Нова албанска държава изниква на Балканите?

   На 30 октомври т.нар. Всеобщ съвет на чамския и арванитския народ обяви в Хага, Холандия независимостта на Чамърия. Клоновете на тази организация в Албания се бяха събрали във Вльора, а клоновете в Косово, заедно с представители от Черна гора, Македония и Долината на Прешево (Сърбия), се събраха в село Коморан (Косово). 

Заедно с „независимостта” беше обявено и създаването на „правителство в изгнание”, както и на „въоръжени сили”. Новата „държава” претендира за около 18 000 кв. км площ и търси международно признание. 

Чамският въпрос възниква след завладяването на Епир от Гърция по време на Балканската война 1912-1913 г. В тази територия са живеели много албанци – православни и мюсюлмани (чами). През лятото на 1944 г. мюсюлманското население е прогонено в Албания от гръцките националистически партизани заради обвиненията в сътрудничество с Италия и Германия по време на Втората световна война. В Албания функционира Партията за демокрация, интегритет и единство, която претендира да защитава правата на потомците на прогонените. 

В Епир почти не живеят потомци на чамите, докато арванитите, които имат албански произход и населяват от векове областта Атика, са почти напълно асимилирани в гръцката нация. Зад обявяването на „независимостта” не стоят сериозни политически сили, но този акт на няколко неправителствени организации е още един показател за влошаването на отношенията между Албания и Гърция. Тази година организациите на чамите внесоха иск в Съда в Хага за признаване на събитията от 1944 г. за геноцид, заедно с признаване от Гърция на правото на завръщане на потомците на чамите и изплащане на обезщетения от гръцката държава за отнетото имущество. 

Между Албания и Гърция има и други трудни въпроси, като определянето на границата в континенталния шелф, положението на гръцкото малцинство в Южна Албания, желанието на Турция да ползва морски и военновъздушни бази в Албания и др. 

По материали от албанските медии

Източник: Obshtestvo.net