Национална кръгла маса и изложба „Македония в образи“

   Община Благоевград, Регионален исторически музей – Благоевград и Македонски научен институт по повод  годишнини от рождението и гибелта на дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Даме Груев, Гьорче Петров, Иван Попов, Димитър Стефанов, Павел Шатев и Александър Китанов, организираха Национална кръгла маса под надслов „Македония в образи“, която се състоя на 3 ноември 2016 година в конферентната зала на РИМ – Благоевград. Научната проява събра учени и изследователи, представители на различни поколения, от Института за исторически изследвания на БАН, Македонския научен институт, РИМ – Благоевград, студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, студенти и преподаватели от висшите училища в града, любознателни граждани и учащи се.

На снимката: Доц. д-р Ал. Гребенаров (вляво) и Николета Войнова

 Водещият пленарното заседание доц. д-р Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания при БАН и председател на МНИ представи обобщаващ доклад за борбите, надеждите и страданията на македонските българи. В пленарната част  свои тези представиха още доц. д-р Стоян Германов от МНИ, гл. ас. д-р Георги Георгиев от ИИстИ – БАН, д-р Володя Милачков също от ИИстИ – БАН и д-р Георги Тренчев, ръководител на научно-информационната група на МНИ в гр. Разлог. Във второто заседание с модератор д-р Г. Тренчев участие взеха специалистите от РИМ – Благоевград Елена Чалгънова и Елена Александрова, както и студентите от СУ „Св. Климент Охридски“ Кристиян Ковачев и Николета Войнова.

На конференцията взе участие и д-р Георги Тренчев (на снимката вляво), ръководител на Научно-информационната група на Македонския научен институт в град Разлог

  Тематичният обхват на изложенията се отнасяше до организационната и просветителската дейност на Д. Груев, революционната активност на Д. Стефанов в Серски революционен окръг и работата му като задграничен представител на ВМОРО, участието в Балканските войни 1912–1913 г. на Костурския войвода и подпоручик Ив. Попов и оставеното от него фотодокументалното наследство, революционното дело и трудния житейски път на П. Шатев, както и отношението на американския журналист Алберт Сонинксен към освободителните борби на македонските българи след неговото четничество и завръщането в САЩ.

На снимката: Елена Александрова чете своя
доклад по време на конференцията

  По време на кръглата маса в залите на музея се откри изложба „Македония в образи“. Представените на нея автентични документални, снимкови и печатни материали от богатия фонд на РИМ – Благоевград  позволяват на посетителите да се потопят в епохата на отминали събития, свързани с живота и делото на видни личности от българската национална история. Нейната фотодокументална част  проследява основните революционни прояви на Д. Груев, Г. Петров, Ив. Попов, П. Шатев и Ал. Китанов. Засегнати са и моменти от личния живот на водещи организационни дейци и техните семейства. Интерес представляват малко известни фотографии на някои от дейците със съпругите им – на Костурския войвода Ив. Попов с Райна Вацова от известна възрожденска фамилия от Плевен, на идеолога и задграничен представител на ВМОРО Г. Петров с Йорданка Петрова и на Малешевския войвода Ал. Китанов. Включени са още и печатни материали, отразяващи революционната им дейност, периодични издания с техни спомени и лична кореспонденция. Впечатляващата изложбена експозиция ще бъде на вниманието на посетителите на музея до края на ноември.

Гл. ас. д-р Ангел Джонев представи поредната част от пътуващия научен семинар „100 години железопътна линия Радомир - Дупница - Горна Джумая - Свети Врач - Петрич – Струмица“ 

  Част от програмата на научното събитие бе и представянето на поредната трета част от пътуващия научен семинар със запомняща се презентация на тема „100 години железопътна линия Радомир - Дупница - Горна Джумая - Свети Врач - Петрич – Струмица“, подготвен от гл. ас. д-р Ангел Джонев от РИМ –  Кюстендил. Като един от най-вещите специалисти, изследващи историята на железопътното строителство у нас, той сподели интригуващи моменти от неговото развитие в широк хронологически диапазон, подплатени с много фотодокументи и схеми.

   Комплексната научна проява се радваше на засилен медиен интерес, спомагащ за нейната разгласа и отразяване, но и за напомняне на значимите годишнини, послужили за пореден повод за отдаване на полагащо се внимание и почит към видни дейци от националния пантеон, оставили своя светъл пример за поколенията. Почти всички те са учители и общественици, възпитаници на елитните български училища в Македония – Солунска българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и Скопското българско педагогическо училище. Дейците изповядват непреходни човешки ценности, мечти и идеали за  духовна и  културна еманципация и отдават своя живот в името на желаната свобода на Македония.  Носители на едни от най-добрите качества на българската народопсихология, те са съставна част от интелектуалния и революционен елит на българската нация.

Д-р Володя Милачков