Научна конференция за Македония след Втората световна война

   На 20 юни 2016 година в Централния военен клуб в София бе проведена национална научна конференция на тема „Македония и Македонския въпрос след Втората световна война”. Организатори на проявата бяха Македонският научен институт и Националният инициативен комитет за отбелязване на 70 години от края на Втората световна война. Датата на провеждането на научната конференция не бе избрана случайно- в България църковният празник Свети Дух /Духовден/ започва да се отбелязва като празник на хилядите бежанци от Македония след двете Балкански войни и след Първата световна война.

 Докладите на конференцията бяха разделени на три панела. В първия от тях, воден от проф. д.ист.н. Трендафил Митев, основно участие взеха учени ,членове на Македонския научен институт. Сериозен интерес предизвикаха изказванията на доц. д-р Александър Гребенаров, който изнесе нови данни за погрома на македонските българи след 9-ти септември 1944 година. Доц. д-р Стоян Германов разгледа отношението на България към Македонския въпрос, докато доц. д-р Димитър Тюлеков обосновано и аналитично представи трансформацията на македонизма от идеология през насилие към официална карикатурна доктрина днес. 

 Доц. д-р Георги Николов от своя страна посвети изказването си на интерпретацията в Македония и в македонската историография на българската история в Средновековна Македония. Една нова тема- за ролята на институциите на сигурността за налагане на македонизма бе разгледана от гл.ас.д-р Йорданка Стоянова-Тонева- „От ОЗНА/УДБ към управление за сигурност и контраразузнаване в Македония”. 

 Вторият панел бе ръководен от доц. д-р Димитър Тюлеков. Доц.д-р Милен Михов обърна внимание на интерпретациите в македонската историография на новата българска история. Проф.д.ист.н.Светлозар Елдъров осветли някои тези на хърватската историческа наука за Македония и за македонския въпрос. Проф.д-р Антони Стоилов пък разгледа езиковедския аспект в бездействието на българската страна по отношение на македонизма. 

 Третият панел на научната конференция, водена от Костадин Филипов, бе предоставен на депутати, евродепутати, публицисти, експерти, дипломати, журналисти, общественици. Посланик Любчо Трохаров определи като „неосъдено престъпление” дебългаризацията на Вардарска Македония след Втората световна война. 

Д-р Горан Благоев нарече отношенията между БПЦ и МПЦ след 1989 година „опит за политическо дирижирано братолюбие”. Бившият евродепутат Станимир Илчев пък смята, че в отношенията между София и Скопие има повече въпроси, отколкото отговори. Доц. Наум Кайчев разгледа партийно- политическата система в Македония като фактор в днешната криза там. Посланик Любомир Кючуков пък се опита да отговори на въпроса смени ли се европерспективата на Македония от „Кога? на „Дали?”. 

Силен интерес предизвика изказването на Председателя на БККС Лазар Младенов, който говори за положението на македонските българи в съвременния обществено-политически живот в Македония. Коста Влахов пък очерта проблемите на българското малцинство в Гърция, подложено на постоянна дискриминация и преследване. 

Журналистът Иван Николов даде пример за настъплението на задграничния македонизъм, докато Иво Антонов разясни политиката на Министерството на отбраната към военните паметници в Македония. Като част от програмата на научната конференция бе представен документалния сборник „Освобождението на българи от Вардарска Македония- военнопленници от бившата югославска армия през Втората световна война. Автори на сборника са доц. д-р Александър Гребенаров и доц. д-р Милен Михов. 

 Бе отслужена панихида в църквата ”Света София” в памет на загиналите за свободата на Македония, на която присъствуваха участниците в конференцията, и бяха поднесени венци и цветя пред паметника на революционерите от Македония и Тракия. След края на деловата работа на научната конференция ансамбъл „Гоце Делчев” изнесе възпоменателен концерт в чест на празника Духовден.

Костадин Филипов