Съобщава Xp. Чaнков
Забележителен остава в нашата
литература поетътъ Райко Жинзифовъ, който съ право се нарече пѣвецъ на
македонската неволя. Роденъ въ гр. Велесъ — всрѣдъ тежко и робско време — той
до последния часъ на живота си не се откѫсна отъ хубавата своя татковина. За
нея той сложи живота си на изпитание, докато дойде моментътъ всецѣло да се
жертвува. Въ частния и общественъ животъ той непрестано работи за правдинитѣ и
свободитѣ на своя измѫченъ народъ. Въ малкитѣ си стихове, писани по разни
случаи, е обрисувалъ тежненията на македонския народъ. Ако има нѣщо, което е
много по-характерно въ неговитѣ съчинения, то е, че той наистина се старае да
пише на български книжовенъ езикъ, но при все това винаги примѣсва и своето
македонско — велешко наречие. Достатъчно е да хвърлимъ погледъ върху неговата
поема „Кървава кошуля", за да се увѣримъ въ особеностьта на неговия езикъ.
Ние можахме да намѣримъ едно
негово саморѫчно писмо, което заедно съ портрета си го е изпратилъ на своя
добъръ приятель Запряновъ. Въпросното пис,о има повече частенъ характеръ. To е
изпратено отъ Одеса на пѫть за Москва въ 1870 г. месецъ августъ. Покрай общитѣ работи
— за приятели, познати и живота Жинзифовъ отдѣля мѣсто и за обществени въпроси,
проявява особенъ интересъ за „Горски пѫтникъ" на Г. С. Раковски, за
Българското книжовно дружество, тогава основано въ Браила, и др. Езикътъ и тукъ
е все такава смѣсица още и съ нѣкои русизми.
Ето и самото писмо, което даваме
въ точенъ преписъ, като запазваме напълно правописа и интерпункцията на
оригинала, който се намира въ архивата на тукашното Велешко братство.
61
Одеса. Августъ 10, 1870.
Брате Запряновъ!
Вчера получихъ твое-то братско
писмо отъ 1-и текущаго. Ей! Ей! братко и азъ самичъкъ не знамъ и още не могѫ да
си объясня каква бѣше тая наша раздѣла. Безъ съмнѣніе ты бѣше замѣтилъ на
параходъ-тъ, че y мене въ очитѣ ми вьртѣхѫ сѫ слъзы-тѣ. Брате! Ей Богу, не ти
правамъ коплименты ама ти казвамъ право-то: азъ се раздѣлихъ съ брата си.
Слѣдователно считай ме и имай ме за брата. „Братъ брата не хранитъ, тежко кой
го нема”, казва наша-та пословица. Писмо-то ти ще го вардамъ до гроба. Много ти
сьмъ благодаренъ за това че ты извьрши кое бѣхъ ты нарачалъ. Кажи много
здраво-живо отъ мене на А... (забравихъ ѝ отчество-то): прати ми, ако ѥ
възможно, портретъ-тъ на помалката. Отъ твой-тѣ портреты ѥдинъ зе г.
Кимельскыи. Спиро Стомяняковъ обѣща ми се да ти събере нѣщо, сирѣчъ не голы
имена ами настоящи именя. Разбирашъ ли? Едно неизвѣстно лице праща ти чрезъ
мене ѥдна турска лира, съ просба да изпращашъ ѥдинъ екз. отъ Πѫтникъ въ ѣдно
изъ Български-тѣ училища. Ако желаешь да узнаешь какво азъ направихъ овдѣ то
полытай Друмева или Стоянова. Тѣ, като имъ прочиташь тѣзи мои словца, дьлжны сѫ
да ти кажять, защо-то и ты си, брате, ѥдинъ отъ тѣзи кои-то съчуствовать
искрено на Дружество-то. Брате, Николая Христофоровича нема го въ Одесса, и не
знамъ кога ще си доде отъ Харковъ, a азъ сутря ще вьрвя за въ Москва, но отъ
тамо непременно ще му напишя за Пѫтникъ-тъ. Поклони ся отъ мене К. Поповичу и
С. Радулову, и Б. Нешову, и Чолакову и на синца кои ще пытать за мене грѣшнаго
скитника. Не могѫ да разбера какво ѥ това нѣщо че Пѫтнникъ-тъ го нема въ
Одесса! Ей! Запряновъ! ами какво ще кажешь отъ мене Василіу Поповичу? Кажи му
още ѥднождъ и ты : да не кинитъ (искѫсва) това кое напише. Знай брате, че като
ти пиша това писмо, азъ ѣмъ мрѣнѫ-рыбѫ съ чьрвено крымско вино, но вѣрвай ми, брате,
че азъ въ сѫ-що-то време се сълзы ліямъ като си вспоминавамъ за тебе, за
Друмева, Стоянова, С. Радулова и труженника Паничкова, и пр. и пр. Кажи много
здраво-живо отъ мене и на баба Хаджийка. Ако щешь кажи много здраво-живо отъ
мене и на Нѣмче-то Вильгельма. Брате Запряновъ!
62
Искамъ да те утѣшя. Азъ ти
казахъ, и пакъ ги казвамъ, че въ Москва ты имашь другари (ти знаешь кои) кои-то
те уважаватъ. Ами кажи ми, брате, закакво азъ попросихъ ти извѣстны-тѣ твои
портреты? Запряновъ, стига, вече! Ще ти напиша пакъ, но изъ бѣлокаменна-та
Москва. Чекамъ тамо твой-тъ отговоръ. Быди ми здравъ и живъ. Твердѣ ѥ вѣроятно
че пакъ ще се видимь. Кланяй ся отъ мене С. Радулову, К. Поповичу, Друмеву,
Стоянову, С. Мѫнзову, Іанякову и пр. и пр.
Твой отъ сьрдце
Жинзифов.
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар