 |
| Георги Стоянов |
(1948 – 2008)
Георги Йорданов Стоянов е роден на 2 юни 1948 г. в с. Влахи, Санданско в семейството на Йордан и Велика Стоянови. Основно образование получава в с. Гара Пирин (дн. гр. Кресна), след това завършва Механотехникум „Методи Алексиев” в Благоевград. През есента на 1967 г. постъпва в ШЗО „Христо Ботев” – Плевен. Втората година служи като командир на взвод в поделението в гр. Сливен.
След военната служба постъпва на работа в ДАП – Сандански, клон с. Гара Пирин. Там работи до края на м. май 1970 г. Същата година кандидатства и е приет в СУ „Климент Охридски”, специалност „История”, профил „Музейно дело”. Семестриално завършва през септември 1974 г., а държавен изпит полага през м. януари 1975 г. На 31 ян. 1975 г. Г. Стоянов постъпва на работа в ОИМ – Благоевград, първоначално като уредник-екскурзовод, а от окт. 1978 г. е назначен за зав. отдел „Фондове”. През 1979 г. е зав. отдел „Възраждане и националноосвободителни борби” (днес отдел „Българските земи ХV – нач. на ХХ век“). На заседание на Научния съвет на Института по история към БАН (от 1 ноември 1983 г.) е одобрен за научен сътрудник ІІІ ст. към ОИМ – Благоевград по „Националноосвободителни борби в Македония и Одринско след освобождението на България 1878 г.”
От м. юли 1985 г. следва прекъсване от пет години, в които той заема административни длъжности в Благоевград. В музея се връща през март 1990 г. като през декември с.г. на заседание на Научния съвет на Института по история към БАН е възстановено научното му звание. Като специалист Георги Стоянов изпълнява компетентно и отговорно своите професионални задължения. Специално внимание заслужават няколко направления в практиката му на музеен експерт. Научните му интереси са свързани с българското националноосвободително движение след 1878 г. Неговите приноси върху изследването на Серски рев. окръг, живота и делото на дейци от този окръг, са безспорни.
Професионално и детайлно, той проследява присъствието на функционери от Серското крило на ВМОРО в националното движение – Георги Скрижовски, Димитър Стефанов, Яне Сандански, деец Гоце Делчев и др. Обект на неговите изследователски интереси са също и дейците на легалната организация в България – МОО, начело с ВМОК. В този смисъл специално отбелязване заслужава проучването му върху рев. дейност на войводата Дончо Златков. Научните публикации на Георги Стоянов са обнародвани в музейни, краеведски, регионални и национални печатни издания. Особено много са статиите му, посветени на дейци и събития от рев. движение по страниците на в-к „Пиринско дело“. С аналогична проблематика са свързани неговите участия през годините в редица регионални и национални научни сесии и конференции.
Научните приноси на Г. Стоянов са и резултат от активната събирателска работа, извършена на голяма територия: в Кресна и околните селища, в района на с. Микрево, на с. Ощава, в Гоцеделчевския край и пр. На фона на разнообразната и богата събирателска дейност на Г. Стоянов специално отбелязване заслужават: издиреният от него ценен архив на войводата Дончо Златков, който днес се съхранява в основен фонд на отдел „Бълг. земи ХV – нач. на ХХ век“; записаните спомени от живи тогава опълченци от състава на Македоно-одринското опълчение (1912–1913 г.); издирените материали, вследствие на продължителните срещи с родственици на Георги Скрижовски; на фамилиите Тишинови и Аладжови и пр., в резултат на които предава в музея ценни материали. За подчертаване са неговите срещи и разговори с възрастни жители на Стара Кресна, които му показват местности, свързани с Кресненско-Разложкото въстание (1878–1879 г.). От с. Ощава той донася внушителен печатен и документален масив. От казаното до тук се налага констатацията, че Георги Стоянов има основополагащ принос при изграждането на фондовото богатство на отдел „Бълг. земи ха – нач. на ХХ век“ при РИМ – Благоевград. Следващ значим момент в музейната практика на Г. Стоянов е неговата експозиционна дейност, която може да се обобщи с една дума „забележителна“.
През годините на своята работа в отдела той съставя тематико-експозиционните планове и организира изложби за рев. дейци и събития от БНОД – Левски, Георги Измирлиев, Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, Гоце Делчев, Даме Груев, а така също и за културно-просветни деятели, като охридският просветител Кузман Шапкарев (1998); изложбите „Просветното дело и културни дейци от Пиринския край“ (1998); „Възрожденска книжнина“ (1993) и много други. Първостепенен е приносът на Георги Стоянов при реконструкцията на къщата-музей „Роден дом на Георги Измирлиев – Македончето“. Той изготвя концепцията, съставя тематико-експозиционния план, текстовете, анотациите, описите на историческата част на експозицията. Най-запомняща се и резултатна работа Георги Стоянов извършва при направата на постоянната музейна експозиция, раздел „Църковно-просветни борби“ и „Националноосвободително движение до 1912 г.“ Той съставя многобройните проекти за тематико-експозиционен план, извършва събирателската работа, координира експонирането на музейните ценности и експонати. Стоянов участва в изготвянето на изложби освен в музея, също така и на регионално ниво, като например музейната сбирка в с. Скребатно, Гоцеделчевско (нач. на 80-те години на ХХ век).
През 1982 г. той е в състава на група музейни специалисти, които експонират и представят музейна изложба в Полша. Георги Стоянов изпълнява с компетентност и останалите задължения в работата на музейния служител – справки и консултации на граждани, изнасяне на тематични беседи, провеждане на музейни занимания с ученици и пр. В този аспект трябва да бъде посочена и обществената му дейност. Тя е свързана главно с членството му в МНИ, Филиал Благоевград, в Дружеството за разпространение на научни знания „Георги Кирков” и др. През август 2002 г. той напуска ИМ – Благоевград. Към този момент заема длъжността главен уредник и зав. отдел „Бълг. земи ХV – нач. на ХХ век”, има 30-годишен трудов стаж, две висши образования – по история и по право (завършено задочно през 2001 г.). Със съпругата си Надка Стоянова имат две деца – син Йордан Г. Стоянов (член на Филиала на МНИ и негов дарител) и дъщеря Милена Г. Стоянова, както и четирима внуци.
Човешките достойнства на Г. Стоянов са оценени от колеги и приятели, от хората, имали възможност да общуват с него. Ето редове от негова служебна характеристика: „Тих и скромен по природа, той се ползва с уважение от всички служители на учреждението”. Тази оценка е част от официално разрешение от ръководството на музея през 1983 г. Г. Стоянов да участва в конкурс за научен сътрудник. Пак там се посочва, че „...резултатите от пряката му дейност имат голяма научна стойност”.
След военната служба постъпва на работа в ДАП – Сандански, клон с. Гара Пирин. Там работи до края на м. май 1970 г. Същата година кандидатства и е приет в СУ „Климент Охридски”, специалност „История”, профил „Музейно дело”. Семестриално завършва през септември 1974 г., а държавен изпит полага през м. януари 1975 г. На 31 ян. 1975 г. Г. Стоянов постъпва на работа в ОИМ – Благоевград, първоначално като уредник-екскурзовод, а от окт. 1978 г. е назначен за зав. отдел „Фондове”. През 1979 г. е зав. отдел „Възраждане и националноосвободителни борби” (днес отдел „Българските земи ХV – нач. на ХХ век“). На заседание на Научния съвет на Института по история към БАН (от 1 ноември 1983 г.) е одобрен за научен сътрудник ІІІ ст. към ОИМ – Благоевград по „Националноосвободителни борби в Македония и Одринско след освобождението на България 1878 г.”
От м. юли 1985 г. следва прекъсване от пет години, в които той заема административни длъжности в Благоевград. В музея се връща през март 1990 г. като през декември с.г. на заседание на Научния съвет на Института по история към БАН е възстановено научното му звание. Като специалист Георги Стоянов изпълнява компетентно и отговорно своите професионални задължения. Специално внимание заслужават няколко направления в практиката му на музеен експерт. Научните му интереси са свързани с българското националноосвободително движение след 1878 г. Неговите приноси върху изследването на Серски рев. окръг, живота и делото на дейци от този окръг, са безспорни.
Професионално и детайлно, той проследява присъствието на функционери от Серското крило на ВМОРО в националното движение – Георги Скрижовски, Димитър Стефанов, Яне Сандански, деец Гоце Делчев и др. Обект на неговите изследователски интереси са също и дейците на легалната организация в България – МОО, начело с ВМОК. В този смисъл специално отбелязване заслужава проучването му върху рев. дейност на войводата Дончо Златков. Научните публикации на Георги Стоянов са обнародвани в музейни, краеведски, регионални и национални печатни издания. Особено много са статиите му, посветени на дейци и събития от рев. движение по страниците на в-к „Пиринско дело“. С аналогична проблематика са свързани неговите участия през годините в редица регионални и национални научни сесии и конференции.
Научните приноси на Г. Стоянов са и резултат от активната събирателска работа, извършена на голяма територия: в Кресна и околните селища, в района на с. Микрево, на с. Ощава, в Гоцеделчевския край и пр. На фона на разнообразната и богата събирателска дейност на Г. Стоянов специално отбелязване заслужават: издиреният от него ценен архив на войводата Дончо Златков, който днес се съхранява в основен фонд на отдел „Бълг. земи ХV – нач. на ХХ век“; записаните спомени от живи тогава опълченци от състава на Македоно-одринското опълчение (1912–1913 г.); издирените материали, вследствие на продължителните срещи с родственици на Георги Скрижовски; на фамилиите Тишинови и Аладжови и пр., в резултат на които предава в музея ценни материали. За подчертаване са неговите срещи и разговори с възрастни жители на Стара Кресна, които му показват местности, свързани с Кресненско-Разложкото въстание (1878–1879 г.). От с. Ощава той донася внушителен печатен и документален масив. От казаното до тук се налага констатацията, че Георги Стоянов има основополагащ принос при изграждането на фондовото богатство на отдел „Бълг. земи ха – нач. на ХХ век“ при РИМ – Благоевград. Следващ значим момент в музейната практика на Г. Стоянов е неговата експозиционна дейност, която може да се обобщи с една дума „забележителна“.
През годините на своята работа в отдела той съставя тематико-експозиционните планове и организира изложби за рев. дейци и събития от БНОД – Левски, Георги Измирлиев, Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, Гоце Делчев, Даме Груев, а така също и за културно-просветни деятели, като охридският просветител Кузман Шапкарев (1998); изложбите „Просветното дело и културни дейци от Пиринския край“ (1998); „Възрожденска книжнина“ (1993) и много други. Първостепенен е приносът на Георги Стоянов при реконструкцията на къщата-музей „Роден дом на Георги Измирлиев – Македончето“. Той изготвя концепцията, съставя тематико-експозиционния план, текстовете, анотациите, описите на историческата част на експозицията. Най-запомняща се и резултатна работа Георги Стоянов извършва при направата на постоянната музейна експозиция, раздел „Църковно-просветни борби“ и „Националноосвободително движение до 1912 г.“ Той съставя многобройните проекти за тематико-експозиционен план, извършва събирателската работа, координира експонирането на музейните ценности и експонати. Стоянов участва в изготвянето на изложби освен в музея, също така и на регионално ниво, като например музейната сбирка в с. Скребатно, Гоцеделчевско (нач. на 80-те години на ХХ век).
През 1982 г. той е в състава на група музейни специалисти, които експонират и представят музейна изложба в Полша. Георги Стоянов изпълнява с компетентност и останалите задължения в работата на музейния служител – справки и консултации на граждани, изнасяне на тематични беседи, провеждане на музейни занимания с ученици и пр. В този аспект трябва да бъде посочена и обществената му дейност. Тя е свързана главно с членството му в МНИ, Филиал Благоевград, в Дружеството за разпространение на научни знания „Георги Кирков” и др. През август 2002 г. той напуска ИМ – Благоевград. Към този момент заема длъжността главен уредник и зав. отдел „Бълг. земи ХV – нач. на ХХ век”, има 30-годишен трудов стаж, две висши образования – по история и по право (завършено задочно през 2001 г.). Със съпругата си Надка Стоянова имат две деца – син Йордан Г. Стоянов (член на Филиала на МНИ и негов дарител) и дъщеря Милена Г. Стоянова, както и четирима внуци.
Човешките достойнства на Г. Стоянов са оценени от колеги и приятели, от хората, имали възможност да общуват с него. Ето редове от негова служебна характеристика: „Тих и скромен по природа, той се ползва с уважение от всички служители на учреждението”. Тази оценка е част от официално разрешение от ръководството на музея през 1983 г. Г. Стоянов да участва в конкурс за научен сътрудник. Пак там се посочва, че „...резултатите от пряката му дейност имат голяма научна стойност”.
Елена Чалгънова
Работих с Георги Стоянов почти 30 години. Има съществен принос за развитието на музейното дело в Пиринска Македония. Тих и скромен, работохолик... Гогата, както го наричахме, ни донасяше всяка година в навечерието на Коледа хубав пелин от Влахи и Кресна.... Вечна му памет!
ОтговорИзтриванеИмах удоволствието лично да познавам Георги Стоянов. Невероятно интелигентен, умен, спокоен събеседник с невероятно чувство за хумор. Истински приятел, готов да помогне винаги, когато имаш нужда. Поклон пред паметта му!
ОтговорИзтриване