Димитър Талев (Прилеп, 1898 - София, 1966) |
"... Трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, - просто разсякоха живота на моето поколение, тъкмо човек, когато трябва да се гради. Всичко, което съм получил като знание, е някак случайно, откъслечно, несистемно. През 1931 година в Париж се запознах с един млад французин, който на 22 години завършваше втори университет. Но той беше син на професор, дядо му бил професор, беше дошъл с голям капитал на тоя свят, разполагаше с голяма библиотека. И тогава си мислех за моя живот в поробена Македония. Едва във втори прогимназиален клас ми попадна случайно "Под игото"... Останах почти без системно образование. Всяка година съм учел в някой друг град...
"Кое ме е карало да взема перото?" - Смело мога да кажа, че аз станах писател, защото чувствах необходимост да разкажа нещо за Македония... Отначало тази мисъл ме стопляше от време на време . Мине и отмине. Не смеех дори да я задържа. Но вече всичко, което чуех, всичко, което четех, отиваше все там, в това кътче на душата ми.... През 1935 година се зачетох в книгата на Еничерев за родния ми град Прилеп. Оттогава идеята за моя роман за Македония не ме напусна...”
0 коментара:
Публикуване на коментар