Остарели исторически тези генерират омраза, заявиха учени от МНИ

Д-р Иван Николов (вляво) и доц. д-р Александър
Гребенаров в Босилеград
Източник: Архив на доц. д-р Ал. Гребенаров

Научна конференция "Българският национален въпрос през Втората световна война" организираха Македонският научен институт, общината в Кюстендил, Институтът за исторически изследвания при БАН, Културно-информационният център /КИЦ/ в Босилеград /Сърбия/ и Регионалният исторически музей - Кюстендил. Дискусиите вървяха два дни - в кюстендилското Възрожденско училище и в залата на КИЦ-а в Босилеград.

"С тази конференция ще бъде направена крачка в правилната посока, още повече, че повече от всякога имаме нужда от толерантност и любов към всяко онеправдано човешко същество, без допускане на какъвто и да е фанатизъм", каза при откриването домакинът Петър Паунов, кмет на Кюстендил.

Участниците чуха и се запознаха с 25 научни доклада, пише Кмета.бг. Този на академик Георги Марков беше прочетен пред аудиторията, откритията си по темата пък представиха проф. Светлозар Елдъров, проф. Трендафил Митев, доц. д-р Александър Гребенаров, доц. д-р Румен Караганов, доц. д-р Димитър Митев, доц. д-р Лизбет Любенова, д-р Ангел Джонев и др.

Бяха осветлени външнополитическите и геополитическите аспекти в навечерието на Втората световна война, както и тогавашното отношение на Великите сили и съседните на България държави за решаването на Българския национален въпрос. Докторант Нена Василева от Босилеград направи доклад за просветното дело в Западните покрайнини в периода 1941-1944 г.

Иван Николов, шеф на КИЦ-а, маркира основните противоречия между българската и сръбската историография, които са предмет на научни спорове и възпроизвеждат национална омраза и нетърпимост. "Учебниците по история все още са политически и идеологически оцветени а историята все още се поднася по един спекулативен начин, на парчета, и извън контекста на времето, без да се обясняват причинно-следствената връзка между историческите събития", каза Николов. 

Особено внимание беше посветено на приноса на България по време на Втората световна война за изграждане на железопътната мрежа в Македония, както и за културно-просветната политика, на църковното дело и функционирането на администрацията в новоприсъединените към България области Южна Добруджа, Западните покрайнини и Поморавието.

В дискусиите стана дума, че историята все още се злоупотребява и изкривява в полза на политиката и криворазбрания патриотизъм, както и че все още липсва готовност за очна ставка с историческата истина. 

Тезите, заложени в комунистическата историография за „българската фашистка окупация“, продължават да генерират омраза и да разделят и противопоставят. Историческата истина трябва да се утвърди по определена научна методология, да се отдаде почит на жертвите на войните, за да може страниците на историята да се затворят и да започне процес на национално помирение и преодоляване на предразсъдъците и враждебността между българи и сърби, е позицията на включили се в разискванията историци и учени.