Ст. н. с. д-р Тодор Петров. Социален състав на Върховния Македоно-одрински комитет (1895-1903 г.), Македонски преглед, Год. ХХVІІІ, 2005, кн. 4, 99-116 с.
През последните години се появиха редица нови публикации, посветени на легалната македоно-одринска организация (МОО) в Княжество България.[1] В тях подробно се изяснява създаването, задачите и дейността на организацията в края на ХІХ и началото на ХХ век, нейното място, роля и значение в македоно-одринското освободително движение. Независимо от това, до настоящия момент все още няма каквато и да било публикация, която да изследва и уточнява състава на главния ръководен орган на МОО – Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) от момента на неговото създаване през март 1895 г., до официалното му разпускане от българското правителство в началото на 1903 година. Изключение в това отношение прави К.Пандев, който в своята монография отразява педантично в текста или в бележка под линия издирените от него имена на членове на ВМОК, но без да дава каквито и да било сведения за тях, а също и Т.Петров, който обаче осветлява само участието на българските офицери в главния ръкъводен орган на МОО. [2]
Все още липсват цялостни проучвания, уточняващи професионалния статус на дейците от комитета, тяхната възраст и месторождение, образователен ценз, както и за влиянието на посочените фактори върху дейността на ВМОК и МОО и др. Всичко това предопределя и целта на настоящата публикация.
Както е известно, през периода 1895 - 1903 г. са създадени и функционират 12 македонски (македоно-одрински) комитета – десет избрани на редовни или извънредни конгреси на МОО с поредна номерация от І до Х, и два, създадени след разцепленията в организацията през 1895 и 1902 година. Длъжностите, които заемат избраните в състава на комитета, са: председател, подпредседател, секретар, член-съветник, касиер и членове. На всеки един от конгресите се избират и резервни членове, които след подаването на оставка или при смърт на някои от титулярите на кометата заемат техните места. [3]
Най-общо комитетът ръководи цялостната дейност на МОО, а съставът му се избира за срок от една година от делегатите на съответния конгрес. Пред него ВМОК дава отчет и отговаря за извършеното за времето, за което е избран.
Макар че официално МОО съществува едва непълни осем години (от март 1895 до февруари 1903 г.), през разглеждания период ВМОК променя името си сравнително често и фактически функционира с три различни имена. Така съгласно чл.16 от решенията, приети на първия конгрес на организацията и получили формата на устав, нейният висш ръководен орган “носи название Македонски комитет”. Все според същия документ той се е състоял от 20 души, избираеми пряко на конгреса, а именно – от 5-членно бюро (председател, подпредседател, касиер и двама секретари) и от 15 души съветници. [4]
Но още същата година, по време на втория извънреден конгрес името, а и броят на членовете на комитета се променят – главният ръководен орган на МОО приема официалното име Върховен македонски комитет (ВМК), а броят на членовете му е редуциран до 12. Новост е, че конгресът вече не избира лицата на отделните длъжности в бюрото, което се състои от четири души; 12-те члена на ВМОК избират помежду си председател, подпредседател, касиер и секретар.
По същото време и отцепилите се поради несъгласие с решението на конгреса продължават съществуването на Македонския комитет, който оглавява отделилите се от организацията дружества. Съставът на комитета обаче включва само изпълнително бюро от трима души (начело с председател), един касиер и един запасен член. Съществуването на този комитет продължава твърде кратко – до края на март 1896 г., т.е. само около три месеца, след което поради различни причини престава да функционира. [5]
Нова промяна претърпява численият състав на ВМК през 1897 г. По време на състоялия се през май с.г. ІV македонски конгрес е взето решение броят на членовете му занапред да бъде от 6 редовни и 2 резервни члена. Това положение остава непроменено и на следващите V и VІ македонски конгрес, т.е. до лятото на 1900 г., когато е проведен поредният VІІ конгрес на организацията. По време на неговите заседания делегатите внасят корекция не само в името на организацията, но и в наименованието на нейния главен ръководен орган, които започват да се именуват македоно-одрински. Всичко това се налага поради взетото на конгреса решение за включването на Одринска Тракия в обхвата на организацията. Заедно с избора на постоянните членове на новия, вече Върховен македоно-одрински комитет, е избрана и 3-членна контролна комисия. Всичко това е своевременно отразено в статутите (правилника) на Македоно-одринската организация. [6]
Нова промяна в името, а и в уточнения вече числен състав на ВМОК през следващите години не се осъществява. Нещо повече – дори и след разцеплението на МОО и създаването на два успоредно съществуващи ВМОК през 1902 г. (начело със Стоян Михайловски – генерал-майор Иван Цончев и Христо Станишев – Тома Карайовов), съставът им продължава неизменно да бъде в състав от по шест души. Всичко това се запазва без повече промени до официалното разпускане на МОО, респективно на ВМОК, на 1 февруари 1903 година. [7]
Направените проучвания на редицаархивно-документални материали в най-големите архивохранилища у нас ни дават основание да твърдим, че през разглеждания период (1895-1903 г.) членовете на съставите на 12-те комитета са били общо 56 души. [8] Реалното число на дейците на ръководния орган на МОО би било значително по-голямо, ако някои от тях не са преизбирани по повече от един път на вакантните места. Имената на 56-тимата и на някои по-важни данни за тях са представени в изготвения от автора и приложен към публикацията списък. [9]
Сумираните данни показват, че почти половината от избраните, а именно – 25 от членовете на ВМОК, са били по веднъж в състава на висшия ръководен орган на организацията. Други деветнадесет получават доверието на избирателите два пъти, седем са избрани в състава на три комитета, а четири – по четири пъти. Единствен Андрей Ляпчев получава вота на делегатите при изборите за различни длъжности за състава на пет комитета. Или в крайна сметка на 105-те вакантни места за ръководния орган на МОО през разглеждания период в 12-те състава на ВМОК са избрани 56 души, 25 от които по веднъж, а останалите 31 – общо 80 пъти. Наличните данни предполагат отговорите на поне още няколко въпроса – каква е класификацията на членовете на ВМОК по месторождение, по професионален признак, каква е средната им възраст и т.н.
Издирените сведения свидетелстват, че по професионален белег дейците на Върховния комитет могат да бъдат класифицирани в няколко основни групи. Подобно на легалната МОО в Княжество България, в която според оценката на д-р Хенри Брайлсфорд (известен английски учен, а през 1903 г. и сътрудник на в. “Манчестър гардиан” от България), има представители на “всяка служба и професия – офицери, свещеници, журналисти, дипломати, учители и дори университетски професори”, [10] във ВМОК също се срещат представители на повечето от тях. Безспорно най-голям е броят на офицерите и на лицата, занимаващи се с просветно-преподавателска дейност. Участниците във Върховния комитет от двете професионални групи са точно по една четвърт от всички избрани в неговите състави, т.е. по 14 души или по 25 процента.
Характерно за военнослужещите е, че всички те са действащи офицери от Българската армия, които по време на своите мандати във ВМОК през периода 1895 – 1903 г. подават оставка според изискванията на закона и напускат действителната военна служба, за да вземат участие в дейността на комитета. Тези 14 души са 2 генерали, 1 подполковник, 2 капитани, 6 поручици и 2 подпоручици, а 1 е кандидат за запасен подпоручик. 14-те офицери представят всички родове войски, от които е съставена Българската армия по това време, с изключение на артилерията и флота. Най-голям е броят на пехотните офицери – 9. Това е напълно естествено, като се има предвид, че в края на ХІХ и началото на ХХ столетие пехотата е основният род войска във всички армии. Двама представители има кавалерията, а по един инженерните войски, военносанитарното и военносъдебното ведомство. [11]
Броят на служещите в Българската армия (респективно в системата на военното ведомство) членове на ВМОК става още по-голям, ако към 14-те офицери се прибавят и преподавателят по история във Военното училище в София Полихрон Нейчев, както и нещастните сътрудници на българското военно разузнаване Гьорче Петров и Тома Карайовов, които изпълняват точно определени задачи, поставени им от съответните служби във Военното министерство. [12] Несъмнено към състава на същата група би могъл да се причисли и Георги (Гоце) Делчев, който през 1894 г. завършва пълния курс на Военното училище, но го напуска без да бъде произведен в първо офицерско звание, [13] т.е. ако се добавят и тези няколко души към посочените по-горе 14 офицери, процентът на служещите в системата на военното ведомство дейци на ВМОК достига 32,14 процента или 18 души.
Както вече отбелязахме, 14 души или 25 процента са и лицата, занимаващи се с преподавателска дейност. В общия им брой са включени 2 професори, 1 доцент, 2 извънредни преподаватели, 2 преподаватели и 7 учители.
Осем души или 14, 29 процента са работещите като държавни чиновници, избрани в комитета. Това са дребни чиновници, директори и ръководители на финансови, осигурителни и пощенски учреждения, чиновници от Дирекцията на общите сгради, от Върховната сметна палата и др.
Седем души (12,50 процента) са юристите, (в това число адвокати и юрисконсулти), трима (или 5,56 процента) са журналистите, двама (3,57 процента) са притежатели на собствена банкеро-търговска фирма, а по един представител (по 1,785 процента) имат лекарите и инженерите. За останалите шест души (10,71 процента) от общо 56-те члена на ВМОК не бяха открити никакви сведения за професиите им.
Тъй като повечето от дейците на Върховния комитет променят нееднократно своите професии, при изготвянето на настоящата публикация е взета предвид професията на всеки един от тях към момента на избирането му. Успоредно с това едновременно с основната си професия някои от участниците във ВМОК практикуват по повече от една професия или пък са значително по-известни като писатели, публицисти, поети и т.н. Такива са например поетът Пейо Яворов, който в момента на избирането му е завеждащ 4-и телеграфопощенски клон в София; Стоян Михайловски – доцент по всеобща литературна история, но заедно с това и поет-сатирик; Алеко Константинов – юрисконсулт в Софийския общински съвет, но и писател-хуморист и т.н. [14] От своя страна и двамата военнослужещи – следователят в Шуменския военен съд капитан Иван Стойчев и кандидатът за санитарен подпоручик д-р Димитър Владов от 5-и пехотен Дунавски полк в Русе могат да бъдат класифицирани професионално като юрист и лекар и др. под. [15]
Независимо от всички тези условности цитираните за почти 90 процента от членовете на Върховния комитет данни сочат убедително, че делегатите на македоно-одринските конгреси предпочитат да избират в състава на своя висш ръководен орган хора, които със своите професии биха могли да съдействат най-активно за реализирането на възложените им задачи. Това са както представителите на българското офицерство, които са най-енергичната и амбициозна група от състава на ВМОК, и която действа най-целенасочено, методично и планомерно за осъществяването им, така и представителите на просветната интелигенция, способстваща за оформянето на общественото мнение по македоно-одринския въпрос у нас и в чужбина и за повдигането авторитета на организацията и легалното освободително движение.
В това отношение особено ценни са усилията на избираните вече за депутати в Народното събрание членове на ВМОК. Такива са например Трайко Китанчев, Йосиф Ковачев, Илия Георгов, Стоян Михайловски и др. Разбира се не на последно място би следвало да се изтъкне и ролята на “икономическите” чиновници и представителите на зараждащия се по това време у нас капитал. Очевидно те са избрани във ВМОК с оглед прякото подпомагане на освободителното дело в Македония и Одринска Тракия с лични средства. Това е направено и за осигуряването и използването на многобройните и разнообразните им връзки с лица от финансовите и банкеро-търговските кръгове за уреждане отпускането на безвъзмездни или при изгодни условия на различни по вид материални помощи или на парични средства. Усилия в това отношение полагат например директорът на българския клон на осигурителното дружество “Ню Йорк” Георги Георгов, собствениците на банкеро-търговска фирма братята Никола и д-р Минко Иванови, бившият главен счетоводител на Министерството на финансите Васил Диамандиев, един от основателите на финансовата администрация в Княжество България след Освобождението – Димитър Карамфилович, секретарят на Върховната сметна палата в София Димитър Македонски и др. [16]
Интересни характеристики съдържат и издирените сведения за произхода на членовете на Върховния комитет. Преобладаващата част от дейците на ВМОК – 40 души (или 71,43 процента) са родом от Македония, 2 (3,57 процента) – от Одринска Тракия, 9 (16,07 процента) – от свободните предели на Отечеството, един (1,79 процента) - от Бесарабия, а за 4 (7,14 процента) не се откриха никакви сведения за месторождението им. Най-голям е броят на родените във Велес (6 души или 10,71 процента), Охрид (5 души или 8,93 процента) и Щип (4 души или 7,14 процента). Следват Ресен и Кукуш (по 3 души или 5,36 процента), Битоля, с.Стояково, Гевгелийско и Лозенград (по 2 души или 3,57 процента). В други 23 селища е роден по един човек, участващ в състава на някой ВМОК. Това са градовете Скопие, Неврокоп (дн. Гоце Делчев), Мехомия (дн. Разлог), Прилеп, Болград, Ловеч, Сливен, Свищов, Елена, Дряново, Чирпан, Кюстендил, както и от селата Саракиново, Воденско; Бобища, Костурско; Подмочени, Ресенско; Кортен, Новозагорско; Гайтаниново и Либяхово (дн. Илинден), Неврокопско (дн. Гоцеделчевско); Баня и Белица, Разложко; Бобошево, Кюстендилско; Скребатно, Горноджумайско (дн.Благоевградско) и Варош, Прилепско. [17] Всичко това показва,, че основната част от членовете на ВМОК имат предимно градски произход (в градовете са родени 37 души или 74 процента); на село са родени едва 13 души или 26 процента.
От посочените данни ясно се вижда, че членовете на Върховния комитет, родом от Македония, произхождат от различни селища, които обаче обхващат почти равномерно цялята й територия – 13 са от Скопския вилает, 12 от Битолския и 12 – от Солунския. Всичко това, както и произходът на останалите членове на ВМОК убедително доказват, че към идеята за освобождението на останалите под робство земи са съпричастни всички, т.е. както произхождащите от свободните предели на Отечеството, така и от останалите под чуждия гнет земи. Най-силно е обаче желанието за освобождение в средите на македоно-одринската емиграция в Княжеството, която по напълно понятни причини повече от всички желае да види свободни родните огнища, доказателство за което е подавляващото мнозинство участници във Върховния комитет, родом от Македония и Одринска Тракия.
Наличните данни показват, че средната възраст на цивилните дейци на ВМОК е около 38 години, а на офицерите – почти 29 години или общата средна възраст на участниците във Върховния комитет е малко над 33 години. Основната част от членовете на ВМОК обаче е на възраст между 27 и 37 години - 62 от общо 105-те избора на дейци на комитета, т.е. повече от половината от лицата, за които разполагаме със сведения (59,05 процента от общия брой) се включват именно в тези възрастови граници.
Най-възрастният деец на ВМОК – Йосиф Ковачев, е роден на 14 януари 1839 г. и е на навършени 57 години по време на избора му за член на комитета на ІІІ македонски конгрес през ноември 1896 г. [18] Само с около година по-млади от него – на 56-годишна възраст по време на избора им през 1895 г. са Васил Диамандиев [19] и Димитър Карамфилович, [20] а също и самият Йосиф Ковачев по време на първото му избиране в състава на Македонския комитет.
На другия полюс по възрастов признак е поручик Йордан Венедиков, роден на 15 януари 1872 г., който е на едва 23-годишна възраст по време на избора му за член на Македонския комитет през 1895 г. [21] Само с една година по-възрастни (на 24 години) по време на избора им са поетът-революционер Пейо Яворов, подпоручик Владислав Ковачев, а също и поручик Христо Саракинов. [22]
Посочените данни показват, че за членове на ВМОК се избират предимно млади и действени хора, изпълнени с енергия и огромно желание за работа, които проявяват изключителна настойчивост и целеустременост в реализирането на взетите от ВМОК решения за провеждане предначертаната линия на политическо поведение на Върховния комитет и оглавяваната от него легална македоно-одринска организация в Княжество България.
Известно е, че всички Върховни комитети без изключение функционират от няколко месеца до една година. Честите смени на членовете на висшия ръководен орган на МОО безспорно пречат за довеждането докрай на набелязания от съответния комитет курс, а в отделни случаи набраната инерция дори се спира. Включените в състава на отделните ВМОК нови лица обаче са носители на нови идеи и виждания, лица, които подобно на своите предшественици имат своите индивидуални професионални и политически познанства, с които могат да подпомогнат осъществяването по-нататъшната дейност на Върховния комитет и легалната МОО. Разбира се смяната на членовете помага и за по-безболезненото преодоляване на нерядко съществуващите сред дейците на съответния комитет разногласия по отделни въпроси.
Не по-маловажно като обяснение за дейността на комитетите като цяло е и обстоятелството, че точно три четвърти или 75 процента от техните дейци, са родом от Македония и Одринска Тракия. Този факт косвено оборва твърдението на някои чужди историци, че ВМОК (респективно МОО като легална българска организация) осъществява сляпо политиката на Двореца в София и е оръдие за постигане неговите намерения по отношение на двете поробени области. [23] Съвсем очевидно в случая е, че произходът на огромната част от дейците на комитета е важна причина за тяхната заинтересованост да влияят за осъществяването на политика, насочена към освобождението на все още поробените родни земи.
В тази дейност най-активна роля безспорно играят представителите на българското офицерство. На три пъти – през 1895, 1902 и 1903 г., някои от избраните от различните състави на ВМОК дори вземат участие с оръжие в ръка в Четническата акция, Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание. Други от тях съдействат за създаването, изграждането и военното обучение на въоръжените сили на ВМОРО – нейния четнически институт. Трети, като поручик Борис Сарафов и генерал-майор Данаил Николаев (всеки от тях в по два мандата) оглавяват съставите на Върховния македоно-одрински комитет. ВМОК негласно е ръководен на два пъти и от генерал-майор Иван Цончев, който макар че официално е избран за подпредседател в още два от съставите на Върховния комитет, е фактическият ръководител на тяхната дейност.
Не трябва да се подминава ролята и на другата най-многочислена група във ВМОК – на просветно-преподавателската интелигенция. Известно е, че голяма част от тези дейци на освободителното движение са завършили висшето си образование или са специализирали във Франция, Русия, Германия, Австро-Унгария, Белгия и т.н. След техния избор във Върховния комитет познанствата от студентските им години предоставят отличната възможност да съдействат пред свои бивши колеги и познати в съответната страна за оформянето на благоприятно обществено мнение по македоно-одринския въпрос. Много важно е също така обстоятелството, че голяма част от тези дейци (както междувпрочем и от другите професионални групи), чиито представители са избирани в различните състави на ВМОК, по-късно стават депутати, министри, политици, дипломати и др., т.е. имат възможността да осъществяват пряка връзка с монарха и правителството или пък са негови представители и оказват определено влияние в опитите за положително разрешаване на македоно-одринския въпрос. Такива са например генерал Данаил Николаев, министър на войната от 1907 до 1911 г.; Александър Радев - министър на правосъдието през периода 1901 – 1902 г., а през 1902 – 1903 г. – министър на народното просвещение; Андрей Ляпчев – министър на търговията и земеделието от 1908 до 1910 г., министър на финансите (1910 – 1911 г. и през 1918 г.), министър на войната (1918 – 1919 г.), министър-председател през периода 1926 – 1931 г., а успоредно с това и министър на вътрешните работи и народното здраве (1926 – 1928 г. и 1930 – 1931 г.), както и министър на външните работи и изповеданията (1928 – 1930 г.). [24]
Едновременно с това по различно време последните двама, подобно и на други членове на Върховния комитет са и народни представители, членуват в различни политически партии и т.н.
Всичко това, както и изложените факти, сочат основните причини, поради които МОО в Княжество България начело с нейния главен ръководен орган – ВМОК, води политика, насочена към успешно решаване на македоно-одринския въпрос, но като се обвързва с политиката на Княжеството. С линията си на поведение, чиято крайна цел е освобождението на поробените Македония и Одринска Тракия, Македоно-одринската организация, ръководена от Върховния македоно-одрински комитет, илюстрира на практика собствен път за решаване на проблема, като по този начин се откроява наред с Българската Екзархия и Вътрешната македоно-одринска революционна организация като институция, оглавяваща едно от трите течения на единното от гледна точка на националното си съдържание освободително движение.
***
1. По-подробно вж. 100 години Върховен македоно-одрински комитет. Библиография. Благоевград, 1995, 15 с.; Списание “Военноисторически сборник” и “Известия на Института за военна история и Военноисторическото научно дружество” 1973 – 1997. Библиографски справочник. Т. 2. С., 1999, с. 110-111, 264.
2. П а н д е в, К. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. С., 1979, с.101-103, 156-160, 164, 219-220, 224, 269, 275, 294; П е т р о в, Т. Офицерите от състава на Върховния македоно-одрински комитет (1895-1903 г.). - Военноисторически сборник, 1995, № 6, с.65-75. Имената на членовете на Върховния комитет са посочени и в издадените напоследък от Ц. Билярски документи от конгресите на ВМОК. - Вж. подробно Княжество България и македонския въпрос. Протоколи от конгресите на Върховния македоно-одрински комитет 1895 – 1905. Съставител Ц. Б и л я р с к и. С., 2002, с. 53, 73-74, 104, 116, 130, 140, 181, 274, 279, 326-327, 332.
3. Б и л я р с к и, Ц. Статути на Върховния македоно-одрински комитет. - Военноисторически сборник, 1984, № 2, с.119, 123, 127; Княжество България и македонския…, с.77.
4. Б и л я р с к и, Ц. Статути…, с. 119.
5. П а н д е в, К. Пос.съч., с.103, 105.
6. П а к т а м, с.159; Б и л я р с к и, Ц. Статути…, с. 115.
7. Навсякъде в изложението датите са по стар календарен стил.
8. В тази цифра не е включен единствено Димо Хаджидимов, който официално не е избиран за член на ВМОК, но след ареста на петима от членовете на ръководството на МОО през нощта на 23 срещу 24 март 1901 г. подписва в продължение на няколко дни (от 27 до 4 април) заедно с Георги Минков изходящата конференция на комитета.- Вж. НБКМ-БИА, ф.224, а.е.30, 30, л.209.
9. При уточняването броя на участниците във ВМОК като извор са използвани основно огромният фонд на ВМОК (ф.224), на Александър Людсканов (ф.12), Георги Минков (ф.24), Иван Кепов (ф.305) и Евтим Спространов (ф.324) в НБКМ-БИА, фондовете на Ал. Людсканов (ф.134) и Хр. Станишев (ф.85) и др. в ЦДА, фонда на Е. Спространов (ф.36) в НА-БАН и др., както и множество публикувани спомени на участници в македоно-одринското освободително движение, документални публикации, изследвания и др.
10. B r a i l s f o r d, H. The races of Macedonia. Estracts from “Macedonia”. Sofia, s. a., p. 32.
11. Списък на генералите, щаб и оберофицерите от Българската войска по род на оръжието и тяхното старшинство. Съставен към 1-й февруарий 1895 год. С., 1895, с.122; Списък на генералите, щаб и оберофицерите от Българската войска. Съставен към 1-й априлий 1900 година. С., 1900, с.176; Списък на генералите, щаб и оберофицерите на Българската войска. Съставен към 1 март 1903 година. С., 1903, с.1, 162, 513, 528, 536, 557, 558, 560, 567, 731.
12. НБКМ-БИА, ф.641, а.е.30, л.120; Е л д ъ р о в, С. Към историята на българското военно разузнаване в Османската империя и Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1895 – 1908 г.). - Военноисторически сборник, 1990, № 2, с.5-7. Вж. Също П е т р о в, Т. Пос. съч., с. 67-68.
13. ЦВА, ф. 1521, оп.1, а.е. 47, л. 46; Гоце Делчев. Спомени, документи, материали. С., 1978, с. 347.
14. Речник на българската литература. Т. 2. С., 1977, с.239, 393; Т. 3. С., 1982, с.626.
15. Списък на генералите, щаб и оберофицерите…, С., 1900, с.176; Списък на генералите, щаб и оберофицерите…, С., 1903, с. 731.
16. За тях вж. напр. Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С., 1988, с.430.
17. В списъка на 40-те македонски българи са включени и братята Минко и Никола Иванови, чието родно място обаче не успяхме да установим. Единствено в книгата на З о г р а ф о в, Н. Строежа на живота. С., 1927, с.65 се посочва, че те са “родом от Македония”.
18. И в[а н о в], И. Йосиф Ковачев.- Илюстрация Илинден, 1939, № 4 (104), с.5; Българската възрожденска интелигенция…, с. 339.
19. И в[а н о в], И. Македонска галерия.- Сборник Илинден 1903 – 1922. В памет на голямото македонско въстание. С., 1922, с. 126; Българската възрожденска интелигенция…, с. 190.
20. Българската възрожденска интелигенция…, с. 318.
21. ЦВА, ф. 012, оп. 1, а.е. 36, л. 50.
22. Речник на българската литература…, т. 3, с. 626; Списък на генералите, щаб и оберофицерите…, С., 1903, с. 558, 567.
23. К а р а к а ч а н о в, К. ВМРО. 100 години борба за Македония. С., 1994, с.17.
24. Българските държавни институции 1879 – 1986. Енциклопедичен справочник. С., 1987, с. 315, 317, 319, 322.
0 коментара:
Публикуване на коментар