Спомена за кръглите годишнини в
българската история – 130 години от Съединението и Сръбско-българската война, 100 години от
включването на България в Първата световна война и 70 години от края на Втората световна война.
Постави акцент върху новоиздадения труд на професор Светлозар Елдъров, свързан с Четническата
акция на Македонския комитет през 1895 г. и събитията от края на 19 в., които отекват върху
обществено-политическия живот в Дупница.
|
Галерия „Околийска къща” в Дупница |
|
Доц. д-р Стоян Германов |
Доцент Стоян Германов, който е председател на читалище „Кузман Шапкарев – 2009 “, издало
книгата на проф. Светлозар Елдъров, в просветителски дух запозна младата аудитория със
същността на думата читалище и ролята му през Възраждането и Новото време за съхраняването и
развитието на духовни, образователни и културни дейности. Разказа за личността и делото на
видния фолклорист и член на Българското книжовно дружество Кузман Шапкарев.
Заслугите на
българския народен будител от Охрид, като пръв инициатор и директор на прочутата Солунска
гимназия, и забележителните му постижения в областта на културата, също бяха отбелязани в
изказването на доц. Германов. Той припомни на присъстващите и за още две значими постижения на
читалището – издадения ценен труд „Кузман Шапкарев. Публицистика“ и книгата, която вече е
библиографска рядкост „Христо Силянов – летописец на националноосвободителното движение на
Македония”.
|
Доц. д-р Александър Гребенаров |
Председателят на Македонския институт – доц. д-р Александър Гребенаров изложи кратка
биография за автора на книгата професор Светлозар Елдъров, който по уважителни причини бе
възпрепятстван да присъства. Той е измежду авторитетните членове на МНИ, посветили голяма част
от научното си творчество на националноосвободителното движение в Македония и Одринско. В
частност доц. Гребенаров обясни целта на главните ръководители на акцията от 1895 г., както и
ситуацията в Македония, останала след Берлинския конгрес с непроменено статукво. В изложението
си председателят на МНИ обърна внимание на героичната борба за национално освобождение, която
водят членовете и ръководителите на ВМОРО и ВМОК, между които българските дейци Гоце
Делчев, Гьорче Петров, Борис Сарафов.
Като обобщение очерта основните събития около книгата, на които през 2015 г. честваме кръгли
годишнини – 120 години от създаването на Македонския комитет, организираната от него
Четническата акция и смъртта на Трайко Китанчев – пръв председател на комитета и организатор на
акцията. На младата аудитория даде сведения, че могат да намерят в обобщен вид този текст и на
английски език в сайта на Института.
|
Д-р Георги Георгиев |
Д-р Георги Георгиев като докторант на професор Елдъров, познаващ в детайли книгата,
разказа в най-обстоен и прецизен вид съдържанието ѝ – структурата и основните моменти. В
подробности се фокусира върху причините за създаването на Македонския комитет и неговата
дейност, ролята му на главен фактор за поставянето на Македонския въпрос на европейската
дипломатическа маса.
По отношение на Вътрешната организация от този момент в най-ясен вид се
наблюдават общите цели, които преследват двете организации и взаимовръзката помежду им.
Проследи хода на отряда, воден от най-активния участник – Борис Сарафов, чийто пункт е именно
град Дупница, което бе от изключителен интерес за слушателите.
|
Доц. д-р Александър Гребенаров и Кирил Тодоров |
В Благоевград представянето на споменатите книги се допълни с презентацията на книгата
„Героят от Прилеп Йордан Чкатров – в драматично време за ВМРО“. Авторът Кирил Тодоров описа
живота и дейността на Й. Чкатров, имащ важна роля в борбата на македонските българи за
национално освобождение и обединение. Разказано бе за взаимоотношенията му с водачите на
ВМРО – Тодор Александров и Иван Михайлов, а също и за участието му в създаването на в.
„Македонска трибуна“ – печатен орган на Съюза на Македонските политически организации в САЩ
и Канада, в който заема длъжността главен редактор.
К. Тодоров се спря и на трагичния край на този
истински български патриот, който през 1945 г. прекъсва живота си като протест срещу властите в
Скопие и Белград.
В заключителния етап на представянето и в двата града слушателите отправиха своите въпроси,
на които отговориха присъстващите ръководители на МНИ. Градовете Дупница и Благоевград не
бяха случайно избрани – те са главните пътища, по които минават българските офицерски дружини
в своя ход.
Македонският научен институт и в бъдеще ще продължи своята дейност в същия аспект към
промяна в разбирането на такива важни събития в историята, за които се хващат само контурите, а
малко се съсредоточават в сърцевината на проблемите и тяхната причинно-следствена връзка.
Николета Войнова
0 коментара:
Публикуване на коментар