Любомир Милетич, Македонските българи и сърбите .., 71—107
Македонските българи имаха голямото нещастие, след като половина век се бориха за освобождение от турското иго,
да попаднат под властта на гърците и сърбите, които вместо да им облекчат живота като християнски народи,
напротив го направиха много по-мъчителен, защото си поставиха задача с всички средства на едно безогледно
потисничество да ги отродят, сир. да ги унищожат като народ, нещо, което и турците не вършеха.
Многочислената
македонска емиграция в България е най-очебиещо свидетелство за тая трагична съдба на македонските българи.
За македонското българско население, останало да живее в родната си страна, най-малката надежда за да може запази
поне своите културно-национални права беше във вярата му, че завоевателите на Македония ще се принудят да уважат постановлението за малцинствата в Парижкия мирен договор, под който личат и техните подписи.
Известно е, че
това постановление до сега не само не се изпълнява, но вече явно става, че без външна намеса то никога няма да се
приложи в действителност. Сърбите, в чиито ръце фактически се намира по-голямата част от Македония, за да не
изпълнят договора постоянствуват явно да отричат съществуването на македонски българи...
Целият материал четете по-долу:
Материалът е любезно предоставен от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар