Погърчването на българите в Лагадинско

Карта на Лагадина, ок. 1900 г.

сп. Македонски преглед, год. III, 1927, № 3. Сурин, Н. Погърчването на българите в Лагадинско. Спомени от Македония ..., 15—34

   Вековната гръцко-българска религиозна борба в Македония се изостри особено след Берлинския конгрес, който обяви Македония за някаква неопределена страна със смесено славянско-гръцко-турско-арумънско население. На тая почва се създадоха дори от заинтересувани политиканствующи учени научни теории, че македонските славяни били нито българи, нито сърби, а нещо средно между тия два народа, докато гърците ги представяха за някакви славяногласни гърци. Гръцката пропаганда използува също и неуспеха на Илинденскотото въстание. За да се спасят от турски преследвания и изтезания, някои български села станаха патриаршисти. След пристигането на европейските контрольори и офицери-реорганизатори на жандармерията, населението се почувствува по-защитено от турците и можеше свободно да изкаже своите убеждения. В течение на няколко месеца само в Солунския вилает повече от 100 села преминаха обратно към екзархията. Но гърците не искаха да отстъпят и прилагаха всички средства за да за държат под своето влияние гърчеющите се българи. Всевъзможни интриги, клевети и оплаквания от български чети, които в тоя период спряха своята дейност и се държаха скрито, бяха развити най-широко.

 От 1905 г. започнаха да действуват и гръцки чети. Турските власти се зарадваха, че гяурите сами помежду си се избиваха, и винаги се преструваха, че не могат да заловят гръцките андарти и дори, че и не знаят за тяхното съществуване. Поради това гъркоманите не смееха да напускат гръцката църква. По някои селища те се примириха със своето положение и, подкупени с всякакви облаги от гръцка, а понякога и от турска страна, станаха върли гъркомани и свирепи врагове на своя български род. Като пример за начало на такава промяна в настроението аз си спомням голямото и богато село Киречкьой, на един час разстояние от Солун.

 Когато аз дойдох там на разходка на кон през лятото на 1904 г., жителите учтиво ме канеха и друг път на гости.

   През 1906 г., когато аз пак посетих Киречкьой и минавайки по улицата на кон покрай някоя група жители ги приветствувах с „добър ден”, те навъсено и мрачно ми отговаряха: „калимера, кирие”. Тоя пример далеч не е единствен. Особено големи успехи гръцката пропаганда спечели в Лагодинско, и там аз имах много случаи да наблюдавам различни степени на погърчването — от тероризирани българи, които само от страх се признаваха за гърци, станали вече върли гъркомани и врагове на българщината...

Целият материал по-долу:

Любезно предоставено от "Книги за Македония"