9.09.1944 г.: Титовисти с шмайзери завземат Македонския дом в София

   Македонските дейци очакват с боязън и страх държавно- политическите промени на 9 септември 1944 г. Последвалите събития показват, че техните притеснения имат основания, защото часове след преврата новите управляващи ще предложат тежки изпитания за участниците в освободително движение на македонските българи. 

 Властите действат брутално спрямо Македонския научен институт, създаден през 1923 г. от 52 интелектуалци и общественици, родом или с потекло от Македония. На първо време се използват силови действия за изземване на имуществото, градено с десетилетия от бежанците, следват обиски, сплашвания, уволнения, „безследно изчезване” на дейци и др. репресивни мерки срещу ръководните дейци на Института и останалите македонски бежански организации. 

Тук публикуваме три писма от дългогодишния управител на Македонския дом Михаил Николов до председателя на МНИ проф. Никола Стоянов. Те показват настроенията около държавно-политическата промяна и ролята на някои македонски дейци, свързани със завземането на Македонския дом. Между тях са бъдещите македонски псевдоисторици Михайло Апостолски и Георги Абаджиев, финансово подпомаганият от Югославия след 1928 г. Петър Шанданов, регентът на Царство България Тодор Павлов, солунският атентатор Павел Шатев. 

Обнародваме фототипно и протокол за обиск, който извършват представители на Народната милиция в дома на Никола Стоянов, отстранен преди това от Управителния съвет на Института.

 № 1 

 София, 18 септември 1944 г. 

 Уважаеми Господин Стоянов.

Събитията тук вървят като кинолента. След преврата, станал на 9 т.м. какви ли не слухове и случки станаха, но слава Богу далеч не такива, каквито се очакваше. Аз за себе си мога да поздравя „червените дяволи”, за които толкова страшни работи ни разправяха. Като се изключи някои нежелателни инциденти, които са неминуеми в такива времена, останалото се провежда преди всички с такт. Друг може би ще Ви осветли по останалото – аз по това, което става в И[нститута]. Във вторника [13 септември] – в мое отсъствие в И[нститута] идвали милиционери с пушки и шмайзери да ме търсят. Аз се малко уплаших, но когато дойдоха на другия ден, пак в мое отсъствие, разбрах че са искали да вземат етажите на И[нститута]. От тогава до вчера съм тичал да уредя тая работа. И мога да Ви се похваля, че я уредих. Стаите ще ни оставят. Въпроса уредих с г. Павел Шатев. Добре че го намерих него – бях наумил вече да ходя при Тодор Павлов… 

 Бях Ви писал две писма; във второто Ви съобщавах какво трябва да се направи, за да не се развали и разруши сградата ни още повече, но до днес нямам отговор от Вас. Когато пишех настоящето, дойде при мен г. Баджов – и той нямал писмо от Вас и той седна да Ви пише. Разправих му това, което стана в И[нститута]. …

 ЦДА, ф. 1067К, оп. 1, а.е. 384, л. 3. Оригинал. Ръкопис. 

 № 2 

 София, 5 октомври 1944 г. 

 Уважаеми Господин Стоянов, 

 Аз смятах, че ще дойдете тук, та затова не Ви писах по положението в И[нститута]. Днес получих телеграмата Ви и разбрах, че поне скоро няма да дойдете. Миналата седмица дойде в И[нститута] г. П. Шанданов с още четирима други господа и ми каза да му предам ключовете на И[нститута]. На въпроса ми по силата на какво ще трябва да сторя това, той ми даде.едно пълномощно, разписано от генерал Апостолски и още едно, с което десет души се упълномощават да представляват в България македонското правителство. 

  Казах им, че е неправилно по силата на това пълномощно да му предавам каквото и да е, още повече, че аз съм чиновник в И[нститута]. На другия ден ми донесоха писмо от Вътрешното м[инистер]во в тоя дух: да им предам всичко. Съобщих това на г. Баджов. До сега не съм предал още нищо, обаче двете стаи, вашата и читалнята ги взеха и си работят там. Тия дни ще трябва да им се предаде всичко. С мен се отнасят коректно. Аз съм с впечатление, че са хора с голям идеализъм. Един от [тях] е Ваш съгражданин, казва се Абаджиев. Каза ми, че сте се познавали и в миналото сте имали доста разправии на политическа тема. Когато дойде време ще извикам лицата, които споменавате в телеграмата си. И аз мисля, че е по-добре Вие да не присъствате. Ако има ново допълнително – ще Ви се обадя. Не мога да се начудя как е подадена моята телеграма без името Ви. Веднага след като излезнаха пълномощниците на макед[онското] правителство, написах телеграмата и я пратих по пощата с един господин, който изглежда при преписването е пропуснал името Ви. На Вас и семейството Ви желая всичко най-хубаво. 

 (п) М. Д. Николов ЦДА, ф. 1067К, оп. 1, а.е. 384, л. 2. Оригинал. Ръкопис. 

 № 3 

 София, 10 октомври 1944 г. 

 Уважаеми Господин Стоянов, От миналата седмица при ме работят трима господа, които ми представи г. П. Шанданов. Те ще съставят констативен протокол към 6 т.м. и въз основа на него щяло да стане предаването на И[нститута]. Поискаха ми чековата книжка и понеже тя беше у г. Баджова, в неделя отидох да я взема. Г[жа] Баджева ми каза, че от понеделник той бил арестуван и къде е задържан, въпреки постъпките им, не са могли да научат. Защо е задържан – също не знаели. Проверителите се доста разсърдиха, като им казах, че не мога да им представя чековата книжка. Те сега търсят работи от основаването на И[нститута], четат протоколи, записват, питат, и в края на краищата – не знам докъде ще я докарат. Днес ми разрешиха да тегля 140 000 лв. за данъци и ремонта. Като Ви писах в по-предното си писмо – когато стане нужда, ще извикам членове на У[правителния] С[ъвет] да предадат всичко. На въпроса им защо не се приберете, аз им отговорих, че сте били болен и че чакаме да Ви отпуснат вагон за багажа. Впечатлението ми е, че не са добре разположени към управата на Института. Желая Ви всичко хубаво. 

 (п) М. Д. Николов

Доц. д-р Александър Гребенаров