(25 февруари, Битоля – септември 1944, София)
Учител, литературен критик, публицист.
Учи в класическата гиманзия в Битоля, следва славянска филология в Софийския университет (1906), продължава висшето си образование в Лозана, Швейцария. Учител в Битоля, Самоков и София.
Изпълнява дипломатически мисии на ВМРО в чужбина. Публицистичната му дейност е отразена на страниците на вестниците и списанията „Право“, „Родина“, „Народност“, „Сердика“, „Просвета“, „Звено“, „Слово“, „Македония“, „Българска мисъл“, редактира вестниците „Народност“, „Миргород“, „Зора“ и сп. „Златорог“. Един от учредителите на Македонския научен институт и член на Управителния му съвет, избран през 1923 г.
„Берлинският конгрес откъсна Македония от общото отечество и я наложи на българската душа – и на българска поезия. Оттогава тя въстава със свой образ в нея. Малцина български поети са минали по своя път, без да хвърлят, поне пътьом, поглед към Македония.“
Й. Бадев. Македония в българската поезия. – Златорог, 1922, кн. 3–4, с. 181.
„Йордан Бадев беше винаги вглъбен в себе си, пишеше всичко на ръка, но изслушваше всекиго любезно усмихнат и отговаряше с тих глас, за да потъне отново в мислите си. Той бе редактор по културните въпроси.“
Хр. Огнянов. Срещи през годините. С., 2002, с. 63.
Подбрана библиография:
Заговорът против Тодор Александров. По данни на Вътрешната македонска революционна организация. С., 1924.
От ранно детство. Спомени. С., 1928.
Скици на живите. С., 1934.
Животът и изкуството. С., 1938.
Даме Груев. Живот и дело. С., 1943.
0 коментара:
Публикуване на коментар