Кръстьо Асенов (1877 - 1903)

   Неизчислим е броят на героите от различните краища на България, намерили поприще за своите идеали под знамето на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. 

 В редиците на тези борци е и племенникът на Хаджи Димитър – войводата Кръстьо Асенов. Нямало как неговият характер да не пренася бунтовния дух на чичо си и в другите български земи, останали под властта на Османската империя. Участта на целия му род е обвързана с националноосвободителните борби. Двама от чичовците му се включват пряко, а баща му Петър Асенов е участник в Критското въстание. 

 През първите настъпателни действия на Освободителната война през пролетта на 1877 г. в Сливен се ражда Кръстьо Асенов. Образованието си започва в родния си град, но впоследствие го изключват от гимназията и му отнемат дадената стипендия като роднина на Хаджи Димитър. Буйният му нрав и непримиримост се проявява още в детските му години. На 15-годишна възраст заклева своите съученици край местността Сините камъни над Сливен, с идеята, че един ден ще освободят Македония. Години по-късно с подобна клетва, но вече като деец на Вътрешната организация, ще посвети в освободителното дело цели села. Учението си довършва във Варна.

  В училище полага усилия и успява да завърши успешно, макар в тези години по подобие на много младежи да се влияе от анархистична и социалистическа литература. Записва се да следва през 1898 г. във Висшето училище в София (дн. СУ „Свети Климент Охридски“), включва се в протестните движения на студентите. Сприятелява се с Александър Илиев, с когото организират митинги в столицата и в родната на Илиев Враца. Но една съдбовна среща променя живота му завинаги. Тя е с Гоце Делчев, който го посвещава в революционната борба. Кръстьо спечелва бързо доверието на своя кръстник в борбата и симпатиите на Никола Малешевски, Яне Сандански, Христо Чернопеев, 

 Сава Михайлов и Пандо Сандов от започването на революционната му дейност за ТМОРО. Делчев преценява въздействието, което ще има сред населението племенникът на Хаджи Димитър. По цялата македонска земя се разнасят от уста на уста легендите за подвига на славния му чичо. С баладата за Хаджи Димитър влизали в бой четниците, а при всяка проява на революционен дух сред населението тя се е рецитирала. Г. Делчев изпраща Кр. Асенов и неговия приятел Александър Илиев в Дупница при един от своите най-близки сподвижници Никола Малешевски, който изпълнява ролята на пунктов началник в града. През есента на 1900 г. Малешевски препраща младежите в Горна Джумая. Тук са преразпределени от директора на трикласното училище и районен окръжен ръководител на организацията Сава Михайлов и организационния деец Сандо Китанов – Ал. Илиев в Сярско, а К. Асенов в мелнишкото село Влахи. Правилен избор се оказал изборът им.

  В този важен пограничен регион Кръстьо Асенов изгражда гъста организационна мрежа. По-късно самият Делчев оценява, че в този район дейността му ще се окаже ключов фактор при пренасянето на оръжието, за полагането на здрава основа, в мястото което осигурява връзката с Княжеството. През учебната година 1900 г. Кр. Асенов пристига в с. Лешко с псевдонима даскал Христо от Радовиш. С песните на Добри Чинтулов още при първия си ден като учител спечелва обичта на учениците. Заради физическата му мощ при издигане на камбана в местната черква, получил прякора „Мечката”. Верността на селяните към своя учител засвидетелстват чрез работата им за Комитета. Постепенно селото добива все по-голямо значение за връзка с центъра Горна Джумая. Кръстьо Асенов организира канали за пренасяне на хора, оръжие, революционна книжнина. Когато застават начело на Върховния Комитет Стоян Михайловски – Иван Цончев възникват противоречия между двете организации относно готовността на населението за въстание. 

 Изпращат се върховистки чети. Задълбочава се кризата, липсата на материални средства се оказва осезателна. Това се констатира от Гоце Делчев след извършената от него обиколка из Македония. На връщане се отбива при Асенов в с. Лешко, където решават, че трябва да се предприеме спешно акция за набавяне на средства. Непосредствено след пристигането му в селото получава известие от куриерите за Солунската афера за разкрити канали на Организацията и арестувани ръководни дейци, сред които Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов и Христо Матов. Заставени са да вземат решителни действия, а Гоце има точния човек за тази цел комуто безрезервно вярва – Кр. Асенов. През това посещение Делчев му оставя като завет револвера си от Военното училище. В къщата на Китанов се събират джумайските ръководители, пристигат Делчев, Асенов и Яне Сандански. От измисления план, дело на Я. Сандански, се оформя прочутата афера „Мис Стоун”. 

 Дейно участие при залавянето на пленниците, в преговорите, при взимането на откупа и подсигуряването при освобождаването им играе Кр. Асенов. Акцията завършва с успех, ВМОРО получава договорената сума от 14 500 лири, които използва предимно за покупка на оръжие. Следващата важна мисия, поставена на Кръстьо Асенов, е оглавяването на Гоцевия роден край. Няколко месеца преди обявяването на въстанието от 1903 г. Асенов заминава като войвода на Кукушкия район. На 12 юни четата на Асенов дава първо сражение с турския аскер при Арджанското езеро, където загива Милан Делчев. На 16 юни действията се разпростират в с. Постол. На 20 юли четата e в село Корнишор, заедно със съединените чети на Апостол Терзиев и Иванчо Карасулията. Тогава в църквата е осветено знамето и обявено тържествено въстанието. На тази дата К. Асенов се оженва за дъщерята на Никола Малешевски – Ана Малешевска*.

Отляво надясно – Гьорче Петров, Никола Малешевски и Гоце Делчев

  Срещу решението на войводата негодуват част от четниците под претекст, че те тръгват на смърт, а той се жени. Първоначално обстановката е успокоена, но на 25 юли десетникът Мицо Големанов по поръчение на Гоне Бегинин убива войводата докато спи. Присъдата срещу Големанов е изпълнена от свикан съд, но Вътрешната организация в развитието на бойните действия на въстанието понася тежка загуба. Смъртта на Кр. Асенов е съкрушителен удар и за Кукушката околия, в която предварителните планове за въстанически действия са осуетени. Войводата Кръстьо Асенов, „тоя безумец”, както го нарича Антон Страшимиров в своя очерк, пренася революционната стихия в Македония, последва примера на чичо си Хаджи Димитър – „падна там на Балкана”, но и той не умря – остана жив пример за себеотдаденост и героичност.

* След трагичните обстоятелства, при които загива Кр. Асенов родителите на Ана Малешевска – Никола и Елена Малешевски предполагат, че дъщеря им е мъртва и издават некролог през ноември 1903 г. в Дупница. Тя обаче се завръща при родителите си и работи като учителка. Умира през 1942 г.

Николета Войнова

Снимките са от „Алманах на българските национални движения след 1978 г.” С., 2015, и „История на Дупница и Дупнишко”, С., 2015.