Следи от българи в Тесалия

сп. Македонски преглед, год. I, 1925, № 3. П. Чилев - Следи от българи в Тесалия..., 153—154

1. Известно е, че въ сегашна Гърция сѫ запазени много славянски названия на цѣли области (Кравара, Загорохоря, Забардохоря и пр.). както и на планини (Кишава и пр.), на рѣки (р. Бистрица, название на стар. Алиакмонъ), на градове (Тирнавосъ, Волосъ, Загора, Дибри и пр.) и на села (Граници, Арахови отъ Ряхово, Деляни, Герени и пр.). 

  Въ VII томъ (1918 г,) на Известия на Историко-филоложкото дружество въ Атина, на стр. 452 четемъ отъ Янопулосъ подъ заглавие „Богомили" кратко описание на едно село Богомилъ въ Южна Тесалия: „Богомилъ, село на изтокъ отъ Ипати и банитѣ, на разстояиие 20 минути и отъ града и отъ банитѣ. Тукъ живѣятъ около 30 гръцки семейства, a черквата имъ се нарича св. Тройца. На южната стѣна на черквата сѫ зазидани мраморни части, взети отъ старогръцки храмъ, съ старогръцки надписъ, a при лѣвата часть на вратата се намира византийски капителъ и пр." На края авторътъ задава въпроса : „Името на селото нѣма ли нѣщо общо съ ересьта на богомилитѣ?” 

 Отговорътъ на този въпросъ не може да бѫде другъ освенъ че названието произлиза отъ средновѣковнитѣ българи богомили. При това трѣбва да се знае, че близкиятъ градъ Ипати въ времето на римския императоръ Августъ се е наричалъ Rugusta, a въ срѣднитѣ вѣкове Нова Патра, като централенъ градъ на цѣла Тесалия. Никифоръ, единъ отъ синоветѣ на Михаила Комнина (1204—1217), управлявалъ този градъ, който се е считалъ и като важна крепость. Явно е следователно, че Алексий I Комнинъ (1081—1118 г.), който преследвалъ богомилитѣ и искалъ да ги унитожи, тукъ е заточилъ богомили. Село Богомила се срѣща и въ Македония (Велешко), което безсъмнено е получило името си отъ Бабунскитѣ богомили. 

 2. Нека по този поводъ да спомена, че въ архивата на възраждането въ София се съхранява едно писмо, адресирано отъ едно село Алмира, близу до гр. Ипати (южна Тесалия), до известния отъ времето на възраждането Александъръ Екзархъ въ Цариградъ, съ дата м. септемврий 1850 г. отъ селянката Калина Стойку. Писмото е написано на гръцки езикъ. Въ това писмо Калина Стойку моли за сина си Константинъ Стойку, да бѫде освободенъ отъ Цариградския затворъ 154 гдето е билъ изпратенъ, наклеветенъ, че ужъ билъ разбойникъ. Писмото освенъ подписа Калина Стойку носи и нѣколко други подписи на пьрвенци отъ сѫщото село, между които личатъ следнитѣ имена: Мито, Нечко, Личо, Лало, Димо и пр. За етнографията, която изследва процеса на погърчването въ южна Македония, горнитѣ данни сѫ твърдѣ поучителни, за да се обясни, какъ голѣмото село Колакия (при устието на р. Вардаръ) отъ двоезично преди 50 години, когато населението му е говорѣло и двата езика, гръцки и български, cera е чисто гръцко. 

 Сѫщо така с. Богачко (болгарчко село), гр. Негушъ и много други села около Солунъ, Сересъ, на югъ отъ Драма и пр. сѫ били погърчени подъ влиянието на гръцката черква и грѫцкото училище. Българското възраждане донегде спрѣ този процесь, нѣгде само го забави. Но при сегашното положение въ гръцка Македония, безъ черкви, училища, национална култура и пр., процесътъ ще се ускори.

Любезно предоставено от "Книги за Македония"