Македонската кървава Коледа

На снимката: Изглед към крепостта "Калето" в Скопие
(40-те години на ХХ в.)

   На 6–7 януари, 1945 г. когато се празнува Бъдник и Божик (Коледа) в Скопие и Щип избухват войнишки бунтове. Участват над 1000 бойци, мнозина от които намират смъртта си на тези светли християнски празници. До днес публикациите в Р. Македония дават бегла или по-скоро невярна представа за случилото се, вероятно за да бъдат спестени неудобните въпроси за управлението в Югославия и насилията над българите в Македония след септември 1944 г. То остава слабо популяризирано и в българската историческа наука. Публикацията на проф. д.и.н. Димитър Гоцев през 1998 г., която предлагаме на читателите, открехна завесата за повода, причините и развоя на събитието, известно в историята като Македонска кървава Коледа.

 ВОЙНИШКИЯТ БУНТ

 Първата сериозна съпротива срещу връщането на Вардарска Македония към Югославия е въоръженият бунт на „македонската войска“ в Скопие през януари 1945 г. Получавайки заповед да заминат на „Сремския фронт“ в Сърбия, няколко хиляди войници и офицери от всички райони на Вардарска Македония, които в по-голямата си част са току-що уволнили се от българската армия, се вдигат на въоръжен бунт. На 6 януари 1945 г. те се отправят към Главния щаб на Националноосвободителната борба (НОБ), намиращ се в Офицерския дом в Скопие, с лозунги: „Не искаме Срем! Искаме Солун!”, „Не искаме нова Югославия! Искаме свободна и независима Македония!“ Тези лозунги изплашват до смърт Главното командване в Скопие. Виждайки море от въоръжени войници около Офицерския дом и чувайки техните възгласи, Св. Вукманович-Темпо заявява на офицерите около него, повечето сърби, че това са „бугараши“, „ВМРО-вци“, „ванчомихайловисти“, „фашисти“. Те трябва да бъдат спрени, а водителите им – разстреляни.

Изглед към Офицерския клуб в Скопие, 40-те години на ХХ в.

Такова указание Темпо получава и от Белград. Всички местни войници и офицери, които не се подчиняват на върховното командване на НОБ и издигат лозунга за „независима Македония“, да бъдат разстрелвани на място, се казва в заповедта на Върховното командване на югославската армия в Белград. Тогава Темпо изпраща щипянина ген. Михаил Апостолски, който „най- учтиво“ моли всички офицери, които не са съгласни със заповедта на Щаба за заминаване за Срем, да се съберат в залата на Офицерския дом и заедно да обсъдят този въпрос, а войниците да се върнат в казармите до второ нареждане. Оглавяващите бунта офицери приемат поканата, без ни най- малко да се усъмнят, че това е измама. Всички влезли в Офицерския дом по най-груб начин са обезоръжени и с вързани ръце са вкарани в подземията. „Хочеш Солун, еве ти га!”

Изглед към Офицерския клуб в Скопие, 40-те години на ХХ в.

По този начин на 6 януари 1945 г. само за няколко часа, по още не напълно уточнени данни, са убити около 70 офицери, млади македонски патриоти, които отиват със съзнанието да се бият за освобождението на Македония не само от германските фашисти, но и да не допуснат ново поробване от Сърбия и Гърция. Около хиляда войници, разбирайки, че става нещо с техните командири, тръгват отново към центъра на Скопие. Те обаче са посрещнати от сръбски партизани и четници, които започват безмилостна картечна стрелба по тях. Няколко десетки войници падат убити на място, други са ранени и умират без да им бъде оказана помощ.

 Около 900 души са обезоръжени, арестувани и хвърлени в старата турска крепост „Калето“. Оставени и „забравени“ там повече от месец без храна, вода, завивки и пр., почти всички умират от глад и студ в тъмните долапи. Това героично събитие, с голяма историческа и национална стойност в новата история на българите в Македония, тепърва ще бъде изследвано и оценявано. Сведенията, които сега излизат за него, разказите на очевидци, включително на ген. Апостолски пред научни работници в Скопие, говорят категорично, че този бунт е дело на офицери и войници, членове или привърженици на идеите на ВМРО, които като македонски патриоти първи оказват съпротива и стават жертва в борбата срещу връщането на сръбското робство в Македония, осъществявано този път от ЮКП под маската на македонизма.

Из „Новата националноосвободителна борба във Вардарска Македония 1944–1991”,

 Издание на Македонски научен институт. С., 1998, 5–8.