 |
| Паисий Хилендарски, портрет от художника Кою Денчев |
В трайно установената интелектуална матрица, по която традиционно се
изследва делото на първия идеолог на Българското възраждане – Паисий
Хилендарски, засега не е оценен достатъчно дълбоко неговият принос като теоретик
на модерната визия за същността на политиката и нейната роля във възходящото
развитие на народите и държавите.
Затова остават неразбрани и част от причините за
колосалното въздействие, което „История славяноболгарская“ оказва върху
духовното обновяване на българите при прехода им от Средновековието към Новото
време. Целта на настоящото кратко съобщение е да се хвърли известна светлина и
върху приноса на Паисий за правилното осъзнаване и възможността да се използва
политиката като инструмент за разрешаване на фундаменталните проблеми, стоящи
пред българската нация от средата на ХVІІІ в.
Още в предисловието на книгата си Паисий Хилендарски формулира
първото между българите светско разбиране за същността и ролята на политиката
като явление изобщо. За онагледяване на тезата в анализа си той използва опита на
гръцката нация. По мнение на българите – негови съвременници от втората половина
на ХVІІІ в., гърците са отишли по-напред в своето развитие от тях, понеже, отбелязва
Паисий, „са по-политични“. Подтекстът в случая е очевиден – гърците са по-
напреднали, защото умеят „да правят политика“ в свой интерес. Политиката им е
главното средство, чрез което те са тласнали напред своето развитие, след като са
запазили Патриаршията и са започнали усвояването на модерните науки.
Следователно с настъпващите нови времена за разлагащата се вече Османска
империя, очевидно от политиката и на българите също ще зависи успехът или
неуспехът им. Такова е първото Паисиево внушение...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар