Издава Македонскиятъ наученъ институтъ
Македонска библиотека№ 6
Изъ македонската земя. Впечатления и бележки
Скопйе — Гостиваръ — Тетово — Велесъ — Щипъ — Кочани — Радовишъ — Прилепъ — Крушово — Костуръ
Отъ Георги Баждаровъ
Печатница П. Глушковъ, София 1926
-----------
"... Прилепчани
Българитe въ новия Прилепъ сѫ преселници отъ Варошъ и отъ селата; тѣ още носятъ следитѣ на своя произходъ, особено въ домашния си битъ и интимния си животъ. Прилепчани сѫ най-добритѣ домакини, въ сравнение съ другитѣ граждани въ Македония и България. Тѣ се стараятъ да снабдятъ своя домъ съ необходимата покѫщнина и навреме си натъкмяватъ всичко нужно за презъ цѣлата година или поне, по-голѣмата часть отъ нея: жито, масло, оризъ, соль, трошии, вино и пр.
Сѫпругитѣ имъ се стремятъ да бѫдатъ достойни зарадъ домакинитѣ си икономки въ кѫщи. Още преди да се омѫжатъ, тѣ трѣбва да приготвятъ, бедни и богати, голѣмъ чеизъ: по стотина, най-малко по петдесеть ризи, гащи, чорапи и кърпи; освенъ това — чаршафи, възглавници, килими и пр. Инакъ, безъ достатъчно чеизъ, момата рискува да остане незадомена. Зестрата играе сѫщо голѣма роль: бракътъ е добра сдѣлка за общо благо, разбира се, на бѫдащето семейство. Практичниятъ духъ на прилепчанина по тоя начинъ е ударилъ печатъ и върху сърдечнитѣ му влечения.
Прилепчани сѫ пестеливи, но се отсрамятъ предъ гости. Малко повече отпусне ли се човѣкъ, счита се за разточителенъ домакинъ: на него не се гледа съ добро око. Въ сѫщность той нали е отъ Прилѣпъ, знае си смѣтката.
Мѫжътъ ревниво държи за своето първенствующе положение въ кѫщата спрѣмо сѫпругата и децата, но и жената умѣе да запази своето лично достойнство и да се чувствува другарка и съветница на мѫжа си..."
Целият материал четете по-долу:
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар