МНИ почете 1100-годишнината от успението на Климент Охридски

Част от плаката на изложбата, в която участваше и
 Македонският научен институт

    На 25 ноември 2016 г. Православната църква почете 1100 години от успението на Климент Охридски – виден български просветител, книжовник и средновековен учен. Научната общност отбеляза събитието с начало на международна тридневна конференция, в която участваха множество авторитетни учени от България и света. 

 В същият ден в Централното фоайе на БАН бе открита изложба „Св. Климент – Просветителят“, организирана от Кирило-Методиевския научен център при БАН със съдействието на Научния архив на БАН, Института за исторически изследвания и Македонския научен институт. 

 Нейното осъществяване бе подпомогнато от Министерството на културата. Ценителите на българското културно-историческо наследство в Македония видяха ценни фотоси, свързани с живота и делото на Климент Охридски – първият епископ, проповядвал „Божието слово” на старобългарски език, обучил близо 3 500 ученици в учредената от него Охридска книжовна школа.

Битолски триод, XII в.

 Особен интерес предизвика съхраненият Битолски триод от 12 в., съдържащ оригинални песнопения на Константин Преславски. Създадените творби, проповеди, похвални слова, жития, църковни химни и канони, изпреварели Европейския Ренесанс в областта на културата и просветата, оставят трайни следи не само в историческото развитие на българите. Макар и свързани с богослужението, те се превръщат в образци на средновековните славянски литератури. Епохалното дело говори за гениалността на първопросветителите, между които е и Кл. Охридски, всепризнат създател на първата литературна школа в България.

Централното фоайе на БАН след откриване на изложбата

 „…Понеже вестите правеха Климента велик и наистина с висок възход в сърцето, те съвършено плениха и цар Симеон и го направиха любител на неговата добродетел. Затова царят повика светеца, встъпи в беседа с него и като почувства освещение даже от неговия външен образ - блаженият беше внушателен дори и за враговете със своя външен вид - той започна много да възхвалява българската страна и да смята блажено своето царство, загдето е получило от Бога такова велико благо - Климента. След това като разсъди с най-умните си съветници, които се отнасяха към Климента с голямо внимание като към баща и вярваха да угодят на Бога с това, с което биха изразили своята почит към него, го предложи за епископ на Дрембица и Белица. Така Климент бе поставен за пръв епископ на български език. Когато му се връчи епископското дело, той положи висотата на своя сан за основа на своето издигане към Бога и към първите си трудове прибави многократно повече. Тъй като в цялата българска страна растяха диви дървета и тя се нуждаеше от облагородени плодове, той й подари и това благо. Пренесе от страната на гърците всякакъв вид благородни дървета и чрез присаждане облагороди дивите, та и по този начин да настави човешките души да усвоят соковете на благостта и да принасят плод на Бога - изпълнението на божествената воля, която той самият беше направил своя храна. Така изцяло беше полезен за душите и се грижеше да разширява Божията Църква, без да има грижа за своето тяло, но имаше грижа за множеството, за да се спасят…” 

 Из житието на Свети Климент Охридски 

 Доц. Александър Гребенаров