Александър Балабанов

Александър Михайлов Балабанов 

(18 януари 1879, Щип – 30 ноември 1955, София) 

Литературовед, поет, драматург, преподавател. Завършва класическата гимназия в София (1898), следва класическа филология в Лайпциг и Ерланген (1989–1904). Учител в София (1904–1912), помощник-началник отделение в Министерството на народното просвещение (1910–1911). Драматург в Народния театър (1908). Преподавател в Софийския университет, редовен професор (1921), основател на Катедрата по класическа филология и директор на Института по класическа филология. Постоянен лектор в редица германски университети, носител на „Гьоте-медал“ (1932). Сътрудничи в редактирането на вестниците и списанията „Художник“ (1905–1909), в. „Време“ (1908–1909), „Архив на МНП“, „Българан“, „Развигор“ (1921–1937) и „Прометей“ (1937–1943). Член на Дружеството на приятелите на класическата култура в България, дружество „Българско родно изкуство“ и на българския ПЕН-клуб. 

Един от уредителите на Македонския научен институт и подпредседател в Управителния съвет, избран през 1923 г. „И най-добър пример е нашата българска история от най-новите времена. Вникнете в същината, в същинските причини на всички войни и борби, които води българинът от Солуна до Бяло море, от Черно море до Шар – никой не би могъл да намери никакви икономически причини, въпреки дресираното говорене на икономистите. Само национални, само за български език.“

 Ал. Балабанов. Из един живот. 1898–1934. С., 1934, с. 386. 

 Подбрана библиография:

История на класическата литература. С., 1914. 
Отгласи на българската литература. Македония, 1926, бр. 56. 
Из един живот. 1898–1934. С., 1934. 
Любов и поезия: Литературно-исторически студии. С., 1939.