Никола Илиев Милев
(8 май 1881, с. Мокрени, Костурско– 13 февруари 1925, София)
Историк, публицист, дипломат, преподавател.
Учи в имперския лицей „Галата сарай“ в Цариград, завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1909) и специализира във Виена. Преподавател по нова история в Катедрата по българска история и история на балканските народи в Университета, доцент (1915). Директор на Дирекцията по печата при Министерство на външните дела и изповеданията (1917–1920).
Редактор на „Слово“, „Вечерна поща“ и „L‘Echo de Bulgarie“. Народен представител (1924), пълномощен министър в САЩ. Член на ВМОРО, съветник към Задграничното представителство на ВМРО. Член на Костурско-Леринското братство, подпредседател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства, учредител на Македонския научен институт и член на Управителния му съвет, избран през 1923 г.
„Като син на поробена Македония, Милев имаше ясно и определено становище по македонския въпрос, с разбирания на дълбокомислен и реален политик. Той схващаше, че македонският въпрос може да съществува като жив политически въпрос само на основата на националността. Всеки, който отричаше националното начало в борбата за освобождението на Македония, реже клона, на който стои и налива вода във воденицата на македонските подтисници.“
Хр. Шалдев. Проф. Никола Милев – Илюстрация Илинден, 1935, кн. 4–5, с. 2.
„И така Македонският въпрос съществува международно, както всички стари, неразрешени въпроси. За сега той занимава повече съвестта на добрите европейци, загрижени за бъдещето на европейската култура, отколкото ума на дипломатите, за които един духовит френски писател беше казал, че са „господиновци, които не искат да имат главоболия“. Но ще дойде време, и в това трябва да вярваме непоколебимо, когато съдбата на Македония ще се сложи без друго на разглеждане.“
Н. Милев. – Македония, 1922, кн. 2, с. 9.
Подбрана библиография:
Католишката пропаганда в България през ХVII век. Историческо изследване. С., 1914.
La Macedoine Inquiete. С., 1923.
Под стените на Одрин. Избрани съчинения. Книга първа. С., 1927.
Раковски. Отечество, 1922, бр. 36.
Ето човек. Спомен за Борис Дрангов (Написан през 1924 година и ос-танал по една случайност непубликуван). Македония, 1927, бр. 187.
0 коментара:
Публикуване на коментар