Двете исторически имена на революционната организация повече от един век са неотлъчно свързани с множество ключови понятия и думи: "автономия на Македония и Одринско", "автономна Македония, независима от Балканските държави", "човешки права и равенство пред закона", "за свободата на българите в Македония", "четнически институт", "повсеместно въстание", "самостоятелна революционна борба", "освободително дело"… Известното словосъчетание "държава в държавата", независимо от доста разнопосочния си смислов подтекст най-точно насочва изследователския интерес към водеща страна на организационната характеристика. Процесът на алтернативно институционализиране е същностен при учредяването и израстването на революционното явление. През четирите десетилетия, от 1893 до 1934 г. македонци и одринци, а след 1919 г. само македонските българи имат принос за утвърждаването на народната съпротивителна организация, като уникален факт в историята на световното революционно строителство или както Христо Матов пише "във всесветската история на революциите и войните". [1]
Юбилейният повод е отличен мотив за анализиране на основните запазени конгресни документи с цел отреждане действителното място на тайните форуми в историческата съдба на населението от географската област Македония. Решаването на избраните научни задачи чрез вглеждането в конгресните решения пък дава благодатна възможност за проследяване програмните идеи и обусловената приемственост - от ВМОРО към ВМРО. Всъщност постигането на избраната цел и изпълнението на така поставените задачи при наличната автентична архивно-документална база не представляват особена трудност. Липсата на протоколи и основни документи обаче от първите сбирки на организационните ръководители е лесно обяснимо. След 1893 г. тъй наречените конгреси отразяват именно етапите в развитието на новоучредената тайна организация, на нейните структури / ръководни, териториални, боеви и задгранични /, йерархични отношения, кадрова представителност и ниво на деловодна култура. Преди 1903 г. е редно понятието "конгрес" да се използва условно, тъй като то не е въведено в програмните материали на ВМОРО. То става уставна норма и задължително изискване на правилника, приети от Рилския конгрес едва през 1905 г.2 Същата уклончивост е в сила и за използваното работно номериране на тайните форуми. Не бива да се правят каквито и да било асоциации с близкото историческо минало на тоталитарната партия-държава. За по-голяма прегледност е направен опит да се възстанови поредността на организационните ръководни органи. С такава цел се върви от познатото към неизвестното, тоест от точно номерираните следвоенни общи конгреси на ВМРО към върховните представителни събрания на ВМОРО. Първите членове на другарски учреденото революционно съзаклятие не са имали нужда от подготвено и документирано конгресно разбирателство. Те се събират на 15 август 1894 г. за освещаването на черквата "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Ресен, днес Република Македония с цел да обсъдят най-важното - разширяването на революционната мрежа и укрепването на организацията.3
Вторият конгрес или Солунската сбирка от пролетта на 1896 г. отчитат разрастването на революционното дело в Македония и Одринска Тракия. Замисленото в Ресен сега е развито и утвърдено. Оттогава организационната административно-териториална уредба законно обхваща цялото подвластно на Турския султан българско етническо землище. Нуждите на вътрешната македоно-одринска съпротива мотивират решението за създаване на Задгранично представителство на ВМОРО в София. Наложителна е и промяната на устава-правилник от 1894 г., които за съжаление не е запазен. Новите документи на Българските Македоно-Одрински революционни комитети / БМОРК / са съставени през 1897 г. и съдържанието им е красноречиво доказателство за националния характер на организацията и етническия състав на населението, чиито представител и защитник е тя. 4 Постепенно организацията от "административно-градска" се превръща в "боева и неуязвима за ударите на турската власт". Идеята на Христо Матов за околийски агитационно-организаторски чети е въплатена по най-сполучлив начин от Гоце Делчев.5 Масовизирането чрез четническия институт на революционната държава сред македоно-одринското население, демократизмът, етническата търпимост и интернационализъм на нейните първи строители е юридически узаконен в новия "Гоцев устав и правилник" от 1902 г. Наименованието от 1896 г. е променено на Тайна македоно-одринска революционна организация / ТМОРО /. 6 Под това име е свикан през януари 1903 г. в Солун отново конгрес. Там е взето историческото решение за обявяване на Илинденско-Преображенското въстание.7 Конгресният акт изразява суверенната воля и решителност на ТМОРО да воюва с вековния завоевател. Напълно самостоятелно вътрешните ръководните дейци обявяват война на Османската империя. Въстанието не бива да бъде подценявано, защото по обхвата на бунтовния пожар, времетраенето и дадените жертви то може спокойно да се съизмерва с Гръцко-турската война от 1897 г.8
Последвалата критика срещу Иван Гарванов и Солунското решение за въстание е до голяма степен продиктувана от настъпилото разорение и изпитания за физическото оцеляване на българите-християни в Македония и Одринска Тракия. Тази психологическа нагласа засилва преобладаващият стремеж за недопускане налагането отгоре на решения със съдбоносни последици. Двегодишната идейно-организационната криза намира временно утихване в приетите устав и правилник от ІV пореден конгрес на ВМОРО. През 1905 г. в Рилския манастир е избрано не случайно това най-популярно име на раздиращата се от противоречия алтернативна държава. Рилският конгрес дава превес в бъдещото организационно строителство на широко дискутираните преди това принципи на автономия, децентрализация, на вътрешността, на самостойността и на революционната борба.9 Единството се оказва обречено, защото в основата на постигнатият компромис е заложено обезличаването на доказалото ефективността си централизирано ръководство. Освен това при водения нелегален живот не е намерен нужния баланс между прокламираната децентрализация и създадените традиции във Вътрешната организация с оглед на нейните практични и реални моментни нужди. Ето защо обвиненията за бездействие и "неосъществимост" на конгресните решения изказани от делегатите на Втория редовен Скопски окръжен конгрес са съвсем основателни.10 Петият общ конгрес, свикан през март 1908 г. в с. Жабокрът, Кюстендилско е призван да отстрани вече констатираните недостатъци. Важен мотив за обновление е и очертаващите се обществено-политически промени в Европейска Турция. Уставът от 1905 г. е приет без изменения, но изцяло е преработен организационния правилник. Конгресът окончателно утвърждава пренебрегваната дотогава институция на ЦК, реформира четническия и съдебен институт, въвежда нови длъжности и органи.11
Шестият конгрес е проведен от 9 до 12 февруари 1925 г. в с. Сърбиново (днес с. Брежани, община Симитли). Минават цели 17 години през които дейците на революционната организация преживяват младотурския оперетъчен преврат, две балкански войни, сръбски и гръцки окупаторски режими, участват в Първата световна война, съвременници са на Ньойското крушение и на враждебното антибългарско обкръжение. Въпреки всичко намират сили за да възстановят този път само в пределите на Македония довоенната си организация. Независимо от множеството задкулисни ходове при подготовката на този форум той може да се нарече конгрес на приемствеността. Рилският устав и Кюстендилският правилник са приети почти без изменения. Целта е “пълна политическа автономия” на организационната територия, която обхваща Битолски, Скопски, Солунски, Серски и Струмишки окръзи с общо 39 околии. Вярно е, че промените на четническия институт, предвидени в Кюстендилския конгрес на практика не са въведени поради младотурския преврат. Но важно е да се подчертае, че цялата традиция при организирането на българското освободително движение в Османската империя е приложена през периода 1922-1934 г. в Пиринска Македония или в Петричкия административен окръг на Българското царство.12 Петима делегати от Петрички окръг, присвоили си правата на ЦК свикват през 1928 г. VII конгрес. Заседанията са от 21 до 25 юли в с. Покровник. Съобразно застъпената от Иван Михайлов нова конспиративна тактика е засилен централизма в организация. Както и през 1908 г. са увеличени пълномощията на ЦК, а институтът Задгранично представителство е премахнат. През април 1932 г. е последния конгрес на ВМРО, чиито делегати заявяват, че е желателно и полезно обединяването на балканските народи, но без да се отстъпва от автономното начало. Конгресът посочва като условия за Балканска федерация независимостта и целостта на Македония.13
Дневният ред на всички конгреси - околийски, окръжни и общи е определен от самата обстановка в която живеят и работят дейците на ВМОРО/ВМРО. Впечатлява широкия кръг проблеми, все обект на конгресните дебати. Особен авторитет придобива организацията през целия период с водената от нея икономическа, културна и образователна политика. Конгресните решения целят не само освобождаването на селяните от гнета на османските чифликчии, променя на вековни морални нрави, примитивни условия на живот, а възпитаването на свободолюбиви личности с гражданско поведение и дейност. Днес в публичното съзнание двете авревиатури на историческата организация все още будят асоциации за “пушки и ножове”, спорни наказания за мними или действителни злоупотреби, спомени за убийства на разбойници и контрабандисти и т.н. Но в документите от конгресите на ВМОРО след 1903 г. е постановена забраната на ангарията в турските чифлици. Демонстрирана е загриженост към “материалното подобрение на работниците, аргатите и момците, чрез определяне максимален работен ден, минимална заплата и надница”. Решено е да се организира градското население по еснафи с цел разглеждането на чисто търговски дела, както и създаването на взаимно-спомагателни каси, пряко подчинени на организацията. В нейното ведомство са и замислените библиотеки и читалища с революционна, научна и художествена литература. Предвидено е основаването на вечерни и неделни училища, аптеки и настаняването в околийските центрове на добър лекарски персонал.14 Този процес не секва и след 1919, когато спомагателната организация на ВМРО в Петрички окръг на всички свои околийски и окръжни конгреси обсъжда състоянието на работещия културно-стопански институт. Неговата народополезна дейност е съпътствана от множество разумни и благородни инициативи.15 Тя е един от най-важните фактори в развитието на революционната политическа идеология до 1912 г. и след 1919 г. От 1895 г. Одринска Тракия е реална част от организационната държава. След едно десетилетие възмутените делегати на Рилския конгрес споделят несправедливото изключване на Одринско от Мюрщегската реформена програма. Мотивите им са: Одринско е неразделна част от територията на организацията; еднакво с Македония е взело участие в революционната борба; дало е големи жертви и има еднаква нужда от освобождение. Кюстендилският конгрес запазва тази отрицателна нагласа спрямо конюктурната европейска намеса и за да спре обезбългаряването в Одринско възприема прекратяване на всякакви четнически акции.18
В съгласие с общественото мнение в България и държавната политика, ВМРО през 1919-1934 г. не води бойни действия сред егейското българско население. Тодор Александров документира през 1919 г. разбирането на уставната цел "Автономия на Македония" като етап от присъединяването към България. В неговите следвоенни автономистки представи обособяването на "независима македонска държава" с български културно-политически облик и запазено духовно национално единство осигурява по-големи възможности на официална България да работи за поетапното освобождаване и присъединяване на Добруджа, Тракия и Западните покрайнини. Иван Михайлов наистина остро осъжда българската политика по македонския въпрос, но най-много разчита на България за постигането на уставната цел. В отчетния доклад пред VІІ конгрес той изказва интересна мисъл. При бъдещ итало-югославски въоръжен конфликт и възможността за обособяването на "малка държавица" от Вардарска и Пиринска Македония, основната надежда е в България. От нейното " поведение ще зависи …началото на едно автономизиране на Македония, или окончателно ще се реши съдбата на Македония чрез едно ново разпокъсване". Притесненията на Иван Михайлов идват от факта, че в България още не е налице едно дълбоко съзнание и убеждение за спасителността на принципа"автономна и целокупна Македония".19 В отношението на ВМОРО спрямо Българската екзархия е налице стратегическа еднозначност. Делегатите на втория редовен Скопски окръжен конгрес разсъждават като истински държавници за състоянието на екзархийските учебни и духовни дела. Революционните дейци пряко са ангажирани със строителство и подържане на училища, увеличаване заплатите на учителите и тяхното професионално сдружаване, създаване на училищни библиотеки и т.н. Каква по-голяма яснота в гласуваната от Кюстендилските делегати следна резолюция: “Конгресът намира, че Екзархията, като единствено легално културно-просветно учреждение на неосвободените българи, трябва да бъде неутрално спрямо революционното движение.”20
Именно екзархийските, "невзрачни селски учителчета", както ги нарича главния инспектор Хилми паша представляват гръбнака на ВМОРО. В качеството си на делегати те отстояват твърдо национално становище спрямо сръбската и гръцка пропаганда. В решенията на Скопския окръжен конгрес от 1906 г. недвусмислено е заявено, че въоръжената дейност от вън е "диаметрално противоположна" на автономния организационен принцип, защото преследва "чисто държавнически завоевателни цели". Скопските делегати правят едно много характерно разграничение. Те не отричат правото на чужди фактори да внасят национално самосъзнание между небългарските поданици на организацията - държава, но са категорично против “изнасилването на националността на българския елемент”.21 Никъде в конгресните материали не е записан днешния ругателен политически етикет “бугарска върховистка пропаганда”. Тъкмо обратното! Рилският конгрес решава гръцките и сръбски чети да бъдат преследвани защото:
1. са оръдия на държави и правителства, които искат завладяването на организационната територия; 2. Противници са на македоно-одринската автономия; 3. Изкуствено противопоставят населението и отслабват неговите съпротивителни сили; 4. Убиват невинни хора, за които организацията е отговорна и 5. Обслужват османските власти. Рилските делегати в съобщението до обществото на България по проблема “организацията и върховистите” не отъджествяват четническите им набези с чуждите въоръжени пропаганди. Софийските върховисти са отнесени към параграфа “вражески корпорации и групи”. Ето защо се търси “авторитетен натиск” за да се преодолее тяхното “партизанско умопомрачение”, да се подтикнат към осъзнаване на “отечествените интереси” и най-сетне да бъде прекратена никому ненужната “братоубийственна борба”. Отстоявайки организационната самостоятелност Кюстендилският конгрес не отрича “естественото право на България да се грижи за съдбата на своите неосвободени сънародници в Турция”. Сред ръководството на възстановената ВМРО преобладава стремежа да не се създават излишни външнополитически затруднения на българската държава, а организационните структури да бъдат фактор за нейната вътрешна сигурност.22 Организационните конгреси не са изолирани от фракционните борби и личностна несъвместимост в македонското освободително движение.
Налице са противоречия между “централисти и децентралисти”, “върховисти и вътрешни”, “революционери и еволюционисти”, “сарафисти и санданисти”, “националисти и интернационалисти”, “въоръжени нелегални и командири от креват”. По-късно привържениците на Тодор Александров и Иван Михайлов воюват с федератисти, налице е остър конфликт с членове на комунистическата ВМРО обединена и групата около П. Шанданов. Причините за това типично явление са сложни и многопластови. Но до голяма степен те са продукт и на идейното противоборство в свободната българска държава, а в никакъв случай не са на национална основа. Въображаемите македонци които преследват навсякъде омразните им българи са следствие от злочеста политическа конюктура и те не са реален исторически персонаж. Конгресните документи и решения доказват това. Делегатите в конгресите на ВМОРО/ВМРО са различни по възраст, образование, култура и занятие. Основната част от тях отлично осмислят значимото обстоятелство, че започналата неравна борба трябва да бъде тайна и самостоятелна. Това е осъзната форма на загриженост към съдбата на България, защото всички нейни недоброжелатели я обвиняват във външно подстрекателство на онеправданите сънародници в Османската империя, Югославия и Гърция. Революционната институция попада под силното давление на личностния фактор. Доголяма степен единството на Рилския конгрес е обусловено от мъдростта и дипломатичния такт на Даме Груев и неговия секретар Аргир Манасиев, гевгелийски войвода и водеща фигура на ВМРО в Горна Джумая след 1919 г. С убийството на Даме Груев сякаш затихналия раздор избуява с крайно нежелателни последици. Идейната аргументация на дейците от Серски и Струмишки окръзи не е основателна. Много точно Христо Матов определя позицията на Сандански и Чернопеев като акт на “вироглавство и отцепничество”23.
Точно това поведение особено на Яне Сандански по-късно послужи за илюстриране антибългарското внушения на македонистките теоретици в Скопие. Делегатите от двата окръга не отиват на Кюстендилския конгрес. Двадесет години по-късно VII конгрес на ВМРО също може да бъде наречен “конгрес на разцеплението”. На 9 август 1931 г. антимихайловисткия кръг около Петър Шанданов свиква VII извънреден конгрес на опозиционната ВМРО. Дейците на разделената организация основателно са обвинявани в нарушаване на българския държавен суверенитет. За разлика от Т.Александров, Иван Михайлов не успява да обедини интелигентните сили в движението и последните конгреси на ВМРО до голяма степен са подвластни на неговата силна воля.24 В издадената от ВМРО-Демократична партия на македонското национално единство юбилейна “Златна книга” заповяданото от серчани злодеяние на Тодор Паница по убийственото покушение на Борис Сарафов и Иван Гарванов е наречено “македонски синдром на самоунищожение”.25 Титулуването на една книга като “златна” не значи, че написаното е доказано. Историческата истина би била ненакърнима, ако вместо македонски синдрома бъде определен като български. Причината е до болка позната. Български войводи нареждат на Т. Паница от гр. Оряхово да убие Иван Гарванов от гр. Стара Загора. Заедно с него пада убит и българският офицер Борис Сарафов, роден в днешното село Илинден, Република България. Много от кървавите разграничителни линии в освободителното движение са прокарани още на върховните организационни събрания. За извършени братоубийства често се търси конгресна санкция и узаконяване на вече сторени престъпления. Налага се обаче извода: Всичко това е решавано предимно на българска държавна територия. От известните до сега осем общи конгреси на нелегалната организация пет са проведени в пределите на третата българска държава. С всичките си възходи и падения, очертани в конгресните отчетни доклади и резолюции ВМОРО/ВМРО олицетворява и символизира невидимата, тайната българска държавност в окупираната организационна територия. В този смисъл конгресите - парламенти са част от драматичната съдба на Македония и събития от автентичната история на българското етническо землище.
Вторият конгрес или Солунската сбирка от пролетта на 1896 г. отчитат разрастването на революционното дело в Македония и Одринска Тракия. Замисленото в Ресен сега е развито и утвърдено. Оттогава организационната административно-териториална уредба законно обхваща цялото подвластно на Турския султан българско етническо землище. Нуждите на вътрешната македоно-одринска съпротива мотивират решението за създаване на Задгранично представителство на ВМОРО в София. Наложителна е и промяната на устава-правилник от 1894 г., които за съжаление не е запазен. Новите документи на Българските Македоно-Одрински революционни комитети / БМОРК / са съставени през 1897 г. и съдържанието им е красноречиво доказателство за националния характер на организацията и етническия състав на населението, чиито представител и защитник е тя. 4 Постепенно организацията от "административно-градска" се превръща в "боева и неуязвима за ударите на турската власт". Идеята на Христо Матов за околийски агитационно-организаторски чети е въплатена по най-сполучлив начин от Гоце Делчев.5 Масовизирането чрез четническия институт на революционната държава сред македоно-одринското население, демократизмът, етническата търпимост и интернационализъм на нейните първи строители е юридически узаконен в новия "Гоцев устав и правилник" от 1902 г. Наименованието от 1896 г. е променено на Тайна македоно-одринска революционна организация / ТМОРО /. 6 Под това име е свикан през януари 1903 г. в Солун отново конгрес. Там е взето историческото решение за обявяване на Илинденско-Преображенското въстание.7 Конгресният акт изразява суверенната воля и решителност на ТМОРО да воюва с вековния завоевател. Напълно самостоятелно вътрешните ръководните дейци обявяват война на Османската империя. Въстанието не бива да бъде подценявано, защото по обхвата на бунтовния пожар, времетраенето и дадените жертви то може спокойно да се съизмерва с Гръцко-турската война от 1897 г.8
Последвалата критика срещу Иван Гарванов и Солунското решение за въстание е до голяма степен продиктувана от настъпилото разорение и изпитания за физическото оцеляване на българите-християни в Македония и Одринска Тракия. Тази психологическа нагласа засилва преобладаващият стремеж за недопускане налагането отгоре на решения със съдбоносни последици. Двегодишната идейно-организационната криза намира временно утихване в приетите устав и правилник от ІV пореден конгрес на ВМОРО. През 1905 г. в Рилския манастир е избрано не случайно това най-популярно име на раздиращата се от противоречия алтернативна държава. Рилският конгрес дава превес в бъдещото организационно строителство на широко дискутираните преди това принципи на автономия, децентрализация, на вътрешността, на самостойността и на революционната борба.9 Единството се оказва обречено, защото в основата на постигнатият компромис е заложено обезличаването на доказалото ефективността си централизирано ръководство. Освен това при водения нелегален живот не е намерен нужния баланс между прокламираната децентрализация и създадените традиции във Вътрешната организация с оглед на нейните практични и реални моментни нужди. Ето защо обвиненията за бездействие и "неосъществимост" на конгресните решения изказани от делегатите на Втория редовен Скопски окръжен конгрес са съвсем основателни.10 Петият общ конгрес, свикан през март 1908 г. в с. Жабокрът, Кюстендилско е призван да отстрани вече констатираните недостатъци. Важен мотив за обновление е и очертаващите се обществено-политически промени в Европейска Турция. Уставът от 1905 г. е приет без изменения, но изцяло е преработен организационния правилник. Конгресът окончателно утвърждава пренебрегваната дотогава институция на ЦК, реформира четническия и съдебен институт, въвежда нови длъжности и органи.11
Шестият конгрес е проведен от 9 до 12 февруари 1925 г. в с. Сърбиново (днес с. Брежани, община Симитли). Минават цели 17 години през които дейците на революционната организация преживяват младотурския оперетъчен преврат, две балкански войни, сръбски и гръцки окупаторски режими, участват в Първата световна война, съвременници са на Ньойското крушение и на враждебното антибългарско обкръжение. Въпреки всичко намират сили за да възстановят този път само в пределите на Македония довоенната си организация. Независимо от множеството задкулисни ходове при подготовката на този форум той може да се нарече конгрес на приемствеността. Рилският устав и Кюстендилският правилник са приети почти без изменения. Целта е “пълна политическа автономия” на организационната територия, която обхваща Битолски, Скопски, Солунски, Серски и Струмишки окръзи с общо 39 околии. Вярно е, че промените на четническия институт, предвидени в Кюстендилския конгрес на практика не са въведени поради младотурския преврат. Но важно е да се подчертае, че цялата традиция при организирането на българското освободително движение в Османската империя е приложена през периода 1922-1934 г. в Пиринска Македония или в Петричкия административен окръг на Българското царство.12 Петима делегати от Петрички окръг, присвоили си правата на ЦК свикват през 1928 г. VII конгрес. Заседанията са от 21 до 25 юли в с. Покровник. Съобразно застъпената от Иван Михайлов нова конспиративна тактика е засилен централизма в организация. Както и през 1908 г. са увеличени пълномощията на ЦК, а институтът Задгранично представителство е премахнат. През април 1932 г. е последния конгрес на ВМРО, чиито делегати заявяват, че е желателно и полезно обединяването на балканските народи, но без да се отстъпва от автономното начало. Конгресът посочва като условия за Балканска федерация независимостта и целостта на Македония.13
Дневният ред на всички конгреси - околийски, окръжни и общи е определен от самата обстановка в която живеят и работят дейците на ВМОРО/ВМРО. Впечатлява широкия кръг проблеми, все обект на конгресните дебати. Особен авторитет придобива организацията през целия период с водената от нея икономическа, културна и образователна политика. Конгресните решения целят не само освобождаването на селяните от гнета на османските чифликчии, променя на вековни морални нрави, примитивни условия на живот, а възпитаването на свободолюбиви личности с гражданско поведение и дейност. Днес в публичното съзнание двете авревиатури на историческата организация все още будят асоциации за “пушки и ножове”, спорни наказания за мними или действителни злоупотреби, спомени за убийства на разбойници и контрабандисти и т.н. Но в документите от конгресите на ВМОРО след 1903 г. е постановена забраната на ангарията в турските чифлици. Демонстрирана е загриженост към “материалното подобрение на работниците, аргатите и момците, чрез определяне максимален работен ден, минимална заплата и надница”. Решено е да се организира градското население по еснафи с цел разглеждането на чисто търговски дела, както и създаването на взаимно-спомагателни каси, пряко подчинени на организацията. В нейното ведомство са и замислените библиотеки и читалища с революционна, научна и художествена литература. Предвидено е основаването на вечерни и неделни училища, аптеки и настаняването в околийските центрове на добър лекарски персонал.14 Този процес не секва и след 1919, когато спомагателната организация на ВМРО в Петрички окръг на всички свои околийски и окръжни конгреси обсъжда състоянието на работещия културно-стопански институт. Неговата народополезна дейност е съпътствана от множество разумни и благородни инициативи.15 Тя е един от най-важните фактори в развитието на революционната политическа идеология до 1912 г. и след 1919 г. От 1895 г. Одринска Тракия е реална част от организационната държава. След едно десетилетие възмутените делегати на Рилския конгрес споделят несправедливото изключване на Одринско от Мюрщегската реформена програма. Мотивите им са: Одринско е неразделна част от територията на организацията; еднакво с Македония е взело участие в революционната борба; дало е големи жертви и има еднаква нужда от освобождение. Кюстендилският конгрес запазва тази отрицателна нагласа спрямо конюктурната европейска намеса и за да спре обезбългаряването в Одринско възприема прекратяване на всякакви четнически акции.18
В съгласие с общественото мнение в България и държавната политика, ВМРО през 1919-1934 г. не води бойни действия сред егейското българско население. Тодор Александров документира през 1919 г. разбирането на уставната цел "Автономия на Македония" като етап от присъединяването към България. В неговите следвоенни автономистки представи обособяването на "независима македонска държава" с български културно-политически облик и запазено духовно национално единство осигурява по-големи възможности на официална България да работи за поетапното освобождаване и присъединяване на Добруджа, Тракия и Западните покрайнини. Иван Михайлов наистина остро осъжда българската политика по македонския въпрос, но най-много разчита на България за постигането на уставната цел. В отчетния доклад пред VІІ конгрес той изказва интересна мисъл. При бъдещ итало-югославски въоръжен конфликт и възможността за обособяването на "малка държавица" от Вардарска и Пиринска Македония, основната надежда е в България. От нейното " поведение ще зависи …началото на едно автономизиране на Македония, или окончателно ще се реши съдбата на Македония чрез едно ново разпокъсване". Притесненията на Иван Михайлов идват от факта, че в България още не е налице едно дълбоко съзнание и убеждение за спасителността на принципа"автономна и целокупна Македония".19 В отношението на ВМОРО спрямо Българската екзархия е налице стратегическа еднозначност. Делегатите на втория редовен Скопски окръжен конгрес разсъждават като истински държавници за състоянието на екзархийските учебни и духовни дела. Революционните дейци пряко са ангажирани със строителство и подържане на училища, увеличаване заплатите на учителите и тяхното професионално сдружаване, създаване на училищни библиотеки и т.н. Каква по-голяма яснота в гласуваната от Кюстендилските делегати следна резолюция: “Конгресът намира, че Екзархията, като единствено легално културно-просветно учреждение на неосвободените българи, трябва да бъде неутрално спрямо революционното движение.”20
Именно екзархийските, "невзрачни селски учителчета", както ги нарича главния инспектор Хилми паша представляват гръбнака на ВМОРО. В качеството си на делегати те отстояват твърдо национално становище спрямо сръбската и гръцка пропаганда. В решенията на Скопския окръжен конгрес от 1906 г. недвусмислено е заявено, че въоръжената дейност от вън е "диаметрално противоположна" на автономния организационен принцип, защото преследва "чисто държавнически завоевателни цели". Скопските делегати правят едно много характерно разграничение. Те не отричат правото на чужди фактори да внасят национално самосъзнание между небългарските поданици на организацията - държава, но са категорично против “изнасилването на националността на българския елемент”.21 Никъде в конгресните материали не е записан днешния ругателен политически етикет “бугарска върховистка пропаганда”. Тъкмо обратното! Рилският конгрес решава гръцките и сръбски чети да бъдат преследвани защото:
1. са оръдия на държави и правителства, които искат завладяването на организационната територия; 2. Противници са на македоно-одринската автономия; 3. Изкуствено противопоставят населението и отслабват неговите съпротивителни сили; 4. Убиват невинни хора, за които организацията е отговорна и 5. Обслужват османските власти. Рилските делегати в съобщението до обществото на България по проблема “организацията и върховистите” не отъджествяват четническите им набези с чуждите въоръжени пропаганди. Софийските върховисти са отнесени към параграфа “вражески корпорации и групи”. Ето защо се търси “авторитетен натиск” за да се преодолее тяхното “партизанско умопомрачение”, да се подтикнат към осъзнаване на “отечествените интереси” и най-сетне да бъде прекратена никому ненужната “братоубийственна борба”. Отстоявайки организационната самостоятелност Кюстендилският конгрес не отрича “естественото право на България да се грижи за съдбата на своите неосвободени сънародници в Турция”. Сред ръководството на възстановената ВМРО преобладава стремежа да не се създават излишни външнополитически затруднения на българската държава, а организационните структури да бъдат фактор за нейната вътрешна сигурност.22 Организационните конгреси не са изолирани от фракционните борби и личностна несъвместимост в македонското освободително движение.
Налице са противоречия между “централисти и децентралисти”, “върховисти и вътрешни”, “революционери и еволюционисти”, “сарафисти и санданисти”, “националисти и интернационалисти”, “въоръжени нелегални и командири от креват”. По-късно привържениците на Тодор Александров и Иван Михайлов воюват с федератисти, налице е остър конфликт с членове на комунистическата ВМРО обединена и групата около П. Шанданов. Причините за това типично явление са сложни и многопластови. Но до голяма степен те са продукт и на идейното противоборство в свободната българска държава, а в никакъв случай не са на национална основа. Въображаемите македонци които преследват навсякъде омразните им българи са следствие от злочеста политическа конюктура и те не са реален исторически персонаж. Конгресните документи и решения доказват това. Делегатите в конгресите на ВМОРО/ВМРО са различни по възраст, образование, култура и занятие. Основната част от тях отлично осмислят значимото обстоятелство, че започналата неравна борба трябва да бъде тайна и самостоятелна. Това е осъзната форма на загриженост към съдбата на България, защото всички нейни недоброжелатели я обвиняват във външно подстрекателство на онеправданите сънародници в Османската империя, Югославия и Гърция. Революционната институция попада под силното давление на личностния фактор. Доголяма степен единството на Рилския конгрес е обусловено от мъдростта и дипломатичния такт на Даме Груев и неговия секретар Аргир Манасиев, гевгелийски войвода и водеща фигура на ВМРО в Горна Джумая след 1919 г. С убийството на Даме Груев сякаш затихналия раздор избуява с крайно нежелателни последици. Идейната аргументация на дейците от Серски и Струмишки окръзи не е основателна. Много точно Христо Матов определя позицията на Сандански и Чернопеев като акт на “вироглавство и отцепничество”23.
Точно това поведение особено на Яне Сандански по-късно послужи за илюстриране антибългарското внушения на македонистките теоретици в Скопие. Делегатите от двата окръга не отиват на Кюстендилския конгрес. Двадесет години по-късно VII конгрес на ВМРО също може да бъде наречен “конгрес на разцеплението”. На 9 август 1931 г. антимихайловисткия кръг около Петър Шанданов свиква VII извънреден конгрес на опозиционната ВМРО. Дейците на разделената организация основателно са обвинявани в нарушаване на българския държавен суверенитет. За разлика от Т.Александров, Иван Михайлов не успява да обедини интелигентните сили в движението и последните конгреси на ВМРО до голяма степен са подвластни на неговата силна воля.24 В издадената от ВМРО-Демократична партия на македонското национално единство юбилейна “Златна книга” заповяданото от серчани злодеяние на Тодор Паница по убийственото покушение на Борис Сарафов и Иван Гарванов е наречено “македонски синдром на самоунищожение”.25 Титулуването на една книга като “златна” не значи, че написаното е доказано. Историческата истина би била ненакърнима, ако вместо македонски синдрома бъде определен като български. Причината е до болка позната. Български войводи нареждат на Т. Паница от гр. Оряхово да убие Иван Гарванов от гр. Стара Загора. Заедно с него пада убит и българският офицер Борис Сарафов, роден в днешното село Илинден, Република България. Много от кървавите разграничителни линии в освободителното движение са прокарани още на върховните организационни събрания. За извършени братоубийства често се търси конгресна санкция и узаконяване на вече сторени престъпления. Налага се обаче извода: Всичко това е решавано предимно на българска държавна територия. От известните до сега осем общи конгреси на нелегалната организация пет са проведени в пределите на третата българска държава. С всичките си възходи и падения, очертани в конгресните отчетни доклади и резолюции ВМОРО/ВМРО олицетворява и символизира невидимата, тайната българска държавност в окупираната организационна територия. В този смисъл конгресите - парламенти са част от драматичната съдба на Македония и събития от автентичната история на българското етническо землище.
БЕЛЕЖКИ
2. Петров, Т. Билярски, Ц. Уставът и правилниците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, приети на Рилския конгрес 1905 г. – Военнноисторически сборник, 1984, № 5, с.138-139; Елдъров, Св. Солунският конгрес на ВМОРО. Укрепване на Организацията след конгреса - В: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944, т. ІІ, С., 1995, с. 110.
3. Пандев, К. Възникване на организирано националреволюционно движение в Македония и Одринско. – В: История на България, т. VІІ, С., 1991, с. 440.
4. Елдъров, Св. цит. труд., с.113; Тюлеков, Д. Солунски конгрес на ВМОРО 1896 – В: Енциклопедия "Пирински край", т. ІІ, Благоевград, 1999, с. 273; В Скопие целенасочено се тиражира по безпардонен начин отричането на историческия факт. По същия въпрос вж.: Донски, Ал. "БМОК" никогаш не постоел во македонската историjа. – Дневник, № 1409, 20.11.2000, с.7. Печатните екземпляри от ценните документи с историческото име БМОК се съхраняват в Държавен архив – Смолян, ф. 30, оп. 1, а. е. 6.
5. Матов, Хр. За своята революционна дейност. Лични бележки, С., 1928, с.8-9; Петров, Т. Нелегалната армия на ВМОРО, 1899-1908, С., 2002, с. 164.
6. Пандев, К. Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско- Преображенското въстание. – ИИИ, 1970, т.21, с. 249-257; Панайтов, Л. Илинденско-Преображенско въстание – В: История на България, т. VІІ, С., 1991, с. 464-466. Според В. Китанов и Ц. Билярски промените в устава и правилника са утвърдени от редовен конгрес на ВМОРО. Той е проведен от 1 до 5 септември 1902 г. в Солун – В: Иван Гарванов. Спомени, документи и материали. Съставители Валентин Китанов и Цочо Билярски, С., 2002, с. 15-16.
7. По - подробно вж. : Иван Гарванов, цит. труд, с. 16-18, 230-231; Панайтов, Л. Солунският конгрес на ВМОРО и възприемането на курса към въоръжено въстание - В: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944, т. ІІ, С., 1995, с. 288-312.
8. Мемоар на Вътрешната организация. Фототипно издание. С., 2003, с. 79-256; Илинденско-Преображенското въстание. Подготовка на въстаническата армия и ход на бойните действия. С., 2003, с. 20- 295.
9. Матов, Хр. Основи на Вътрешната революционна организация, трето издание, С., 1925, с. 7-56; Даме Груев. Спомени. Кореспонденция. Предговор, съставителство и бележки Цочо Билярски, С., 1999, с. 87 - 91; Германов, Ст. Рилският общ конгрес 1905 и организираното национално-освободително движение. – В: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944, т. ІІІ, С., 1997, с. 44-51.
10. Билярски, Ц. Петров, Т. Документи от конгресите на ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание - ИБИД, 1986, № 38, с. 389.
11. Иван Гарванов, цит. труд, с. 335-342; Елдъров, Св. Кюстендилският конгрес 1908. – В: Национално- освободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944, т. ІІІ, С., 1997, с. 73-78.
12. ЦДА-ф. 396, оп. 1, а. е. 8, л. 1-32; Тюлеков, Д. Шести конгрес на ВМРО - Енциклопедия “Пирински край”, т. II, Благоевград, 1999, с.442; по-подробно – В: Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско, 1919-1934, Благоевград, 2001, с. 8 - 107.
13. ЦДА-ф.396, оп. 2, а. е. 5; Тюлеков, Д. Седми конгрес на ВМРО ; Осми конгрес на ВМРО – Енциклопедия “Пирински край”, т.II, Благоевград, 1999, с.87, 246; Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944, т. ІV, С., 2003, с.176, 199-200, 211.
14. Билярски, Ц. Т. Петров, Документи…, с.340-341, 386-387. 15. АМВР- об. 16109, т.I, л.11, 111-115; Тюлеков, Д. Обречено родолюбие…, с. 206-217.
16. Матов, Хр. За управлението на Вътрешната революционна организация, С., 1926, с. 170-176; Билярски, Ц. Т. Петров, Документи от …, с. 382; ЦДА-Спомени на Петър Шанданов, № 2120 б, с. 119-126.
17. Мисирков, Кр. За македонските работи, Скопиjе, 1985, с. 64.
18. Билярски, Ц. Т. Петров, Циркулярите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, кн. 50, ИДА, 1985, с. 202; Иван Гарванов…, с. 339; Елдъров, Св. Кюстендилският…, с. 74.
19. ЦДА- ф. 396, оп. 2, а. е. 5, л. 127, 134-136; Тюлеков, Д. Обречено…, с. 13-14, 222, 224.
20. Билярски, Ц. Т. Петров, Документи…, с. 386-388; Иван Гарванов…, с.339.
21. Билярски, Ц. Т. Петров, Документи…, с. 387-388.
22. АМВР- об. д. 16109, т. I, л. 105-107; Билярски, Ц. Т. Петров, Циркулярите…, с. 198-199; Иван Гарванов…, с. 339.
23. Христо Матов за своята революционна дейност. Лични бележки, С., 1928, с. 70-71.
24. ЦДА - ф.1932, оп. 3, а. е. 54, л. 31-44.
25. Златна книга на ВМРО, Скопиjе, 1993, с.98. Благоевград, 29-30 септември 2005 г.
КОНГРЕСИТЕ НА ВМОРО/ВМРО В ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА НА МАКЕДОНИЯ
(резюме)
Авторският замисъл е да се анализира обобщаващата документна информация от наличните конгресни документи. По този начин по-лесно може да се постигне целта на научното изследване – Да се открои действителното място на тайните форуми в историческата съдба на населението от географската област Македония. Юбилейният повод за точно такъв изследователски подход дава благодатна възможност за проследяване уставните насоки и оспорваната до днес приемственост - от ВМОРО към ВМРО. Въведеното понятие "конгрес" особено преди 1903-1905 г. и използваното работно номериране на тайните форуми е твърде условно. Но този стил на изложение по-отчетливо разкрива вътрешната логика в програмните материали на ВМОРО, а след 1919 г. и на ВМРО. В статията е представен обобщаващ преглед за всички известни върховни представителни събрания на революционната организация. Аналитичното ударение тематично пада върху конгресните решения. Чрез тях са защитени и по-важните научни изводи. Делегатите освен с въпросите на аграрния преврат и културно-стопанското строителство обсъждат и взимат решения пряко засягащи организационните съдилища, бюджета на тайната държава, нейната нелегална армия, промените в бойната тактика, насоките на водената външна политика и др. Конгресите на ВМОРО/ВМРО въплащават върховната законодателна власт в организацията - държава. Депутатите - делегати приемат устави и правилници. Те са утвърдена конституционна норма за многобройните й членове. Избираните ЦК са изпълнителната власт, която ръководи нелегалната армия, утвърждава съдебни присъди и носи отговорност за финасовото осигуряване на организацията. По тази логика Задграничното представителство е външното министерство на революционната институция. На всички конгресни събрания от 1894 г. до 1932 г. е даден недвусмислен отговор по въпроси, които вече повече от половин век са обект на политически спекулации в науката. Става дума за основните теми в македонското освободително движение: отношението към чуждите пропаганди в Македония, спрямо свободната българска държава, дейците от Върховния македоно-одрински комитет и Българската Екзархия. Изтъкнат е любопитен факт: От известните до сега осем общи конгреси на нелегалната организация пет са проведени в пределите на третата българска държава. С всичките си възходи и падения, очертани в конгресните отчетни доклади и резолюции ВМОРО/ВМРО олицетворява и символизира невидимата, тайната българска държавност в окупираната организационна територия. В този смисъл конгресите - парламенти са част от драматичната съдба на Македония и събития от автентичната история на българското етническо землище.
3. Пандев, К. Възникване на организирано националреволюционно движение в Македония и Одринско. – В: История на България, т. VІІ, С., 1991, с. 440.
4. Елдъров, Св. цит. труд., с.113; Тюлеков, Д. Солунски конгрес на ВМОРО 1896 – В: Енциклопедия "Пирински край", т. ІІ, Благоевград, 1999, с. 273; В Скопие целенасочено се тиражира по безпардонен начин отричането на историческия факт. По същия въпрос вж.: Донски, Ал. "БМОК" никогаш не постоел во македонската историjа. – Дневник, № 1409, 20.11.2000, с.7. Печатните екземпляри от ценните документи с историческото име БМОК се съхраняват в Държавен архив – Смолян, ф. 30, оп. 1, а. е. 6.
5. Матов, Хр. За своята революционна дейност. Лични бележки, С., 1928, с.8-9; Петров, Т. Нелегалната армия на ВМОРО, 1899-1908, С., 2002, с. 164.
6. Пандев, К. Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско- Преображенското въстание. – ИИИ, 1970, т.21, с. 249-257; Панайтов, Л. Илинденско-Преображенско въстание – В: История на България, т. VІІ, С., 1991, с. 464-466. Според В. Китанов и Ц. Билярски промените в устава и правилника са утвърдени от редовен конгрес на ВМОРО. Той е проведен от 1 до 5 септември 1902 г. в Солун – В: Иван Гарванов. Спомени, документи и материали. Съставители Валентин Китанов и Цочо Билярски, С., 2002, с. 15-16.
7. По - подробно вж. : Иван Гарванов, цит. труд, с. 16-18, 230-231; Панайтов, Л. Солунският конгрес на ВМОРО и възприемането на курса към въоръжено въстание - В: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944, т. ІІ, С., 1995, с. 288-312.
8. Мемоар на Вътрешната организация. Фототипно издание. С., 2003, с. 79-256; Илинденско-Преображенското въстание. Подготовка на въстаническата армия и ход на бойните действия. С., 2003, с. 20- 295.
9. Матов, Хр. Основи на Вътрешната революционна организация, трето издание, С., 1925, с. 7-56; Даме Груев. Спомени. Кореспонденция. Предговор, съставителство и бележки Цочо Билярски, С., 1999, с. 87 - 91; Германов, Ст. Рилският общ конгрес 1905 и организираното национално-освободително движение. – В: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944, т. ІІІ, С., 1997, с. 44-51.
10. Билярски, Ц. Петров, Т. Документи от конгресите на ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание - ИБИД, 1986, № 38, с. 389.
11. Иван Гарванов, цит. труд, с. 335-342; Елдъров, Св. Кюстендилският конгрес 1908. – В: Национално- освободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944, т. ІІІ, С., 1997, с. 73-78.
12. ЦДА-ф. 396, оп. 1, а. е. 8, л. 1-32; Тюлеков, Д. Шести конгрес на ВМРО - Енциклопедия “Пирински край”, т. II, Благоевград, 1999, с.442; по-подробно – В: Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско, 1919-1934, Благоевград, 2001, с. 8 - 107.
13. ЦДА-ф.396, оп. 2, а. е. 5; Тюлеков, Д. Седми конгрес на ВМРО ; Осми конгрес на ВМРО – Енциклопедия “Пирински край”, т.II, Благоевград, 1999, с.87, 246; Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944, т. ІV, С., 2003, с.176, 199-200, 211.
14. Билярски, Ц. Т. Петров, Документи…, с.340-341, 386-387. 15. АМВР- об. 16109, т.I, л.11, 111-115; Тюлеков, Д. Обречено родолюбие…, с. 206-217.
16. Матов, Хр. За управлението на Вътрешната революционна организация, С., 1926, с. 170-176; Билярски, Ц. Т. Петров, Документи от …, с. 382; ЦДА-Спомени на Петър Шанданов, № 2120 б, с. 119-126.
17. Мисирков, Кр. За македонските работи, Скопиjе, 1985, с. 64.
18. Билярски, Ц. Т. Петров, Циркулярите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, кн. 50, ИДА, 1985, с. 202; Иван Гарванов…, с. 339; Елдъров, Св. Кюстендилският…, с. 74.
19. ЦДА- ф. 396, оп. 2, а. е. 5, л. 127, 134-136; Тюлеков, Д. Обречено…, с. 13-14, 222, 224.
20. Билярски, Ц. Т. Петров, Документи…, с. 386-388; Иван Гарванов…, с.339.
21. Билярски, Ц. Т. Петров, Документи…, с. 387-388.
22. АМВР- об. д. 16109, т. I, л. 105-107; Билярски, Ц. Т. Петров, Циркулярите…, с. 198-199; Иван Гарванов…, с. 339.
23. Христо Матов за своята революционна дейност. Лични бележки, С., 1928, с. 70-71.
24. ЦДА - ф.1932, оп. 3, а. е. 54, л. 31-44.
25. Златна книга на ВМРО, Скопиjе, 1993, с.98. Благоевград, 29-30 септември 2005 г.
КОНГРЕСИТЕ НА ВМОРО/ВМРО В ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА НА МАКЕДОНИЯ
(резюме)
Авторският замисъл е да се анализира обобщаващата документна информация от наличните конгресни документи. По този начин по-лесно може да се постигне целта на научното изследване – Да се открои действителното място на тайните форуми в историческата съдба на населението от географската област Македония. Юбилейният повод за точно такъв изследователски подход дава благодатна възможност за проследяване уставните насоки и оспорваната до днес приемственост - от ВМОРО към ВМРО. Въведеното понятие "конгрес" особено преди 1903-1905 г. и използваното работно номериране на тайните форуми е твърде условно. Но този стил на изложение по-отчетливо разкрива вътрешната логика в програмните материали на ВМОРО, а след 1919 г. и на ВМРО. В статията е представен обобщаващ преглед за всички известни върховни представителни събрания на революционната организация. Аналитичното ударение тематично пада върху конгресните решения. Чрез тях са защитени и по-важните научни изводи. Делегатите освен с въпросите на аграрния преврат и културно-стопанското строителство обсъждат и взимат решения пряко засягащи организационните съдилища, бюджета на тайната държава, нейната нелегална армия, промените в бойната тактика, насоките на водената външна политика и др. Конгресите на ВМОРО/ВМРО въплащават върховната законодателна власт в организацията - държава. Депутатите - делегати приемат устави и правилници. Те са утвърдена конституционна норма за многобройните й членове. Избираните ЦК са изпълнителната власт, която ръководи нелегалната армия, утвърждава съдебни присъди и носи отговорност за финасовото осигуряване на организацията. По тази логика Задграничното представителство е външното министерство на революционната институция. На всички конгресни събрания от 1894 г. до 1932 г. е даден недвусмислен отговор по въпроси, които вече повече от половин век са обект на политически спекулации в науката. Става дума за основните теми в македонското освободително движение: отношението към чуждите пропаганди в Македония, спрямо свободната българска държава, дейците от Върховния македоно-одрински комитет и Българската Екзархия. Изтъкнат е любопитен факт: От известните до сега осем общи конгреси на нелегалната организация пет са проведени в пределите на третата българска държава. С всичките си възходи и падения, очертани в конгресните отчетни доклади и резолюции ВМОРО/ВМРО олицетворява и символизира невидимата, тайната българска държавност в окупираната организационна територия. В този смисъл конгресите - парламенти са част от драматичната съдба на Македония и събития от автентичната история на българското етническо землище.
Димитър Л. Тюлеков, ст.н.с. II ст. д-р, експерт в Държавен архив - Благоевград
0 коментара:
Публикуване на коментар