Княз Милош Обренович |
"...Михаил Герман, заемал дълги години едно от първите места в борбата на сръбския народ за политическа автономия, бил същевременно горещ радетел за новобългарска просвета и национално освобождение на българския народ. След основаването на Габровското училище през 1835 г. по негово настояване княз Милош Обренович се разпорежда българските учебни помагала да бъдат отпечатвани в княжеската печатница в Крагуевац без забавяне и безплатно. Нееднократно е дарявал големи суми за издаване на български книги, предимно образователни. Българската принадлежност и българското самосъзнание на този банскалия е засвидетелствано обаче не само чрез дейността му в подкрепа на най-значимите през 20-30 години на XIX в. наши национални начинания, но и директно от сърби от неговото обкръжение и дори от самия сръбски владетел. В автобиографичните бележки на княз Милош е отбелязано:
“Имах голямо желание да установя близост с руското правителство, за да помоля за помощ за утвърждаване на народната свобода.Тогава намерих Михаил Герман от местността Разлога в България... Беше много честен човек, богат на знания и изкуство...”10.
Българското самосъзнание на другия банскалия на служба в двора на княз Милош - Марко Георгиевич, е специално отбелязал пък споменатият вече сръбски филолог Вук Караджич. Караджич ненавиждал Марко, защото виждал в негово лице съперник за влияние върху княза. Затова с писмо до Милош Обренович се опитва да го злепостави. Ето какво пише в писмото:
Българското самосъзнание на другия банскалия на служба в двора на княз Милош - Марко Георгиевич, е специално отбелязал пък споменатият вече сръбски филолог Вук Караджич. Караджич ненавиждал Марко, защото виждал в негово лице съперник за влияние върху княза. Затова с писмо до Милош Обренович се опитва да го злепостави. Ето какво пише в писмото:
“За това, което той (Марко) върши трябва на първо място да бъде патриот и добре да познава не само страната, но и обичаите. У него няма ни едното, ни другото, защото не е сърбин. Марко лично пред мен разказваше на своя учител по френски език, че българският народ е по-велик и по-знатен от сръбския”...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар