. На 4 август 1903 година тези материали като ръководител на Галичко-Реканския революционен район мен се падна честта да отнеса всички тези материали въ[в] въстаналия район. Натоварих ги на 18 товарни коне. от които 4 товарни коне бяха натоварени [с] бурета енидже-вардарска ракия, необходима за промиване на рани, защото беше от 27 градуса; 4 коня натоварени с облекло, 2 коня натоварени с кърпи и платна да послужат за превързочни материали, 1 кон натоварен с опинци — подпомогнат от войводата Павле Карахасан с четата му — като охрана, носейки съ[с] себе си и 216 наполеона звонкови, опасявайки с да не бъдем открити от башибозука, който беше се групирал между Лазарополе и Кичевския район в планината, обаче благодарение [на] голямата опитност на Павле войвода
Кехая (тур. от ар.). — главен овчар.
112
минахме благополучно през нощта. Пътувахме цяла нощ в голяма тревога да не бъдем нападнати от башибозука, който броеше над 400—500 души. Голяма беше нашата радост, когато минахме границите, делящи невъстаналия с въстаналия район, и навлязохме в свободна Македония, в която вече се развиваха бойните знамена. Ний заедно с целия керван бяхме посрещнати от пограничната охрана и след дадения парол навлязохме вече въ[в] въстаналия район, подпомогнати от нашите посрещачи. От големия възторг и радост, че благополучно минахме през редовете на башибозука и изпълнихме своята тежка задача, войводата Павле Карахасан се екзалтира и даде няколко изстрела, които за момент разтревожиха въстаналия лагер, където въстаниците помислиха, че са нападнати от башибозук, който се движеше около района. Обаче това скоро се разбра, че е изстрел от галичкия войвода Павле, и всичко се успокои. Скоро след това четниците посрещачи ни отведоха заедно с нашия керван при войводата Наке Янев, който беше разположен с неговите другари на една широка поляна в балкана над с. Душегубица. Посрещането стана много мило и трогателно и Наке с големи подробности ни разправи как е разгонил аскера в Копачка и че вече Копачка е съвършено свободна и че те са пълновластни господари в тоя край. Радостта на всички беше неописуема. Всички бяхме напълно убедени, че и въ[в] всички райони така щеше да бъде изгонен потисникът и че въстанието ще бъде напълно сполучливо, без да държим сметка за бъдещето и за неизчерпаемите източници на турската сган.
Там беше и един от водачите на въстанието Анастас Лозанчев [7], галнчанин[ът] Иван Гиновски, много войводи, подвоиводи и четници. Там на Наке войвода предадох целия транспорт от 18-тях коня, като му връчих и 216-те звонкови наполеона, донесени от Галичник, като му съобщих, че овце не нося, защото мъчно могат да се съберат и донесат, а по съвета на кехаите събрахме тези пари и за по-лесно да бъдат закупени овци от близките мандри до въстаналия район.
Никога в живота си не съм изпитвал по-величествена и трогателна картина. Пред очите ми се откри първоначално поляна, в която бяха насядали войводите и четниците, но когато се обърнах и огледах балкана, през очите ми се откри широка панорама, която представляваше не само военен лагер, но и море от народ — мъже, жени и народ. По височините на планината към Галичкия район се мяркаха далеч силуетите на мъртвата стража — четници, които охраняваха като верни стражи освободена Копачка; по-надолу из планината се мяркаха групи — групи четници, които съставляваха първите застави; още по-надолу бяха застанали големите резервни чети съ[с] своите войводи; в ниското — в гората из множеството поляни бяха се разположили по групово цели семейства от избягалото население от въстаналите села заедно с всичкия си домашен добитък и по-леката покъщнина.
Най-интересната гледка настъпи, когато наближи обед. Отидохме при „кухнята", където бяха поставени на огъня големи казани с вариво, грамадни каци съ[с] запас от вода, а софрите бяха големи дълги буки, наскоро отсечени и издълбани от единия до другия край, представляващи дълги корита, като краищата на „коритата" бяха поставени близо до кухните, където се сипваше гозбата. Като се сипеше гозбата в единия край на „коритото", тя отиваше чак до другия край и всеки си знаеше определеното място и коленичком на един крак сядаше да яде, вадейки си лъжицата от пояса и почваше да яде. Преди това преминахме покрай склада за хляб, откъдето ни се даде по едно малко хлебче на всеки човек. Такива трапезарии и импровизирани кухни се виждаха на много места в грамадния бивак — отделно за четниците, отделно за селското население. Всички добитъци на въстаналите села бяха разположени на паша около лагера, пасени от старци и малки деца, защото цялото мъжко население беше или с пушка на рамо, или пък в услуга на организацията.
Редът и дисциплината бяха строго спазвани, а моралът беше на своята висота. Тук, в лагера, не се позволяваха и най-малките волности и закачки. Един младеж си позволил да вземе дренки насила от едно 15-годишно момиче и го стиснал за ръката. Донесено затова, веднага мледежът бе намерен и като направи своето самопризнание, съобщи, че е на 16 години, и получи наказание 16 тояги, според годините. Тук никой не смееше да нарушава реда и дисциплината. Заедно с Наке войвода се изкачихме на една по-висока чука, откъдето
113
се виждаха почти всички въстанали села из Копачка. Те бяха пусти и безлюдни. Виждаха се само из градините и широките дворища разхвърляни много големи каци, сандъци и дървени тежки предмети. Попитах защо е всичко това така разхвърляно, отговори ми се че съгласно султанската заповед всички къщи из въстаналите села ще бъдат изгорени, та затова са така разхвърляни далеч от къщите, та като бъдат запалени къщите, та поне, да бъдат спасени от огъня, защото аскерът не може да пали всяко нещо поотделно. Вземах бинокъла на Наке и погледнах на югозапад: там се виждаха големи пушеци от запалени и горящи цели села.
На снимката от ляво-надясно: Войводите Наке Янев, Арсо Локвечки и подвойводата Максим НеновВечерта отидохме в Лахчани, където имахме съвещание поради предстоящите събития и вземане на предохранителни мерки.
Тази вечер пристигна куриер и съобщи, че предния ден в едно голямо сражение с турската войска паднал убит Йордан Пиперката — един легендарен войвода.
На другия ден — неделя, се черкувахме в село Лахчани. Там бяха наредени в строй чест от четниците н на излизане от черквата войводата Наке ги поздрави, като им пожела да бъдат храбри, бодри и достойни в борбата, като всички дефилираха пред нашата група.
Съобщих на войводата Наке, че аз и Иван Гиновски сме били предадени на бинбашията* в Царевец, като единият от нас бил с четата, а другият бунтувал населението в Галичник, вследствие на което бинбашията дал срок на бащата на Иван Гиновски — Тръпко Гиновски, че ако в един срок от 5 дни не представи сина си Иван, ще изпълни султанската заповед да му изгори къщата, да му конфискува имота и да се интернира семейството му.
Наке прецени това положение много добре и реши да се върне Иван Гиновски заедно с мене в Галичник, поради което ние двамата си заминахме, изпратени и придружени от четнишките патрули чак до Галичник. Това Наке направи с единствената мисъл да се запази районът като легален и да се продължи легалната борба и за да може да се реабилитира Иван Гиновски, а така също и аз.
Още със завръщането ни в Галичник на другия ден дядо Тръпко нареди да бъде повикан юзбашията** от Царевец на гости у дядо Тръпко, където бяхме представени синът му Иван Гиновски и аз. Макар че нашето явяване пред юзбашията беше рпскувано, след дълго обмисляне ние решихме да се явим и послушаме войводата Наке, за да спасим положението на Галичкия район, който вече се налагаше като една сигурна база за прикриване на бежанци и четници в своите богати къщи, иначе, ако не се предадяхме на властта, последната щеше да залови по-малодушни хора и да разкрие нишките на организацията.
Дойде най-решителният момент. Не бяхме спокойни, нито аз, нито Гиновски, но изпълнявахме заповедта на Наке войвода, който — макар и прост човек — неговият широк ум и далновидност спаси положението в Галичко. Явихме се пред юзбашията. Той ни запита: „Къде бяхте?"
Ние му отговорихме: „Ходихме по гости из селата."
Юзбашията забеляза нашето неспокойно държане и гузност, обаче ни заповяда да си гледаме домашните работи и вън от селото да не излизаме. Подчинихме се на неговата заповед и напуснахме стаята като свободни, макар че не ни се вярваше това.
За това „великодушие" на юзбашията дядо Тръпко Гиновски — който беше много богат човек — плати скъпо и прескъпо на юзбашията, за да ни спаси. След като дядо Тръпко броил на юзбашията уговорената сума, последният му съобщава в най-големи подробности каква служба съм изпълнявал аз, т. е. че съм бил ръководител на Галичник, а пък синът му Иван бил въ[в] връзка с войводата Янаки и другите войводи и че за тази наша дейност било донесено на бинбашията от някой галичанинец (комуто името не съобщил).***
При така сложените обстоятелства нашата служба стана още по-деликатна и рискована. Освен това имаше някои галичани от стария Галички революционен комитет, които бяха много неприязнени спрямо нас и подценяваха нашите разпореждания. Въпреки това обаче, водими от желанието да бъдем услуга на организацията и опрени на помощта на местната чета, ние ги предупредихме, че за всяко едно предателство, извършено от Галичник против когото и да било, ще го считаме, че е дело на поп Амвросий и Аврам Тортевски.
И двете местни чети бяха в пълна услуга на комитета и изпълняваха възложената
им служба най-добросъвестно.
* Бинбашия (тур.) — началник на хиляда войници, майор.
** Юзбашия (тур.) — началник на сто войници, капитан.
*** Ръкописна добавка на Ап. Христов.
114
Поради горките разногласия и неприятности по заповед на окръжното началство в Галичник влязоха трите чети на Павле Карахасан, Тале Церговски и Ташко Сушички и донесоха заповедта за смъртната присъда на поп Амвросий и Аврам Тортевски.
След дълги обстойни разисквания в съвместно заседание на Галичкото революционно началство и войводите всички единодушно решиха да изпълним възложената присъда за наказанието на поп Амвросий и Аврам Тортевски. Единствен аз останах на особено мнение и по силата на устава на ВМРО, че всяка една присъда трябваше да бъде заверена от районния началник и тогава изпълнена, аз не пожелах да я заверя и се противопоставих поради следните причини. Ако беше изпълнена заповедта, четата веднага щеше да бъде открита, защото задържаният Аврам Тортевски ми заяви: „Аз наредих, ако до 12 часа вечерта не бъда освободен аз и поп Амвросия, съм казал на протогера [1*]. Евги Топузовски да съобщи на милязима [2*] веднага, като му посочи и в коя къща се намираме." По това време трите чети и галичкото началство заседаваше в къщата на Исачица Пендаровска, където бяха и двамата осъдени. Часът беше 11 по турски (привечер), когато ми съобщи Тортевски за своето разпореждане. За уверение видяхме, че протогерът Евгия стои над конака на една канара с бинокъл и наблюдаваше нашата къща (в която заседавахме). При това обстоятелство, ако изпълнехме присъдата, щяхме да изложим целия Галичник и четите щяха да бъдат заобиколени и разбити. По горните обстоятелства аз отложих присъдата за по-благоприятно време. Освободихме Аврам Тортевски, като задържах поп Амвросия, декларирайки, че няма да изпълня присъдата, и той — Аврам Тортевски — отиде при протогера и му заповяда да не съобщава на милязима. Привечер, щом се смрачи, трите чети напуснаха Галичник и отидоха по направление на планината Русин, край бачилото на Михаил Чальовски, отдето взели пет овци за храна и продължили пътя си за местността „Ядово". Обаче четите били забелязани от сейменина [3*] на бачилото Рустем Джуджа, който веднага отишъл и ги предал на юзбашията в Царевец.
Аскерът набързо се надига от Царевец и от Стапанче и Галичник и откриват четата в „Ядово" тъкмо по обед, когато се хранели. Постовете на четата веднага дават тревога, като същевременно войската открива огън. Сражението трая до привечер. В това сражение помощник-куриерът Неро Комитата от Галичник падна убит, а войводата Тале Кръстев Церговски от Галичник тежко ранен в гърдите. Като тежко ранен и не можейки да се изцели, другарите му го обезоръжават и искали да го убият, за да не падне в турски ръце. Обаче Марко Плешка се противопоставя и поема отговорност да го пренесе и прикрие, за да го пери. При това положение войводата Тале бива прикрит в един гъсталак, закрит с шума, а четите отстъпват към Кичевския район. След прекратяване на сражението, още същата нощ Марко Плешка изпраща две жени от с. Селце (майката и жената на куриера от с. Селце Вълкан Вълкановски), които жени сполучват да го прикрият на още по-удобно място, понеже било невъзможно да го вдигнат, тъй като Тале е бил в несъзнание. След два дни други жени от с. Тресенче в изпълнение на възложената им задача намират Тале, нахранват го с мляко и го пренасят в с. Тресонче — махалата Пешковци в къщята на Юстияница Пешковска. Нейният син Димитър Ормакски, отличен работник в организацията, заедно съ[с] своята майка вземат всички мерки, повикват хора, които могат да го лекуват и го обличат в женски дрехи. Благодарение на даденото лекарство от Хаджи Огнен Хаджи Деспотов от Галичник Тале дохожда на себе си.
Три дни след сражението аскерът от Дебър, Галичник, Царевец и Стопанче заобикалят с. Тресонче, засвирят тръбите от четири страни на селото и почват щателен обиск от къща в къща. В този момент Юстияница не изгубва присъствие на дух [а], поставя Тале до оджака [4*]. На една постелка, разтваря всички външни врати, сяда над главата му с кръстосани ръце и реве колкото глас я държи, оплаква уж своята родна дъщеря. Действително, Тале след много изтеклата кръв е представлявал в лицето си умирающа мома. Аскерът навлиза в къщата на Юстияница и почва да тършува, а Юстияница не му обръща внимание и продължава да реди и оплаква своята дъщеря. В този момент влиза един мюлязим, трогва се от тая гледка и нахоква аскера, заповядвайки му да се махне от къщата, като му казва: „Не виждате ли, че тук момиче умира, оставете ги на спокойствие", като оставя двама души на външната врата на пост, да не допущат други войници да ги безпокоят.
След този обиск Тале престоява цели два месеца на лечение, след което е бил преместен в с. Росоки, в къщата на Амвросий ................*, където-
1* Протегер (ст.гр.) — селски глашатай.
2* Милязим (тур. от ар.) — лейтенант.
3* Сеймения (тур. от перс.) — турски военен полицай.
4* Оджак (тур.) — огнище с комин.
5* Така е в оригинала.
115
престоява две седмици, а оттам [е] изпратен в Галичник, а оттам след оздравяването му би-изпратен в България.
През лятото на 1903 година преди обявяването на въстанието в Галичко пристигна четата на войводата ТАШКО ЦВЕТКОВ от с. Сушица, а след това пристигна четата и на КОКЕНОВСКИ от Галичник, който пристигна с 6 души четници, минавайки през гръцка граница.
Впоследствие по нареждане на окръжния комитет смъртната присъда против поп Амвросия се изпълни от четника Божил от Косоврасти.
Накрая считам за необходимо да поясня, че макар Галичко-Реканският район по решение на конгреса остана като легален район и не трябваше да взема активно участие въ[в] въстанието, все пак той изпълни доколкото можеше възложените му задачи, като в самото въстание вземаха участие следните войводи и четници:
Ташко Цветков
Иван Дуков Пендаровски
Янко Кеновски
Тале Кръстев Церговски
Павле Карахасан
Михаил Стаматов Гизаровски
Теофим Митрев Чадловски (Вуйко)
Стоян Кузманов Нуна
Лука Ников Тортевски
Нестор Симоиов Томовски
Нестор Иванов Вълчевски
Георги Царевични Божковски
Марко Йосифов Витушки
Христо Пеповски
Матея Матеев Патеровски
Матея Василев Жебчевски
Евстатий Чальовски
Димитър Арсов Митрев
Спас Григоров Гударовски
Харитон Тодоров
Ташо Георгиев Гюревски
Хараламби Гаврилов
Ефтим Христов Чадиевски
Максим Ненов
Божил Теофилов
Пандил Алексов Попов
Петър И(Ю)стиянов
Добе Йосифов
Караджа Гюрчинов
Симеон Дамянов Бецековски
Марко Христов Дадаровски
Гешо Яковчев
Софрони Спасов Петровски
Никола Гюров Кокалевски
Угрин Трайков Перински
Никола Долев
Дойчин Костов
съобщава: Апостол Христов (Фръчковски), София, ул. “Опълченска" № 123*
* Сега къщата е разрушена.
116
БЕЛЕЖКИ
1. За териториалната структура на ВМОРО в Илинденско-Преображенското въстание вж. Елдъров, С., Т. Петров. Териториалната структура на ВМОРО в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. – Векове, 1986, № 6, с.14-20.
2. За него вж. Македония, с. 607; Силянов, Хр. Освободителните борби в Македония, т.ІІ, С., 1983, с. 276-277.
3. Вж. Македония. Сборник документи... С.,1978. с. 606.
4. Вж. Македония, с. 606. Там вж. и за баща му Тръпко Гиновски.
5. Син на българския учител в Дебър още опреди Освобождението Хаджи Поп Теофил.
6. Вж. бел. 4.
7. За него вж. Македония, с.607; Силянов, Хр. Пос. съч., т.ІІ, с.15, 16, 64, 433, 437 и 438.
*. Христо Милков. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание - Военноисторически сборник, 4/1991, с. 108-117.
*. Христо Милков. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание - Военноисторически сборник, 4/1991, с. 108-117.
Любезно предоставено от блога "История на Македония I History of Macedonia"
0 коментара:
Публикуване на коментар