сп. Македонски преглед, год. IV, 1928, № 2. Пърличев, К. Г. Към характеристиката на Григор С. Пърличев /По спомени, сведения и документи/..., 99—140
"... Но само това ли е пропуснато в автобиографията...? Така например нигде той не споменава за живота си у дома, на трапезата, между семейството си. Α като баща, макар и външно никак не нежен, той не беше равнодушен и безгрижен, a напротив. У дома той беше пълен властелин и никакъв други глас не се чуваше освен неговия.
Не винаги беше склонен да приема посетители, макар и роднини. Не към всички такива бе еднакво благоразположен; някои от ония, които той считаше празнословци, не един път си излизаха преждевременно и сконфузени. Предпочиташе да си бъде у дома винаги, когато не беше в училище, или на разходка със сина си, или по някоя работа вън.
Най-често той беше обграден между книги — речници и съчиненията, които превеждаше, седнал на къта край огнището, с писалка в ръка и хартия на коляно, или с някоя от любимите му книги за прочит в ръка, на най-обикновен дървен одър в двора под историческата домашна черница, свежия плод на която, събиран изкусно от ръката на майка му и продаван от самия него, му е донасял на времето по нещо за оскъдното му препитание. Знаят се книгите, с които си е служел при превеждане на Илияда и Одисея — освен изпратения му от Цариград гръцко-руски речник, това са разни гръцки книги, руски преводи, няколко тома сравнителен превод на Илиядата на френски с гръцкия текст насреща и много обяснения на френски под линия...
Не малко пъти след прочит или продължително писане се разхождаше било сам в двора под черницата или на чардака съзерцавайки над езерото към Галичица, или със сина си на Горни-Сарай, Горнà-порта, Канио, нà Кукул — в Охрид, или по рида над българските гробища и край морето — в Солун...
В храната си бил доста придирчив. Месо почти никога не хапвал, a главно чорба, зеленчук, хайвер, риба и особено дихателните органи (ксенои) на рибата. Молитва винаги трябваше да чете син му или една от дъщерите му както преди, тъй и подир ядене. Обедът свършен, той пийнуваше чаша вино и много често сам започваше било някой черковен тропар или народна песен, или караше нас, децата да попеем. Между тия песни бяха неговата за унищожението на Охридската патриаршия („В хидяда и седемстотин шестдесет и второ лето...") оная за посрещането на първия български владика в Охрид („Бога вишнаго да славимъ..."), пак съставена от него, народната песен „Вишничица род родила"...
Обличаше се скромно, но винаги спретнато и чисто; прашинка нетърпеше върху си; особено искаше да бъде свободно облечен; първата колосана и модна риза той не можа да търпи и оттогава до края той носи само чиста риза с мека яка и ръкави. В автобиографията на П. има поговорки върху брака: „Добро е оженването, но по-добро е неоженването. Който иска да бъде полезен народу си, да не се жени"...
Не винаги беше склонен да приема посетители, макар и роднини. Не към всички такива бе еднакво благоразположен; някои от ония, които той считаше празнословци, не един път си излизаха преждевременно и сконфузени. Предпочиташе да си бъде у дома винаги, когато не беше в училище, или на разходка със сина си, или по някоя работа вън.
Най-често той беше обграден между книги — речници и съчиненията, които превеждаше, седнал на къта край огнището, с писалка в ръка и хартия на коляно, или с някоя от любимите му книги за прочит в ръка, на най-обикновен дървен одър в двора под историческата домашна черница, свежия плод на която, събиран изкусно от ръката на майка му и продаван от самия него, му е донасял на времето по нещо за оскъдното му препитание. Знаят се книгите, с които си е служел при превеждане на Илияда и Одисея — освен изпратения му от Цариград гръцко-руски речник, това са разни гръцки книги, руски преводи, няколко тома сравнителен превод на Илиядата на френски с гръцкия текст насреща и много обяснения на френски под линия...
Не малко пъти след прочит или продължително писане се разхождаше било сам в двора под черницата или на чардака съзерцавайки над езерото към Галичица, или със сина си на Горни-Сарай, Горнà-порта, Канио, нà Кукул — в Охрид, или по рида над българските гробища и край морето — в Солун...
В храната си бил доста придирчив. Месо почти никога не хапвал, a главно чорба, зеленчук, хайвер, риба и особено дихателните органи (ксенои) на рибата. Молитва винаги трябваше да чете син му или една от дъщерите му както преди, тъй и подир ядене. Обедът свършен, той пийнуваше чаша вино и много често сам започваше било някой черковен тропар или народна песен, или караше нас, децата да попеем. Между тия песни бяха неговата за унищожението на Охридската патриаршия („В хидяда и седемстотин шестдесет и второ лето...") оная за посрещането на първия български владика в Охрид („Бога вишнаго да славимъ..."), пак съставена от него, народната песен „Вишничица род родила"...Обличаше се скромно, но винаги спретнато и чисто; прашинка нетърпеше върху си; особено искаше да бъде свободно облечен; първата колосана и модна риза той не можа да търпи и оттогава до края той носи само чиста риза с мека яка и ръкави. В автобиографията на П. има поговорки върху брака: „Добро е оженването, но по-добро е неоженването. Който иска да бъде полезен народу си, да не се жени"...
Целия материал четете по-долу:
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар