100 години жп линия Радомир-Струмица (СНИМКИ)

Главен асистент д-р Ангел Джонев*

    На 13 април 2016 г. беше открит научния семинар, посветен на 100-годишнината от построяването на теснолинейката по долината на р. Струма. Стартът бе даден на началната точка в Радомир, където преди век българските железопътни строители започват изграждането на обект с дължина от над 250 км.

   На форума гл. ас. д-р Ангел Джонев представи по темата мултимедийна презентация. Тя включва кратко въведение за българските железопътни проекти към Македония в края на ХIХ и началото на ХХ в. Стремежът да се реализира направлението София-Радомир-Кюстендил-Куманово-Скопие изтласква на второ място трасето през Дупница и Горна Джумая до Солун.

Мултимедийната презентация на гл. ас. д-р Ангел Джонев срещна одобрението на всички присъстващи

 До войните за национално обединение последното остава само на книга. Включването на България в първия световен конфликт актуализира проекта, понеже армията има съществени проблеми със снабдяването на позициите си по гръцката граница. Същинската част на презентацията показва усилията, положени от жп строителите за осъществяване на бърза и ефективна връзка между фронта и тила. От Германия е внесен дековилен парк на парна тяга с отстояние на релсите от 600 мм.

Теснолинейката в Кресненското дефиле

 В края на ноември 1915 г. е наредено изграждането на първия участък Радомир–Дупница, който е открит за експлоатация на 4 март 1916 г. Паралелно с него строителството продължава към Горна Джумая, където влака пристига на 27 май 1916 г. Следва преодоляването на поредния участък и на 1 август 1916 г. и дековилката е въведена в експлоатация до Крупник. Най-съществено предизвикателство пред инженерите представлява Крeсненското дефиле. В презентацията са показани ефективните усилия и организацията, довели до преодоляването на природното препятствие само за 4 месеца, като на 23 октомври е достигната Кресна, а на 9 ноември 1916 г. теснолинейката функционира до щаба на Втора армия, разположен в с. Левуново. За по-малко от година са построени над 152 км железница.

Изглед към теснолинейката в района на Кресненското дефиле

В презентацията са показани продължаването на усилията на юг, като проекта достига до станция Рупел в едноименното дефиле. Заедно с този участък се изграждат клонове до мина Бобов дол и до Рила. Най-съществени са усилията за достигане до Струмица, но дековилният материал не достига и релсите са поставени само до спирка Златарево. Всички останали съоръжения са изградени и остават в очакване на горното строене. Краят на войната предотвратява реализирането на последния участък, както и връзката с Демир Хисар. В епилога на презентацията са показани резултатите от българската железопътна политика в Македония през световния конфликт и използването след него на теснолинейката за цивилни цели. Поетапно е подменена дековилката с нормална линия, като последният участък до Петрич функционира повече от половин век чак до 1969 г.

  Научният семинар продължава със следваща презентация в Дупница.

Жп линията в района на Креснеското дефиле

Гл. ас. д-р Ангел Джонев

*. Снимките в текста са любезно предоставени от гл.ас. д-р Ангел Джонев, ръководител на научно-информационната група на Македонския научен институт в Кюстендил.