Георги Кулишев Гугов
(21 септември 1885, Дойран – 27 септември 1974, София)
Учител, публицист, политик, юрист. След завършване на Солунската гимназия (1904) учителства в Дойран, Шип и Солун. Завършва право в Софийския университет (1914). Член на Солунския окръжен революционен комитет на ВМОРО. Арестуван през 1906 г. от турските власти и затворен в Еди Куле.
По време на Младотурската революция е сред учредителите на Съюза на българските конституционни клубове в Солун. През военния период списва статии във в. “Българин”, “Родина”, “Вечерна поща” и др. Работи като секретар на българската легация в Цариград (1921-1922). Участник в масонското движение. Сред основателите е на Македонския научен институт и член на Управителния му съвет (1927-1930). Редактира в. „Слово“ (1925-1926), директор на в. „Македония“ (1926-1928). Депутат в ХХІІ ОНС и член на Македонската парламентарна група. Като привърженик на протогеровистите създава и редактира в. “Вардар” (1929-1930).
Поради засилените междуособици в македонското освободително движение, емигрира в Швейцария (1931). След завръщането си в България (1933) работи като зам.-директор на Дирекция по печата; издава в. „Нови дни“; членува в Съюз “Звено”. През 1938 г. е избран за депутат от Петричка околия, но е касиран от управляващите. Арестуван и въдворен в Ардино (1939). Като председател на МНИ (ноември 1945 – юли 1947 г.) се съобразява с нихилистичните стремежи на управляващите за отродяване на българите във Вардарска Македония и “македонизиране” на населението в Пиринско.
Заема важни държавно-политически и партийни постове: пълномощен министър и главен секретар на Министерския съвет (1945-1946), министър на външните работи и представител на българската делегация на конференцията в Париж (1946); политически секретар на “Звено (1947-1949); директор на в. „Изгрев“ (1944-1951); под¬председател на Президиума на Народното събрание (1950-1954); зам. председател на НС (1954-1971); депутат (1945-1974); зам.-председател на ОФ (1972-1974). Автор на “Македонската криза” (1928) и “Съветската външна политика” (1947).
Когато почина този веренъ синъ на БКП Работническо дяло писа ,че той се е борилъ за свободата на своя край!Но не писаха кѫкви сѫ хоратан отъ неговия креай нито какъвъ е тпй и отъ коя националностъ е? Презъ врѣме на политическия процесъ на Тома Малечкповъ въ ѝсофия Тома Малечковъ му казалъ този ни учеше ,че смѣ българи а сега ни учи ,че смѣ “македонци“ Г.М
ОтговорИзтриване