Иван Хаджов, снимка от 30-те години на миналия век |
сп. "Македонски преглед", год. ХXXIV, 2011, кн. 1, Матов, Хр. За един от "премълчаните" - Веритас..., 97–118.
Премълчаването на достойни хора и на значими събития беше основен метод на една политика, която срина националното и човешкото ни самочувствие като българи. Но като че ли не стигна на властимеющите, та те разпоредиха и за посегателства над онези, които бяха нежелани и неудобни за тях.
Премълчаването на достойни хора и на значими събития беше основен метод на една политика, която срина националното и човешкото ни самочувствие като българи. Но като че ли не стигна на властимеющите, та те разпоредиха и за посегателства над онези, които бяха нежелани и неудобни за тях.
Един от последните беше и Иван Панталеев Хаджов, който наистина даде много на българския народ, и то с ясното разбиране и воля, че именно така трябваше да стане.
Роден е на 7 юли 1885 г. в прекрасната Струга в бедния дом на Панде Гьорев Хаджов и Деспа Христова Кочова – като второ дете след сестра си Анастасия. Расте и учи в началното школо, но скоро черна беда застига семейството им, което било заплашено с кървава разправа от османлиите по повод повсеместната истерия от първите революционни афери – Винишката (1897 г.) и Валандовската (1899 г.).
Семейство Хаджови е принудено да поеме пътя на неясното и трудно бежанство по посока на майка България, където намира първи подслон в една барака за въглища на ул. „Антим I“ в София. Бай Панде успява да намери постоянна работа в новооткритите софийски хали като месарски работник, а тетка Деспа тръгва да чисти и пере по заможните къщи.И двете деца продължават учението си, и то като отличници. Голямата Анастасия се грижи освен за уроците, но и и за бита на цялото семейство и най-вече за брат си Иван. Това се запазва до последния дъх и на двамата. След като завършва гимназия тя постъпила като начална учителка в съседното село Връбница и помага на Иван да продължи учението си във Висшето училище със специалност Славянска филология.
След завършване на образованието, и то с пълно отличие, става учител по български език и литература в Копривщица, а две години по-късно се премества първо в гимназията на гр. Пазарджик, а след това се прехвърля в гимназията, в която той е учил, носеща името на големия приятел на България – англичанина Уилям Гладстон, като младши преподавател в открития Институт за усъвършенстване на учителите по български език и литература, където остава неизменно до края на трудовото си поприще.
Иван Хаджов само в течение на две години печели три конкурса за специализация в сферата на славянската филология за университетите в Загреб, Виена и Лайпциг.
Лицевата корица на книгата "Македония под иго", чийто автор е Иван Хаджов |
Следваше винаги и една прекрасна папийонка – обикновено в македонска окраска – червено и черно, и приличен тъмен костюм с вечната жилетка. При излизане навън винаги носеше в лявата си ръка хубава черна кожена чанта. Зимно време носеше на краката си върху обувките светли гамаши от бежов вълнен плат. Не пиеше и не пушеше, а най-голямото му развлечение беше да прегледа пресата и да почисти розите – сорт „Македонка“, които покриваха от две страни алеята, водеща до къщата му на ул. „Райко Жинзифов“ №5 (в непосредствена близост до Военната медицинска академия).
Семейството му беше от съпруга Дафинка, също учителка по стенография, спокойна, добра и мила жена, и син Чавдар, който по-късно стана лекар със специалност спортна травматология. В долния етаж на къщата живееше неговата вечна спътница – сестра му Анастасия с дъщеря си Мария. Сега на мястото на този дом има безличен панелен блок без никаква плоча, че на това място е живял един голям и прекрасен българин...
Семейството му беше от съпруга Дафинка, също учителка по стенография, спокойна, добра и мила жена, и син Чавдар, който по-късно стана лекар със специалност спортна травматология. В долния етаж на къщата живееше неговата вечна спътница – сестра му Анастасия с дъщеря си Мария. Сега на мястото на този дом има безличен панелен блок без никаква плоча, че на това място е живял един голям и прекрасен българин...
Целият материал четете по-долу:
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар