Веселин Трайков, Георги Стойков Раковски и Македония ..., 5—24.
Георги Стойков Раковски безспорно е една от най-светлите фигури на Българското възраждане. Всестранно надарен, той постави началото на ред прояви в политическия и културен живот на своя народ.
Поет и историк, журналист и фолклорист, нумизмат и етнограф, дипломат и военен теоретик, борец против непоносимото османско иго, неуморно ратуващ за религиозна свобода, за политическо освобождение - дълго може да се изброяват областите, в които неизтощимото родолюбие на този титан на мисълта и делото оставя трайния си отпечатък.
Фанатично предан на родината си, той живее само с мисълта за своя народ. Неслучайно навсякъде и цял живот той пише “Българин” с главно Б. Раковски живее и твори в бурни години на непрекъснати войни и конфликти, на опасни политически съперничества, на мощна чужда културна и идеологическа експанзия.
В тази пълна със събития епоха пламенният родолюбец трябва да решава тежки за развитието на българите проблеми. Това той е принуден да върши в сложната и преплетена атмосфера на Балканите.
Формирането на балканските държави, преди да е разрешен българският въпрос, дава определени предимства на Сърбия и Гърция. Те проявяват растящи апетити към български земи и българско духовно наследство. В Гърция отдавна е назряла така наречената “Мегали идея” (Голямата идея), която е възприела принципа, че всеки източноправославен в Османската империя е елин. Той може да говори и друг език - български, албански, влашки, но той всъщност е “елин българофон”, “елин албанофон”, “елин влахофон” и т.н.
Сръбските националисти мечтаят за превръщане на Сърбия в Пиемонт на Балканите - те се водят от “Начертанието” на Гарашанин, според което към Сръбското княжество следва “камък по камък” да се откъсват територии от Османската империя. Подобни апетити заплашват все нови български области. Важно място сред тях заема Македония...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар